Решение № 128 от 19.12.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. , 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря М.Н.Н. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20221860100433 по описа за 2022 година

Предявен е иск за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от К. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.”***** 3”, бл. 310, вх. 2, ап. 32, ет. 5, чрез пълномощника адв.Ч. П. от САК, със служебен адрес: гр. С., ул.„*********” № 15, ет. 1, офис 1, срещу В. В. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.„***********” № 9. Ищецът твърди в исковата молба, че на ********** г. с ответницата са сключили граждански брак, за което прилага Удостоверение за сключен граждански брак, издаден от община К., област С.. Твърди, че имат две общи деца, които са пьлнолетни - Е. К.ова П., ЕГН ********** и Й. К.ова П., ЕГН **********.

Ищецът твърди в исковата молба, че в последните години семейният им живот не вървял и впоследствие установили сериозни и непреодолими различия, които не им позволили да продьлжат да живеят съвместно. Твърди, че от 2014 г. са разделени и не живеят заедно, почти не контактуват един с друг, като всеки от тях поел по собствен житейски пьт. Твърди, че различията между тях са до такава степен непреодолими, че са неспособни да водят личните си отношения в духа на взаимност и разбирателство. Ищецът твърди в исковата молба, че дългите години неразбирателство и невьзможност за съвместен живот са довели до пълно отчуждаване и взаимна незаинтересованост. Твърди, че бракът им е изпразнен от сьдьржание и съществува само на хартия, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона, поради което сыция следва да бъде прекратен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на 1 страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представени и приети по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 27.03.2008 г. на Община гр.К.; Декларация за семейно и имотно състояние и сведение за съпрузите, страните В. В. Спасова с ЕГН ********** и К. Р. П. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на ********** г. в гр.К., Община К., С. област, за което е съставен акт за граждански брак № 33/********** г. на същата община, като съпругата ще носи фамилното име П.. От брака си съпрузите имат две пълнолетни деца Е.

К.ова П., ЕГН ********** и Й. К.ова П., ЕГН **********.

От разпита на свидетеля Ц.Т., сестра на ищеца, чиито показания настоящия съдебен състав цени през призмата на чл.172 ГПК, като възможно заинтересовани, но пряко възприети и коредпондиращи изцяло с установената фактическа обстановка по делото, се установява дословно следното: „Сестра съм на ищеца. Близки сме много, защото той е любимия ми брат на мене. Той има две дъщери – Е. и Й.. Аз съм свидетел на целия му негов съвместен семеен живот с В.. От 2014 г. те живеят разделени. До тогава взаимоотношенията им не са били на някакво ниво. Непрекъснато съм била свидетел на повишаване на тон – то не е повишаване на тон, то са неистови крясъци и някакви безумни претенции, които се предявяват конкретно и унизителното отношение, което имаше към брат ми – като некадърник, като ****** некадърник, като не знам какво, не знам що – няма значение.

Всичко това рикошира върху мен и ме е боляло, че се говори за моя брат по този начин. Той си отгледа почти малката дъщеря с майка ми. Голямата дъщеря – тя вече е доста голяма. Но от 2014 г. те не живеят заедно. Тя живее в гр.К.. Брат ми направи един невероятен дом. Тя никак не е работила. Има само 7 години трудов стаж и изцяло е била на издръжката на брат ми, който никога от нищо не я лиши. Той винаги е човека, който е правил компромисите.

Той си отгледа децата. Той се грижи основно за децата. Брат ми живее в гр.С. с малката си дъщеря. Там работи. С ответницата не поддържат отношения. Имат някакви отношения, които за мен не са нормални. Аз не мога да бъда съдник, но казвам какво съм виждала, на какво съм свидетел, какво е споделял с мен брат ми.“

От разпита на свидетеля И.М., се установява дословно следното: „Аз живея в гр.К.. Г-н П. го познавам от 26-27 г. Много добър приятел и близък ми е. Повече от брат ми е г-н П..

Семейният му живот особено последните 10-ина години не беше нормален, за мене поне, тъй като отношенията между двамата бяха много изострени. Той живее в гр.С., тя живее в гр.К.. Скандалите бяха едни след друг и нервите на дамата бяха изострени. Така, че за мен това не е нормален семеен живот. Съпругата на г-н П. не знам от какво се издържа. Може би г-н П. й помага. Не съм запознат. Много рядко е работила някакъв труд. В смисъл такъв – ходила е някъде да работи общ физически труд. За мен е изключено отново да бъдат като семейство.“

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основане чл.49, ал. 1 от СК:

2

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и имат редки контакти помежду си през продължителния период от 2014 г. до настоящия момент, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

По въпроса за вината:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане не е направено и съдът счита, че не дължи произнасяне.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. В случая нито ищеца, нито ответницата са заявили такова искане, като ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име-П..

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК „Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили”. При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лв. В този смисъл ответника следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща окончателна държавна такса.

Воден от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на ********** г. в в гр.К., Община К., С. област, за което е съставен акт за граждански брак № 33/********** г. на община К., С. област, между В. В.

П. с ЕГН ********** и К. Р. П. с ЕГН **********, на основание чл. 49 ал. 1 от СК, като 3

ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име – П..

ОСЪЖДА В. В. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата в размер на 25,00(двадесет и пет) лева – окончателна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________

4