Решение № 770 от 23.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Русе, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520100822 по описа за 2022 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД. и

Ищецът Н. В. М. твърди, че на 02.05.2021 г. в с. С., общ. В., обл.Р., на ул. „Х. Б.“ ответникът Д. А. Ч. имал обидно и непристойно поведение спрямо него в качеството му на длъжностно лице- полицейски служител, при изпълнение на служебните му задължения. Ответникът изразил психологическа и вербална агресия, изразяваща се във викане на висок глас и му нанесъл два удара в областта на главата. От ударите ищецът получил оток и хиперемия в областта на лявото око и лявата скула. Била образувана и малка рана над лявата му вежда. В следващите дни започнал да има силно главоболие и световъртеж, чувствал се замаян и отпаднал. Над 20 дни имал нарушена трудоспособност, като от тях три дни бил на стационарно болнично лечение и 15 дни домашно лечение. Болката в главата и шията продължила много дълго и бавно се възсгаиовил, като и до момента изпитвал затруднения и болки при движение и при по-студено време.

В резултат на черепно-мозъчната травма настьпила увреда на меките тькани, черепните кости, мозъчните обвивки и главння мозък, като е настьпило мозъчно сьтресение и мозъчна контузия.

Причината за поява на мозъчно сътресение била увреда на възходящата активираща ретикуларна формация и връзката и с кората на големите полукълба. Под 1 действие на травматичната вибрация е настъпила временна дисфункция в тази структура. В резултат настъпило нарушение на съзнанието, което продължава от секунди до минути и по изключение повече. Временната пареза на съдовете и повишената им пропускливост водят до развитието на мозъчен едем, който сьщо има отношение в патогенезата на това състояние.

В резултат на нанесената черепно-мозъчна травма са настьпили последващи болки, страданияя, неудобства, изразяващи се в нарушение на сьзнанието за пордължителен период краткотрайно количествено нарушение на съзнанието — от обнубиладия (чувство за преумора и трудна концентрация на вниманието, понякога и с частична дезориентация за време и място).

Имал нарушение на паметта, след възстановяване на съзнанието, настъпила частична амнезия за събития, случили се около и малко след самата травма за няколко часа.

Имал главоболие, което започвало от тила и постепенно обхващало цялата глава.

Имало стягащ характер, с лека до умерена интензивност. В първите дни имал и повръщане. Главоболието често се провокирало от физическа и психическа преумора, което продължило около 8 седмици.

Имал вегетативен синдром, като се появявили епизоди на пристъпно понижение или усилване на сърдечната дейност, понижаване на кръвното налягане при изправяне, изпотяване, зачервяване или побледняване на лицето, замайване и световъртеж, шум в ушите и др.

Имал и психологически увреждания, проявяващи се кратки епизоди на психомоторна възбуда и депресивно състояние, като причинения му стрес довел до необходимост от преназначаването му на друrа ддъжност в МВР извън патрулно постовата дейност, която харесвал, което допълнително го разстроило и създало негативно преживявания.

Предвид изложеното и във връзка с приключилото с осъдителен акт за престъпление НОХД №74/2022г. по описа на РРС, имал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника- Д. А. Ч. да му заплати сумата 150.00 лв., представляващи разходи за лечение и пропуснати ползи в размер на 400.00лв. поради разлика в платеното по болнични и присъствено, както и 10 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди, за претьрпени морални болки, страдания и неудобства, както подробно са описани по-горе и последващо проявление на сьстояние на стрес, депресия, увреждане на престижа и репутацията му поради публичното достояние на деянието, ведно със законната лихва от 02.05.2021г. до окончателното плащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски.

2

Ответникът Д. А. Ч., чрез пълномощника си адв.К.К. оспорва изцяло ищцовите претенции за обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди, че по делото липсват доказателства за направени от ищеца разходи за лечение, както и за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи. Оспорва по размер искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 800.00 лева.

По делото е приложено и НОХД №74/2022г. по описа на РРС.

След преценка на събраните по делото доказателство, съдът приема за установено следното:

С влязла в сила присъда №61 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №74/2022г.

Районен съд – гр.Русе е признал подсъдимия Д. А. Ч. за виновен в това, че на 02.05.2021 г. в с.С., обл.Р., причинил лека телесна повреда на полицейски орган- Н. В.

