Определение № 312 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пазарджик, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500277 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Лендиво“ ООД чрез адв.М. срещу определение №338/30.01.2026 г., постановено по гр.д.№3037/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №1479/02.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, като са направени следните възражения: 1/ не било невъзможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита и съдействие е свързан с първоинстанционното производство, тъй като не бил индивидуализиран; 2/ съдът отказал да изследва материалната затрудненост на ищеца, за да се установи дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ; 3/ неправилно били присъдени разноски по всеки от предявените искове; 4/ справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г.

Моли да се уважат доказателствените искания, обективирани в молба по хода на делото от 24.10.2025 г., а именно: да се извърши справка в НБД Население за съпруга на ищцата; да се изиска справка от НАП по отношение ищцата и съпругът й относно регистрирани трудови договори и декларирани доходи; справка от МДТ към съответната община относно декларираните недвижими вещи и МПС.

Моли да се отмени определение №338/30.01.2026 г. и вместо него да се постанови друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от 1 ищеца разноски, а при евентуалност – да се намали значително техния размер.

Цитира съдебна практика в тази насока.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Е. А. Т. чрез адв.М., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№3037/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от Е. А. Т. чрез адв.С. М. срещу „Лендиво“ ЕООД, ЕИК 203811241, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск с правно основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №***** от 21.10.2024 г. и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ГПК за заплащане на сумата от 70 лв. като недължимо платена по недействителен договор недействителност на договор за потребителски кредит №***** от 21.10.2024 г.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск прогласяване за нищожна клаузата на чл.27, ал.1 от договор за потребителски кредит №***** от 21.10.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

С решение №1479/02.12.2025 г. по гр.д.№3037/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е уважен предявеният главен иск от ищеца Е. А. Т. срещу "Лендиво" ООД, като процесният договор е обявен за недействителен, поради нарушение на закона – чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

С решение №106/29.01.2026 г. по гр.д.№3037/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, постановено в производство по реда на чл.247 и следващи от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1479/02.12.2025г., като след абзац първи от диспозитива да се чете, че се осъжда „Лендиво“ООД, ЕИК 203811241 да заплати на Е. А. Т., ЕГН ********** сумата от 35,79 евро /70 лв./, платена без основание по договор за потребителки кредит №***** от 21.10.2024г.

С молба от 22.12.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решение №1479/02.12.2025 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, предвид липсата на 2 индивидуализация на договора за правна помощ и недоказаната материална затрудненост на ищеца, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е подробни мотиви за дължимост на адвокатското възнаграждение в определения размер.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изложените доводи и възражения в частната жалба са идентични с тези в молбата по чл.248 ГПК относно критериите и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед вида и броя на предявените искове.

Неоснователно е възражението, че представения договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран.

В случая не е спорно, че ищецът е бил представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл.38 от ЗА, поради което и на основание ал.2 от този текст на закона той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда.

На стр.76 от първоинстанционното производство се намира договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон.

Подписан е от страните – ищцата Т. и адв. М., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на исково производство. Вярно е, че този договор не може да служи като доказателство за сторени разноски по настоящото дело между страните, доколкото с него е договорена безплатна правна помощ при условията на чл.38 от ЗА и именно поради това на предоставилият безвъзмездно адвокатска защита адв.М. се следва възнаграждение, определено от съда.

Неоснователно е възражението, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по смисъла на чл.38, ал.2, т.2 ЗА, тъй като ищецът няма това качество и не са представени доказателства в тази насока, както е неоснователно и искането за допускане на доказателства в тази насока. По този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело за произнасяне по този въпрос. Доколкото обаче към настоящия момент не е постановено решение, настоящия състав на въззивния съд поддържа, че за присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно да се предостави договор за безплатна адвокатска помощ, като обстоятелството, че клиентът е материално затруднен, не се нуждае от доказване.

3

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14/2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. В този смисъл, неоснователно е и възражението, че са присъдени разноски за два иска. Не може да бъде игнорирано правното положение, че по всеки от уважените искове се дължи възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна помощ на ищеца.

Неоснователно е и възражението за размера на адвокатското възнаграждение.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14/2025 г.), които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Именно по този ред районният съд е определил сумата от 600 лв., представляваща общо възнаграждение по чл.38 от ЗА по двата предявени иска.

Следва да се посочи, че за въззивния съд е задължителна само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления. В този смисъл цитираната от жалбоподателя съдебна практика на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на СРС и други районни съдилища.

По изложените по-горе съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №338/30.01.2026 г., постановено по 4 гр.д.№3037/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5