Решение № 17124 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17124 гр. С., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110161652 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. П. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., р-н „О. К., бул.

„Ц. Б. III“ № 152, жилищен комплекс „В. П.“, ап. Е32, срещу Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 152, жилищен комплекс „В. П.“, представлявани от председателя на УС С.В., по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на ОС на ЕС, проведено на 05.10.2023 г., съгласно протокол от същата дата, а при условията на евентуалност – на решенията по т. 5 от дневния ред като нищожни.

Ищецът твърди, че е съсобственик на ап. Е32, гараж № 66 и мазе № 1, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 152, жилищен комплекс „В. П.“. На 05.10.2023 г. било проведено общо събрание на процесната етажната собственост, на което по т. 5 от дневния ред били взети атакуваните решения. Твърди, че решенията по т. 5 от дневния ред са незаконни, тъй като били нарушени императивни процесуалноправни и материалноправни норми, а именно: - не били спазени правилата за свикване на общото събрание; - не били спазени изискванията за кворум – общото събрание е било проведено при липса на необходимия кворум; - в протокола били отбелязани присъстващите на събранието, но не били записани изискуемите данни по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС – не били записани ид.ч. от етажната собственост, които те представляват; номера на самостоятелния обект; начина, по който са гласували лицата – за, против или въздържал се; техен подпис; същността на изявленията, направените предложения и приетите решения; - списъците били изготвени на база обектите в етажната собственост, а не на база притежавана собственост, респ. не на база собственост на ид.ч. от общите части; - част от имотите били притежавани в съсобственост, като присъствието и гласът на всеки от съсобствениците трябвало да бъде отразено или по един или друг начин да бъде отразено представителството на 100 % (или друг процент) от съсобствеността; кворумът и мнозинствата при взимането на решенията не били изчислени по 1 правилния начин – на база реална РЗП на сградите; - в таблиците, приложени към протокола, липсвало подпис на всеки от гласуващите; - идеалните части от общите части на сградата били изчислени като процент от площта на недвижимия имот на всеки един от собствениците, а не били разпределени като процент от ид.ч. от всички общи части на сградата; - не била отчетена тежестта на всеки един глас, тъй като същите не били съотнесени на база ид.ч. от общите части на сградата съгласно нотариалния акт за всеки собственик, а ид.ч. от общите части били изчислени чрез площта на недвижимия имот съобразно неправилно изчислена площ на сградата; решението да се ограничи ползването на асансьорите по отношение на етажните собственици с непогасени задължения над 500 лв. ограничавало правото на достъп на етажните собственици до собствените им имоти чрез използването на асансьор – конструктивно съоръжение, чието наличие било задължително при сгради с над четири етажа; по този начин се въвеждало ограничение за етажни собственици с недоказани и неликвидни задължения да използват общи части на сградата, което било в противоречие със ЗУЕС, който не предвиждал подобни санкции; нарушавали се и права от категорията на т.нар. „естествени права“ на съответните етажни собственици, тъй като ограничението би могло да се отнася за лице с нарушено здравословно състояние, непозволяващо изкачването на стълби, и лица в неравностойно положение; подобно ограничение при авария или здравословен проблем на съответните етажни собственици би могло да постави в опасност живота и здравето им, поради ограничена възможност за напускане на сградата; отделно от това нямало взето валидно решение за определяне на размер на дължимите от етажните собственици месечни вноски; решенията били пряко насочени срещу ищеца с цел да бъде принуден да заплати задължения, които е оспорил по съдебен ред и които съгласно решението на първоинстанционния съд били недължими; - с решенията се целяло заобикаляне на закона и събиране на неустановени по основание и размер суми; - с решенията на практика се ограничавало правото на собственост на ищеца и правото му на свободно придвижване, тъй като същият бил заявил несъгласието си с претендираните суми по установения законов ред.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по подробни съображения. Не оспорват, че ищецът е съсобственик на ап. Е32 в процесната етажна собственост, както и че на 05.10.2023 г. е било проведено ОС на ЕС. Оспорва да са налице твърдените нарушения на процесуалния и материалния закон. Относно твърдяната липса на кворум съгласно чл.

