Решение № 35 от 23.07.2025, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Тутракан, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200070 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-2500055/11.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, за извършено административно нарушение на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3, т. 2, предл. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, на „Рото Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя С. Д. К., в качеството му на работодател, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 15 000,00 лв.

Недоволен от НП останал жалбоподателят „Рото Инженеринг“ ЕООД, който чрез надлежно упълномощената да го представлява адв. Т. К. от *** оспорва издаденото НП. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Последните се изразяват в това, че деянието изпълвало състава на нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 93, ал. 1 от 1

Наредба № 2 от 22.03.2004 г., поради което следвало извод, че както АНО не е бил компетентен да накаже дружеството жалбоподател, така и че наказаното лице е следвало да бъде друго, а именно лицето, упражняващо строителен надзор (чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ). В условията на евентуалност се иска преквалифициране на деянието в такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като били изпълнени предпоставките за това. Претендират се сторените в хода на производството разноски в размер на 300 лв. (молба вх. № 3048/26.06.2025 г.), а не в първоначално заявения от 1 200 лв.

Административно наказващ орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра, редовно призован, явява се старши юрисконсулт И.А., редовно упълномощен. Пледира за законосъобразност на НП, като претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2025 г. актосъставителят Д. Ц. и свидетелят М. Г. – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в жилищна сграда, блок „Възход 1“, гр. Тутракан, ПИ с идентификатор ***, .2, .3, .4, .5, .6 по КККР на гр. Тутракан, ул.

„*******“. Строително-монтажните работи, извършвани на обекта, били възложени на дружеството жалбоподател „Рото Инженеринг“ ЕООД, като на място присъствал св. Ш.А. (упълномощен от управителя на дружеството с пълномощно, нотариално заверено на деня, следващ проверката).

Служителите на Д „ИТ“ установили, че работници на дружеството полагали топлоизолационни плоскости по северната и западната фасада на блока (като имало работници и на седмия етаж на сградата), като при извършения от тях оглед на скелето констатирали, че били монтирани само две стълби от всяка страна (една от север и една от запад) за достигане единствено до първата 2 площадка на скелето, а за достигане до горните етажи на скелето нямало монтирани стълби.

Поради констатираното (допуснато е да се работи на скеле, на което не били монтирани защитна бордова лента на краката и стълби между етажите на скелето) актосъставителят съставил Акт за спиране № 23/05.03.2025 г., с който преустановил строително-монтажните работи на металното скеле. Същият бил връчен на св. А.. Последният собственоръчно в писмен текст удостоверил, че били налице констатираните от служителите нарушения.

На 10.03.2025 г. св. А. изправил по личния телефонен номер на актосъставителя Ц., чрез приложението „Вайбър“, снимки, удостоверяващи, че по скелето били монтирани нужните стълби.

На 13.03.2025 г. служителите съставили Протокол за извършена проверка № ПР2509257/13.03.2025 г., в който освен вписване на констатираните нарушения били дадени и предписания за отстраняването им. Протоколът бил връчен на св. А. на същата дата.

Актосъставителят Ц. съставил АУАН № 19-2500055/13.03.2025 г., с който повдигнал на дружеството жалбоподател обвинение за извършено нарушение на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. без да упоменава, че нарушението е извършено повторно. Като свидетели при съставянето на акта се подписали св. М. Г. и св. Р. Ж.. Препис от акта бил връчен на св. А. в качеството му на представител на обвиненото дружество, който не направил възражения.

На 11.04.2025 г. Директорът на Д „ИТ“ – гр. Силистра издал атакуваното НП № 19-2500055, с което наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение на чл. 413, ал. 3, т. 2 предл. 1 във вр. с ал. 2 от КТ във връзка с чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г.

На 14.04.2025 г. дружеството жалбоподател получило екземпляр от процесното НП.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и свидетелите; заверени копия на: Договор за възлагане на консултантски услуги № 20-07-156 210.2024; Снимки на скелето, изпратени по Вайбър, от 10.03.2025 г.; НП № 19-2500055/13.03.2025 г.;

3 квитанция за доставена пощенска пратка; данни за наказателни постановления, издадени на „Рото инженеринг“ ЕООД; АУАН № 19-2500055/13.03.2025 г.; Пълномощно с нотариална заверка на подписа; Протокол за извършена проверка № ПР2509257/13.03.2025 г.; Акта за спиране № 23/05.03.2025 г.; Сведение от Ш.А. от 05.03.2025 г.; страница от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; Ежедневен инструктаж от 05.03.2025 г.; 3 бр. фотоснимки на хартиен носител; Инструкция № 31;

Заповед № 3-0693/15.08.2022 г.; Заповед № ЧР-988/01.09.2016 г.; Заповед № ЧР-502/23.06.2023 г.

