Решение № 750 от 30.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Горна Оряховица, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101006 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.

Ищецът В. Г. Г. твърди, че работи на длъжност „Началник влак“ при ответника „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към "БДЖ – Пътнически превози" съкратено "БДЖ - ПП" ЕООД (по-долу ППП – Горна Оряховица). Излага, че със заповед № 22-02- 582/21.04.2023 г. на Директора на ППП – Горна Оряховица й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че на 12/13.03.2023 г., по време на обслужване на влак № 2626, на гара *** дала сигнал „готово“ до дежурния ръководител движение без да се убеди, че всички пътници са се качили във влака. Твърди, че по време на престоя от 1 минута на гара *** следила заедно с кондуктора за слизане и качване на пътниците и след като на перона около вагоните не се движели никакви пътници, подала сигнал „внимание“ със сигнална свирка, извикала високо има ли още пътници, кондукторът също свирил сигнал „внимание“, след което той й подал сигнал „готово“ с фенерче от последната врата на четвърти вагон. Твърди, че след подадения сигнал и при липса на подаден сигнал „стоп“ от шафнерите от спалните вагони, тя минала от страна на сградата на гарата и подала сигнал „готово“ с фенерче. Твърди, че докато влака излезе извън стрелките на гарата наблюдавала цялото движение на влака от първи вагон от страна на перона и там нямало пътници. Моли за постановяване на решение, с което дисциплинарното наказание бъде отменено с присъждане на сторените разноски.

Ответникът ППП – Горна Оряховица признава, че между страните 1 съществува трудово правоотношение със соченото от ищцата съдържание, както и че й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ с цитираната заповед. Твърди, че на 12/13.03.2023 г. на гара *** подала сигнал „готовност“ за заминаване на обслужвания от нея влак № 2626 без да се убеди по безспорен начин, че всички пътници са се качили във влака, в т.ч. по време на престоя на гарата не е наблюдавала за безопасно слизане и качване на пътници във влака, в следствие на което двама пътника на перона не успели да се качат в спален вагон № 30, което съставлявало нарушение на чл.3, ал.1 и чл.22 от Инструкция за началника на пътническия влак и основните трудови задължения в длъжностната характеристика. Твърди, че пътниците, които не успели да се качат в спалния вагон, са чукали и викали, но никой не ги е видял. Твърди, че ищцата е дала обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ и наказанието е наложено с мотивирана заповед при съобразяване с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищцата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Доколкото искът се основава на отричане на основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност, ответникът следва да установи действията или бездействията на работника или служителя, които твърди да съставляват дисциплинарно нарушение, както и законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание с оглед въведените от ищцата доводи и служебната проверка, дължима от съда. Така в случая ответникът следва да установи съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнява длъжността „Началник влак“; че трудовите й задължения включват подаване на сигнал „готово“ след като се увери, че всички пътници са слезли и са се качили; че на 12/13.03.2023 г. на гара *** двама пътници с билети за спален вагон са се намирали на перона, но влакът е потеглил без да се качат; че дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, съдържаща посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и правното основание (законовия текст), въз основа на който се налага, а в тежест на ищцата е да установи фактите, от които черпи възражението си за липса на нарушение и несъразмерност на наказанието – че следила заедно с кондуктора за слизане и качване на пътниците откъм перона; че подала сигнал „внимание“ със сигнална свирка и извикала високо има ли още пътници; че след като кондукторът също свирил сигнал „внимание“ й подал сигнал „готово“ с фенерче, след което тя минала от страна на сградата на гарата и подала сигнал „готово“ с фенерче.

Първaта от посочените по-горе предпоставки не е спорна между страните – към 12/13.03.2023 г. между тях е съществувало трудово 2 правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Началник влак, пътническо движение“. Съгласно представените писмени доказателства – длъжностна характеристика и Инструкция за началника на пътническия влак (извлечение), основните трудови функции за длъжността „Началник влак, пътническо движение“ били осъществяване на качествено и културно обслужване на пътниците във влака и предоставяне на необходимата им информация; проверка на превозните им документи и издаване на превозни билети при липса на такива; осъществяване на контрол по отношение на проверката на превозните документи от кондукторите, както и издаване на разпореждания, задължителни за служителите, включени за обслужване на съответния влак (съгласно чл.4, ал.1 от инструкция за началника на пътническия влак).

Представеното извлечение от вътрешния акт на работодателя Инструкция за началника на пътническия влак не включва разпоредбата на чл.22, счетена от работодателя за нарушена съгласно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което установяването на съдържанието на това правило не е възможно. Дължимото поведение на началника на пътническия влак при предстоящо заминаване на влака е регламентирано и в нормативен акт, който съгласно длъжностната характеристика ищцата е била задължена да познава и спазва – Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (по-долу Наредба № 58/2006 г.). Съгласно чл. 397, т.3 от Наредба № 58/2006 г. началникът на влака, като ръководител на превозната бригада, е длъжен да бъде на определеното му служебно място и наблюдавайки влака, да следи за подаваните сигнали за готовност за тръгване от останалите членове на превозната бригада, а когато няма пречка за тръгване на влака, лицето от превозния (маневрения) персонал, което се намира на края на влака, подава сигнала първо, а след него последователно и наредените напред членове на превозната бригада – нощем с фенерче с обикновена светлина. След като ръководителят на превозната бригада, след като приеме сигналите от членовете на превозната бригада, подава на дежурния ръководител движение сигнал "Готовност", като държи пред себе си през нощта - сигнално фенерче с жълта светлина, насочена към него. От показанията на свид.Г. – кондуктор, се установява организацията на работата по обслужване на пътници в случаите когато състава на влака се състои от купейни вагони и спални вагони – всеки от спалните вагони има отделен спален кондуктор (шафнер), който отговаря за обслужването на пътниците в него, в т.ч. осигурява качването и слизането на пътници, закупили билети за спален вагон; началникът на влака и кондуктора не влизат в спалните вагони и не обслужват пътниците там; спалните вагони са заключени и се отключват от спалните кондуктори само при слизане и качване на пътници (свид.А. – подал сигнала); предварителната информация за броя на пътниците със закупени билети за място в спален вагон и началната и крайната точка на пътуването им се предоставя от спалните кондуктори на превозната бригада в 3 началната гара; спалните кондуктори не подават сигналите по чл. 397, т.3 от Наредба № 58/2006 г. на всяка гара, а единствено на начална гара и при качване/слизане на пътник от следваща гара; шафнерите имат възможност да подадат сигнал за спиране на влака, дори след подаден от кондуктора сигнал за готовност за тръгване.