15, ал. 1 ЗУЕС и неправилно изчисляване на идеалните части от общите части, послужили като база за пресмятане на кворума и мнозинствата при гласуване на решенията, заявява, че в документите за собственост на самостоятелните обекти в сградата били посочени притежаваните от всеки един собственик ид.ч. от съответния вход, а не от сградата, състояща се шест входа (секции) и общ сутерен с гаражи и мазета. Твърди, че от възникването на етажната собственост до момента всички общи събрания в жилищния комплекс били провеждани съвместно за всички входове. До март 2021 г. необходимите за установяването на кворума и мнозинствата при гласуване идеални части били определяни неправилно, като за първи път, на 11.03.2021г., УС на ЕС с Протокол № 1/11.03.2021 г. определил идеалните части от общите части на сградата за всеки самостоятелен обект в процесната ЕС. Посоченият протокол бил предложен за одобрение от ОС на ЕС на две общи събрания, но решение за одобрение не било прието. Независимо от това, в протокола не били установени грешки, същият правилно определял притежаваните ид.ч. и респективно тежестта на всеки глас в ОС на ЕС, което в жилищния комплекс било провеждано общо за всички входове от 2 възникване на етажната собственост. ОС за всички входове било свикано на 04.10.2023г. от УС по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС с покана, поставена на всички входове на комплекса, на 26.09.2023 г. Доколкото в документите за собственост на етажните собственици били посочени притежаваните ид.ч. от съответната секция, а не от сградата, за установяване на кворума и мнозинствата били използвани изчислените по реда на чл. 17 ЗУЕС ид.ч. от сградата. Поради липса на кворум, на основание чл.15, ал. 3 ЗУЕС, ОС било отложено с един ден и било проведено на същото място и в същото време на следващия ден. На 05.10.2023 г. ОС било проведено в часа и мястото, посочени в поканата, и по предвидения дневен ред. Присъствали или представени били 20,16 % ид.ч. от общите части на сградата като било изпълнено изискването за спадащ кворум в чл.15, ал. 3 ЗУЕС. Твърди, че в протокола от ОС били вписани всички задължителни реквизити, включително ид. ч., които собствениците представляват и номера на самостоятелния обект. За всяко решение било посочено поименно или можело да бъде изведено (напр. при единодушие) как е гласувал всеки от присъстващите. Подписите на лицата се съдържали в присъствените списъци, в които били приложени към протокола. Оспорва твърденията за незаконосъобразност на решенията по т. 5 от дневния ред. Твърди, че с решението било предвидено да се ограничи не достъпът на собствениците до общата част – асансьора, а неговото ползване, което било свързано с консумация на ел. енергия, в заплащането на която част от собствениците, включително ищецът не участвали. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение от 30.01.2024 г. е допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите по исковата молба, концентрирани основно върху изчисляване РЗП на процесния жилищен комплекс и идеалните части от общите части на сградата във връзка с твърденията на ищеца, че не е бил налице необходимия кворум за провеждане на общото събрание съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, както и изискуемият кворум и мнозинство при вземане на атакуваните решения на общото събрание, тъй като същите не са изчислени съгласно собствеността на идеалните части от общите части на сградата, а съгласно притежаваната собственост на самостоятелни обекти. С горния акт е определен депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., като ищецът е предупреден с Определение от 30.01.2024 г., че неизпълнението на указанията за внасяне в срок на депозита влече заличаване на експертизата.

С Определение от 06.02.2024 г. е заменено вещото лице Ц. по негова молба и е назначена В. Т., която поради подадена молба за освобождаване по делото е заменена с Определение от 08.02.2024 г. с Нели Осиковска, като на ищеца е указано да довнесе депозит от още 1700 лв. за изготвяне на екпертизата с оглед посоченото в същия акт, че определеното възнаграждение от 300 лв. има символичен характер според различни вещи лица, отказали да изготвят експертизата.

По молба от 09.02.2024 г. на ищеца с Определение от 14.02.2024 г. е продължен срока за изпълнение на указанията за внасяне на депозит с 1 седмица. С протоколно определение от 26.02.2024 г. е констатирано, че ищецът не е внесъл нито първоначално определения депозит, нито допълнително определения депозит за експертизата, като в съдебно заседание на същата дата ищцовият представител е заявил, че иска определяне на „депозит, който е в рамките на нормалното“.

Със становище от 13.03.2024 г. вещото лице А. В. обяснява подробно трудностите пред изготвяне на експертизата с посочване на съответен размер на 3 депозит за нейното изготвяне в диапазона 1000-1500 лв., поради което с Определение от 14.03.2024 г. на ищеца е указано да внесе депозит от 1200 лв., но поради неизпълнението на указанията с Определение от 16.05.2024 г. е отменено на основание чл. 253 ГПК Определение от 30.0.2024 г., с което е допусната по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза по поставените в исковата молба въпроси, тъй като ищецът не е изпълнил, без да сочи и доказва уважителни причини, законово предвиденото задължение по чл. 76 ГПК да внесе в определения му срок и предварително в съда разноските по действията, които е поискал.

В дейността си вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил неговата дейност, ако разполагаше със специални знания (ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК; Определение № 414 от 6.04.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1702/2010 г., III г. о.).

С протоколно определение от 26.06.2024 г. са приети таблици за площообразуване, представени към молба от 29.02.2024 г. на ищеца, но съдът не разполага със специални знания да изчисли съгласно същите таблици и съответно да прецени дали правилно са формирани кворумът при провеждане на общото събрание и при вземането на решения, както и мнозинствата, с които са взети тези решения съобразно идеалните части от общите части на сградата с оглед на реалната РЗП на сградите и правилното съотношение на стойностите на обектите съгласно чл. 40 ЗС, след като този въпрос е от компетентността на вещо лице по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, както е посочено и в становището на вещото лице Вапорджиева от 13.03.2024 г.

Предвид изложеното, следва отхвърляне на иска, тъй като ищецът не доказа твърденията си, че процесните решения на общото събрание не са взети с необходимия кворум и мнозинство съобразно реалната РЗП на сградите, находящи се в процесния жилищен комплекс, което налага разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за отмяна като нищожни на решенията по т. 5 от дневния ред на същото общо събрание.

ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство, но противоречието с императивни правни норми води до тяхната нищожност, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право (Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о.).