Решение № 220 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502275 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение №3083 от 22.05.2024 г. , постановено по гр. д. №6627/2023 г. на СГС, ГО I-11 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ю. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ №2Б, ет. 2, офис 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата в размер на 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, признат за невиновен с Присъда от 14.03.2019 г. по НОХД №4498/2015 г. по описа на СРС, 2 състав, потвърдена с Решение №599/10.09.2020 г. по ВНОХД №2624/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.

Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Ю. К. В. съдебно-деловодни разноски в размер на 266 лв. съобразно уважената част от иска.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и поконкретно - на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД.

1

Ищецът Ю. В. обжалва решението в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ като поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът не е обсъдил и кредитирал всички доказателства по делото във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от продължилото осем години и два месеца необосновано наказателно преследване; съдът не е отчел естеството на упражняваната от него професия и характера на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем; негативното отражение на обвинението в професионален план – промяна на отношението на колеги и приятели към него; извършения обем на процесуално-следствените действия с участието на ищеца; тенденциозността в действията на Прокуратурата; отражението на обвинението върху семейството на ищеца и претърпените във връзка с това нематериални вреди; продължителността на наказателното производство; накърнените престиж и репутация на ищеца. През целия този период спрямо ищеца са били извършвани множество процесуални действия, проведени са над тридесет съдебни заседания, на които е присъствал, което допълнително е осуетило воденето на нормален и пълноценен живот. В резултат на обвинението ищецът е бил уволнен от полицията, което е попречило на професионалната му реализация. Освен това ищецът сочи, че съдът не е кредитирал в пълна степен показанията на свидетеля Я. С., приятел на ищеца, установяващи релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъде присъден пълният размер на претендираните неимуществени вреди, както и да бъде присъден пълният размер на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България намира обжалваното решение за порочно в ЧАСТТА, в която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5 000 лв., поради това, че не са ангажирани годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от конкретното обвинение. Не е било отчетено, че на ищеца не е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, а само „парична гаранция“, която мярка за неотклонение не е създала затруднения и ограничения в обичайния му начин на живот. Сочи, че в хода на производството не са били ангажирани достатъчно убедителни доказателства за обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на това, че процесното наказателно дело не е било обект на публично медийно отразяване, както и че не се е установило влошаване здравословното състояние на ищеца да е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, поради което определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди се явявал завишен. Излага съображения, че събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. не са ценени обективно от съда и заедно в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, каквото изискване се съдържа в процесуалноправната норма на чл. 172 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като исковите претенции се отхвърлят изцяло, евентуално – обезщетението за 2 неимуществени вреди да бъде намалено.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в проведеното открито съдебно заседание.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността т о й е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Ю. К. В. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; както и на сумата от 2 000 лв., представляваща имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната защита в рамките на наказателното производство), вследствие на воденото срещу него наказателно производство, по което е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.

214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК, впоследствие преквалифицирано на чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.

От фактическа страна не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателствени средства се установява редът на протичане на наказателното производство спрямо ищеца Ю. К. В.. Започнало е като досъдебно производство №2-П/2012 г. по описа на СО-СГП, образувано с постановление от 25.01.2012 г., като с постановление на водещия разследването от 31.05.2012 г. в процесуално качество на обвиняеми в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 5, вр. ал.1 НК, са привлечени Ю. К. В. и В. Ц. Б.. С Обвинителен акт от 13.07.2012 г. на Софийска градска прокуратура на Ю. К. В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1, предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК, за това, че на 13.08.2011 г. около 04:30 - 05:00 ч., в гр. София, на ул. „Георги Софийски“ срещу входа на Военномедицинска академия, като длъжностно лице - командир на отделение в сектор „Охрана на обществения ред и превенция“ при 06 РУП-СДВР, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принудил Н. К. К. чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му даде сумата от 10 000 лева и с това му причинил имотна вреда, като деянието е извършено от две лица в качеството им на държавни служители, като му била наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.