От представения към сигнала на свид.А. превозен билет е видно, че връщането по него е за бърз влак № 2626 на 13.03.2023 г., 00:36 часа от гара *** до гара ***, със закупено място за спален вагон първа класа – вагон № 30, място № 31, като от останалите събрани писмени доказателства, изготвени от служители на ответника и показанията на свид.А. се установява, че били закупени два билета с такива параметри – за дъщерите на свидетеля, които да пътуват заедно в една кабина първа класа. От писмо изх. № 51- 04165/04.04.2023 г. на Директор на ППП – Горна Оряховица, ежедневна справка за експлоатационната дейност, писмо изх.№ 51-10-36/23.03.2023 г. на Началник ПМС – *** се установява, че А. Б. на длъжност „Служител, издаване на пътнически билети, отговорник гара ***“ погрешно попълнила схемата за продажби за спален вагон № 30, кабина № 3 за бърз влак № 2626 на 12/13.03.2023 г., като е нанесла закупените билети на двете пътнички за пътуване от гара *** до гара ***, вместо по действителния маршрут. В резултат на това, спалният кондуктор на вагон № 30 е докладвал на Инструктор спални вагони, че при потегляне на влака от гара *** има две неявили се пътнички, а кондукторите на спалните вагони подали информация до превозната бригада, че има качване на пътници само от гарите *** и ***, но не и от ***. По тази причина нито кондукторите на спалните вагони, нито превозната бригада, включително ищцата, не са разполагали информация за качване на пътници в спалните вагони от гара ***.

От свидетелските показания се установява, че на 13.03.2023 г. след полунощ влакът спрял на трети коловоз на гара ***. Перонът бил само от страната на влака, която не се намира откъм гарата и бил изцяло осветен.

Ищцата се намирала в първия купеен вагон, а кондукторът – свид.Г. – в последния, четвърти купеен вагон, след който следвали три спални вагона.

Общата дължина на композицията била 175 метра, като вагон № 30, за който били закупените билети, бил последният от спалните вагони.

Ищцата и свид.Г. слезли на перона. Двамата проследили качването и слизането на пътници по време на престоя на влака – една минута. Свид.Г. не забелязал пътници към и около спалните вагони. След слизане и качване на всички пътници и изчакване на техническото време на влака, свид.Г. подал сигнал за готовност за заминаване на ищцата със сигнална свирка, а началникът на влака подал към дежурния ръководител движение сигнал "Готовност" и влакът потеглил. При потегляне на влака свид.М., който се намирал до ищцата на вратата на първи вагон, видял на перона единствено слезли от влака пътници, които се намирали на голямо разстояние от вратите.

Той видял как след заминаването на влака ищцата проследила с поглед перона и влака и затворила вратата на вагона.

4

Относно обстоятелството дали при потегляне на влака на перона били свид.А., заедно с двете му дъщери и съпругата му, се събраха две взаимноизключващи се групи свидетелски показания. От една страна подалият сигнала свид.А. посочва, че четиримата били на перона на трети коловоз още преди спирането на влака, носили куфари с багаж, придвижили се до спалния вагон и след като никой не отворил вратите, свидетелят започнал да чука по стъклото на вратата и след това – по външното стъкло откъм коридора. След потеглянето на влака, оставил куфарите на земята и бягайки продължил да чука по прозореца на влака и да вика. От друга страна, свидетелите – служители на ответника, посочват, че перонът е бил добре осветен, имало е видимост до края на композицията и при потегляне на влака не е имало пътници, които да дават признаци, че ще пътуват. Съдът изключва едновременното осъществяване на сочените от разпитаните свидетели факти, тъй като това би било възможно само ако превозната бригада не е имала обективна възможност да възприеме пътниците и изпращачите. В случая няма основания за такъв извод, защото качването е ставало само от едната страна на влака, където единствено е имало перон, а перонът е бил така осветен, че се виждала цялата дължина на влака. Кондукторът се е намирал в края на четвърти купеен вагон, като при съобразяване на общата дължина на композицията – 175 м., разстоянието от него до последния спален вагон е било под 100 м. При това положение не е възможно той да не забележи четирима души с куфари, дори и да са се намирали в самия край на влака. По същата причина не е възможно свид.А. да не го види на перона, а той е категоричен, че не е видял никакви служители от превозната бригада да слизат или да се качват във влака. На следващо място, чукането по прозореца, викането и бягането след влака при вече започналото му движение са действия, които няма как да не бъдат забелязани не само от превозната бригада, а и от локомотивният машинист.