Решение № 471 от 19.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Бургас, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20202100502215 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 110/15.07.2020г., постановено от Районен съд – Малко Търново по гр. д. № 155/2019г. С това решение, съдът: осъжда ГД „Гранична полиция“, МВР с адрес в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора - главен комисар С К да заплати на Б. Г. ХР., ЕГН: ********** от гр. Б, ж.к. "***", бл.***, вх.**, ет. ** сумата от 1 795,22 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., представляваща разликата между положен нощен труд и преизчислен в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. – дата на предявяване на иска до окончателното изплащане; осъжда ГД „Гранична полиция“, МВР с адрес в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора - главен комисар С К да заплати на Б. Г. ХР., ЕГН: ********** от гр. Б, ж.к. "***", бл.***, вх.**, ет. ** сумата от 102,00 лева, представляваща равностойността на непредоставени ободрителни напитки по време на положените от Х. 170 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. осъжда ГД „Гранична полиция“, МВР с адрес в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора - главен комисар С К да заплати на Б. Г. ХР., ЕГН: ********** от гр. Б, ж.к. "***", бл.***, вх.**, ет. ** съдебни разноски в размер на 400 лева; осъжда ГД „Гранична полиция“, МВР с адрес в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора - главен комисар С К да заплати на Районен съд – Малко Търново 200 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице за извършена експертиза и 121,81 лева– държавна такса.

Подадена е въззивна жалба от ГД „Гранична полиция“, МВР против решение № 1

110/15.07.2020г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на МВР и е приложил правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Дирекцията оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия, включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.

Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з908/02.08.2018г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.67/14.08.2018г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение. Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е приложил материалния закон неправилно.

Жалбоподателят оспорва и извода на районния съд, касателно присъдената на ищеца сума, представляваща стойността на непредоставени ободрителни напитки. Дирекцията се позовава на заповеди № МЗ 8121з-38/19.01.2016г., изм. със заповед № МЗ 8121з693/08.07.2016г., № МЗ – 8121з-57/09.01.2017г., № МЗ - 8121з-45/16.01.2018г. и № МЗ 8121з-1717/28.12.2019г., според които сумите за ободряващи напитки са в размер до 0,60 лева и не могат да се компенсират с пари.

ГД „Гранична полиция“ иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на Б.Х. като неоснователни.

Въззивникът не се представлява в съдебно заседание. съдебно заседание Ответната страна – Б. Г. ХР. представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.

Въззиваемият Х. се представлява в съдебно заседание от адвокат Петрова, кято пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Малко Търново е образувано по искова молба на Б. Г. ХР. против ГД „Гранична полиция“, МВР. Предявени са искове с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е полагал нощен труд като полицейски инспектор в 02 ГОДГ ГПУ Малко Търново към РД „ГП“ – гр. Елхово, част от ГД „Гранична полиция“, МВР, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения от него нощен труд в посочения период е 1 440 часа, което 2 се равнява на 1645,92 часа дневен труд (1440 часа х коефициент 1,143). Това, според Х. се равнява на 250,92 часа извънреден труд , който не му е заплатен. Ищецът претендира сума в размер на 1 184,04 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. След изменение на иска, прието с определение в открито съдебно заседание, претенцията на ищеца е увеличена на 1 795,22 лева за процесния период.

Едновременно с това, ищецът твърди, че по време на нощните дежурства не е получил ободряващи напитки, които му се дължат на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР.

Неизпълнението на това задължение, дава право на ищеца да претендира обезщетение в размер на паричната му равностойност. След изменение на иска претенцията на Х. е за сумата от 102 лева, представляваща цената на неполучените ободряващи напитки по време на нощен труд.

Ответната страна – ГД „Гранична полиция“, МВР представя писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно правоотношение между него и ищеца и посочва, че последният има право на ободряващи напитки, но същите не могат да се компенсират парично. Дирекцията подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат, който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица, работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното правоотношение.

Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ, трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.

Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12 часа.

В хода на съдебното производство пред Районен съд – Малко Търново е приета съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 1358 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се равнява на 1552,19 часа. Дължимото възнаграждение за разликата от 194,19 часа е 1795,22 лева. В периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът има 170 нощни смени, за които се следва обезщетение за ободряващи напитки в размер на 102 лева.

3

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение за положен нощен труд.

Съдът формира извод и за основателност на иска с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР. При изчисляване на обезщетението за ободряващи напитки, които не са предоставени на Х., съдът се позовава на заповеди № МЗ 8121з-693/08.07.2016г., № МЗ – 8121з57/09.01.2017г., № МЗ - 8121з-45/16.01.2018г. и № МЗ - 8121з-1717/28.12.2019г., които определят сумата в размер до 0,60 лева.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.