Решение № 462 от 09.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Велико Търново, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500933 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 - чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С. Д. К. срещу разпореждане на ЧСИ Силвия Косева по изпълнително дело № 20268090400533 от 05.06.2026г., с което е наложен запор върху банковите сметки и пенсията на длъжника.

Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и противоречат на процесуалните правила, тъй като изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество.

Взискателят Щ. С. К. не е заел становище по жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Силвия Косева счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, като посочва, че по отношение на банковите сметки ЧСИ е уведомен от третите задължени лица, че липсват авоари и има предходни наложени запори , а по отношение на пенсията НОИ е приел да изпълнява запора съобразно правилата за несеквестируемост.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20268090400533 е образувано по молба на взискателя Щ. С. К., въз основа на изпълнителен лист, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.05.2026 г. от СРС на основание Присъда №43/03.02.2025г. по НЧХД № 7349 от 2024 г., потвърдена с Решение №20/12.01.2026г. на СГС срещу длъжник С. Д. К. С ЕГН ********** от гр. Велико Търново.

Предмет на изпълнението е сумата от 4 045,73 € (четири хиляди четиридесет и пет евро и седемдесет и три цента), от които, € 2 460,34 неолихвяеми вземания (мораторни лихви, 1 обезщетения и т.н.), €613,55 присъдени разноски, €399,60 разноски по изпълнителното дело, в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на €572,24 към ЧСИ, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

По искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки и пенсията на длъжника, наложени при образуване на делото. Изпратени са запорни съобщения до ОББ АД, ПИБ АД и НОИ, в които изрично са дадени указания във връзка с несеквестируемостта. Според отговорите на банките, по сметките на длъжника има предходно наложени запори и липсват авоари, върху които да се осъществят удръжките. В отговора си НОИ Велико Търново заявяват, че ще изпълнява запора, дава информация за размера на удръжката и сочи, че той е съобразен с правилата за секвестируемост по ГПК.

Длъжникът е уведомен за наложените запори с ПДИ, която му е връчена на 10.07.2026г.

Жалбата е депозираната в законоустановения двуседмичен срок, срещу действие, попадащо в предметния обхват на чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК. С глед изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалба е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото е видно, че при изпращане на запорните съобщения ЧСИ Силвия Косева изрично е посочила, че запор се налага, като удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Конкретните оплаквания по отношение на запора върху банкови сметки и пенсията се състоят в опасения, че изпълнението ще бъде насочено срещу несеквестируеми суми.

По отношение на пенсията, в т. 3 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на тълк.д. № 2/2013 г. се възприе, че няма законови основания за различно третиране на възнаграждението за труд и вземането за пенсия. Съгласно константната съдебна практика по чл. 446, ал. 1 ГПК, трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа – в случая такива няма.

В разглеждания случай при налагане на запорите привидно е съобразена разпоредбата на чл. 446 ГПК - ЧСИ е посочил законовия текст и указал на третите задължени лица да го съобразяват. Подобно прехвърляне на правомощия права и задължения/ от ЧСИ, като носител и на публична власт, върху трети лица, чиито действия не подлежат на контрол, е по-силата на закона - чл. 446а, ал.5, като същият вменява на тези лица и задължения - с препратката към чл. 507 ГПК, а именно да поддържат комуникация с ЧСИ като го уведомяват за постъпилите суми и техния произход, след което да получат от него указания за размера на удръжката. Като е получил данни от третото лице -НОИ за размера на пенсията с информация и за секвестируемата част, за която се приема за изпълнение запора, ЧСИ не е отговорил изрично, т.е. приел е дадените от НОИ изчисления, с което е изпълнил задълженията си по закон. Видно е, че запорет е приет единствено върху секвестируемата част от пенсията на длъжника, при съобразяване правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК, което гласи, че ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пения, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Запорът е приет за изпълнение именна за такава сума и срещу начина на изчисляване също не са изложени съображения. По отношение на запорите върху банкови сметки са получени отговори за липса на средства по тях и наложени предходни запори, при което е нямало задължение за ЧСИ за последващи указания - в съобщението е указан несеквестируемия размер, ако има преводи за трудово възнаграждение или пенсия и другите изцяло несеквестируеми доходи.

2

Предвид изложеното, съдът намира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 446 ГПК, поради което подадената жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С. Д. К. С ЕГН ********** с адрес гр. В. Т., ул. "Д. Ч." № .., ет..., ап... срещу разпореждане на ЧСИ Силвия Косева по изпълнително дело № 20268090400533 от 05.06.2026г., с което е наложен запор върху банковите сметки и пенсията на длъжника.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3