М.- полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ- Ветово при ОДМВР Русе, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, чрез сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика и разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на лицето, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му извършване на дейност по контрол на пътното движение, поради което и на основание чл.131 ал.ІІ пр.4 т.3 вр. чл.130 ал.І от НК и чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.58 а ал.І от НК намалява с 1/3, като определя за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 , като определя за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Във връзка с инцидента Районна прокуратура – гр.Русе образувала досъдебно производство срещу Д. А. Ч. за извършено престъпление по чл.131 ал.ІІ т.4 вр. чл.130 ал.І от НК, за това, че на 02.05.2021 г. в с. Смирненски, обл. Русе, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - Н. В. М.- полицай в група "Охрана на обществения ред" към РУ- Ветово при ОД на МВР- Русе, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, чрез сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика и разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лицето, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му- извършвана дейност по контрол на пътното движение По тази фактическа обстановка не се спори и същата се установява от приложеното НОХД № 74/2022 г. по описа на РРС.

От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства, се установява следното:

Св.В. и., познат и бивш колега на пострадалия от престъплението сочи, че е 3 запознат със случая от непосредствения разказ на Н. при предаване на смените. Има непосредствени впечатления от промяната в поведението, която е настъпила след този случай, а именно че ищеца не е бил толкова решителен по време на работа на улицата и при посещения по повод сигнали на граждани. Пояснява, че ищеца работел с лека уплаха към гражданите и се чувствал подтиснат.Казвал му, че и на него може да се случи такова нещо. Свидетелят чувствал, че е накърнено достойнството на ищеца.

Малко след случая Н. била сменена длъжността му и не работел пряко с граждани, а приемал само сигналите, за да се чувства по-спокоен. По негови спомени около един месец Н. е бил в болничен и дори след връщането му на работа имал белези. Споделял му, че го наболява главата и ударената част и пиел лекарства.

Св.Е. М., съпруга на ищеца от 16 години, разказва, че една вечер Н. се върнал от работа и видяла че има оток, зачервяване на окото му. Той й разказал, че по време на работа имало инцидент и се наложило да го транспортират до болницата. След случая изпитвал физическа болка, но имал и психически травми. Станал по-затворен, не говорел много, а в други моменти ставал раздразнителен. Имал нарушения в съня. В първите дни, непосредствено след инцидента посетили личния им лекар, който дал болничен на Н. и му предписал лекарствата свързани с главоболието му, освен отоците и синините. Около две седмици в домашно лечение, като отоците все още не били преминали. Посетили и неврохирург и го настанили в болница. Счита, че около месец е продължило лечението на Н.. След този инцидент съпруга й преминал от патрула в дежурната и станал оперативен дежурен.

От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза и разпита на вещото лице – д-р П. Д. се установява, че ищеца М. е получил следните увреждания- Сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика. Разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лицето.

От вида на уврежданията е видно, че засегнатите органи са мозък и кожа на лицето. Всички увреждания като локализация са съсредоточени в областта на главата, като кожните увреждания са в лява лицева област периорбитално и в областта на лява скула. От така установеният вид на травматичните увреждания на М. не може да се съди зa последователността на получаването им. В представената искова молба е отразено, че Mаpинoв е ударен два пъти (не е посочено с какво) по главата, а в предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение е отразено, че М. е ударен в лицето.

П р и такива увреждания, каквито са установенн при М. възстановителният период но дродължава около две седмици, като след този период е възможно да е налице главоболие за по-дълъг период от време, който е индивидуален. Обичайно при продължаване на оплакванията за по-дълъг период от време, пациентите търсят отново 4 лекарска помощ.

От представената медицинска документация е видно, че по отношение на установената рана на лицето е извършена хирургична обработка, а по отношение на сьтресението на мозъка е проведено три дневио стационарно лечеине, включващо диагностични изследвания, медикаментозно лечение и леглови режим. След това за продължаващото домашно амбулаторно лечение е назначено медикаменто зно лечение и хигиеино-диетичен режим. В представената медицинска документация няма данни за настьпили трайни последици за здравословното състояние на М., свързани с уврежданията получени при процесния инцидент. В представената искова молба е отразено, че към 08.02.2022г. Н. М. е про дължавал да се оплаква от болки в главата и шията и затруднени движения на шията, които оплаквания не са подкрепени с медицинска документация от извършвани допълнителни изследвания или потърсена лекарска помощ.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Като взе предвид наведените в исковата молба фактически обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно иск по чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно изложеното в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Ответникът е този, който следва да докаже липсата на вина в деянието.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото настоящият граждански съд е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по описания в решението начин, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени. Ясно е също, че пострадал в настоящото производство се явява ищеца, за който е безспорно признато в приключилия наказателен процес, че е бил обект на престъпното посегателство.