Въз основа на ОА е образувано НОХД №С-202/2012 г. по описа на СГС, НО, 23 състав, което е прекратено с Разпореждане от 09.08.2012 г. и изпратено до Специализирана прокуратура за внасяне по подсъдност в Специализиран 3 наказателен съд. Образувано е НОХД №С-74/2012 г. по описа на СпНС, протекло в 8 съдебни заседания с явяване на Ю. К. В.. По същото е постановена Присъда от 19.12.2012 г., подписана с особено мнение от съдията, с която Ю. К. В. е признат за невиновен в извършване на деянието, за което е бил подведен под отговорност. По жалба на повереника на частния обвинител Н. К. е образувано ВНОХД №С-1/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, по което е постановена Присъда №C 1 от 12.09.2013 г., с която е отменена изцяло Присъда от 19.12.2012 г. по НОХД №C-74/2012 г. по описа на СпНС и Ю. К. В. е признат за виновен в това, че на 13.08.2011 г., около 04:30 в гр. София, на ул. „Георги Софийски“ срещу входа на Военномедицинска академия, в съучастие като съизвършител с В. Ц. Б. отнел сумата от 10 000 лв. от владението на Н. К. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - сложил белезници на К. и го повалил на колене, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. Въз основа на подадената от подсъдимите касационна жалба от 27.09.2013 г. е образувано КНД №2266/2013 г. по описа на ВКС, I НО което приключило с Решение №53 от 30.01.2014 г., с което се отменя изцяло Присъда №C 1 от 12.09.2013 г., постановена по ВНОХД №C-1/2013 г. на АСпНС поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е образувано ВНОХД №С1/2014 г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд, по което е постановено Решение №p. 1 от 15.04.2014 г., с което е отменена Присъда от 19.12.2012 г. по НОХД №С-74/2012 г. СпНС и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора в частта по отношение на подсъдимите Ю. К. В. и Р. С. С., а воденото против В. Ц. Б. наказателно производство е прекратено поради смърт. С Постановление за привличане на обвиняем по ДП №2-П/12 г. по описа на Следствен отдел-СГП, пр. пр.

№43076/14 г. на СРП на 16.12.2014 г. Ю. К. В. отново е привлечен като обвиняем за това, че при същата фактическа обстановка отнел чужди движими вещи - сумата от 10 000 лева от владението на Н. К. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК . Въз основа на обвинителен акт от 19.03.2015 г. е образувано НОХД №4498/2015 г. по описа на СРС, 2 състав, по което са проведени 18 съдебни заседания, като само на три от тях не е даден ход – поради неявяване на свидетели, поради непризоваване на частен обвинител и поради ангажираност на съдебен заседател. Ю. К. В. е присъствал лично на всички заседания, както по това дело, така и по всички предшестващи. С Присъда от 14.03.2019 г. Ю. К. В. е признат за невиновен в извършване на повдигнатото му обвинение. По подаден от СРП протест от 27.03.2019 г. срещу присъда на СРС, НО, 2-ри състав, постановена на 14.03.2019 г. по НОХД №4498/2015 г. , е образувано ВНОХД №2624/2020 г. по описа на СГС, по което е постановено Решение №599/10.09.2020 г., с което първоинстанционната присъда от 14.03.2019 г.

4 е потвърдена, като решението като окончателно е влязло в сила на деня на постановяването си - 10.09.2020 г.

За настъпилите промени в здравословното състояние на ищеца пред първата инстанция била назначена и приета съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението по нея се установява, че по делото не е представена медицинска документация на името на ищеца за периода от 13.07.2012 г. до месец август 2020 г., поради което данните за психическо състояние, на които се позовава експертът за този период, са от свидетелските показания и анамнезата, снета в медицински документи, издадени след м. август 2020 г. и имат субективен характер. Въз основа на тях вещото лице заключава, че процесното събитие – повдигане на обвинение и проведено наказателно производство е с висок стресогенен потенциал и е възможно да доведе до съобщаваните от ищеца емоционални и физиологични симптоми на психичен стрес, за които той твърди, че са започнали на фона на повдигнатото му обвинение и воденото наказателно производство срещу него. Посочва се, че представената медицинска документация обхваща времето от август 2020 г. до май 2021 г. и описва влошаване в психичното състояние с тревожнодепресивни оплаквания и симптоми, като времето им на поява и съдържанието им вещото лице намира за свързани с процесното събитие.

Разпечатката съдържа 23 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89cef108-6b54-4229-a735-dc32b812f2dd