Съдът кредитира показанията на разпитаните служители на Д „ИТ“ гр.

Силистра, тъй като са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Същевременно те се подкрепят както от събраните писмени доказателства и фотоснимки, така и от сведенията, дадени от представителя на наказаното ЮЛ в хода на извършваната проверка. Показанията на последния – св. А., съдът също цени с висока доказателствена стойност, тъй като не противоречат, а напротив – те допълват и си кореспондират с вече кредитираната доказателствена съвкупност.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Настоящото административнонаказателно производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-2500055/13.03.2025 г. Същият е съставен в сроковете по чл. 34, ал.1 и съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал.1 от ЗАНН реквизити. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „инспектор“ в Дирекция „ИТ“ гр. Силистра.

Атакуваното Наказателно постановление № 19-2500055/11.04.2025 г. съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и инструктивния такъв по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.

Компетентността на АНО произтича от чл.47 ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 399 от КТ.

4

Доводът на защитата, че както актосъставителят, така и АНО били некомпетентни съответно да съставят акт/налагат наказание за извършено нарушение на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., съдът намира за неоснователен. Изложеното, че за нарушението, на основание чл. чл. 232, ал.

1, т. 1 във вр. чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, административнонаказателна отговорност следва да понесе и лицето, упражняващо строителен надзор, по никакъв начин не води до извода, че дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, не следва също да понесе отговорност за извършеното нарушение. Обстоятелството, че два субекта са отговорни за извършването/допускането на едно нарушение, следва от това, че основанието за носенето на отговорност при всеки един от тях е различно. Докато работодателят е отговорен за това, че не е осигурил достатъчно безопасни условия на труд (съответно е нарушил разпоредби на КТ), то лицето, упражняващо строителен надзор, е отговорно за това, че не е упражнило достатъчен строителен надзор (както му повеляват нормите на ЗУТ).

Съдът намира, че при издаването на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото правната квалификация, дадена от АНО, не кореспондира в пълна степен с повдигнатото в АУАН обвинение, тъй като в акта не е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Изложеното, въпреки че накърнява в известна степен правото на защита на жалбоподателя, съдът не цени като съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на собствено основание до отмяната на НП, тъй като въззивната инстанция има правомощието съгл. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствата по делото (както е в случая). В този смисъл, наличието на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ (което е безспорно доказано, тъй като с НП № 19-2400110/13.06.2024 г., влязло в сила на 26.06.2024 г., жалбоподателят е наказан за същото нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.) следва да се цени единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Жалбоподателят е надлежен субект на нарушението, за извършването на което е наказан, тъй като има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

5

Нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 93, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. е формално – законодателят не изисква настъпването на съставомерни вредни последици, а единствено осъществяването на изпълнителното деяние. Последното се заключава в бездействие – неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на жалбоподателя, по-специално осигуряването на такива за изкачване и слизане по скеле, което се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето. Доколкото такива стълби са липсвали по време на извършване на проверката от служителите на Д „ИТ“ гр.

Силистра, то е видно, че изпълнителното деяние, в което се заключава и обективната страна на нарушението, е извършено.

Тъй като се касае за ЮЛ нарушител и доколкото отговорността му е безвиновна (обективна), то коментирането на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.

Съдът намира, че към момента на издаване на НП, а и към момента на съставяне на АУАН, са били налице предпоставките за приложението на чл.

415в, ал. 1 от КТ, касаещ отговорността за „маловажно нарушение“.

Разпоредбата предвижда значително занижена санкция за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници/служители. На първо място, нарушението, видно както от представения снимков материал, така и от показанията на актосъставителя (който признава, че снимките са му станали известни преди съставянето на АУАН и че от тях личи, че нарушението е отстранено), е било отстранено в изключително кратък срок, който (предвид характера му и това, че за отстраняването му са необходими доставяне и монтаж на стълби по скелето) може да се приеме, че удовлетворява законовия времеви стандарт („веднага“ след установяването на нарушението). На второ място, не са налице доказателства, че вследствие на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици (което, като отрицателен факт, не следва да се доказва от жалбоподателя, а от АНО, който следва да представи доказателства за обратното – че са настъпили такива). Оттук следва (а и предвид изричността на разпоредбата – „се наказва“, а не „може да се накаже“), че АНО е следвало да приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ.