Определение № 517 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900690 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Х. В. С., Й. Ж. Ж. и Б. Ж. Ж. в качеството им на наследници на И. Х. Г., поч. на 23.11.2023 г., срещу „Ново финанс“ ООД, с която са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове за прогласяване нищожността на два договора за кредит сключени между наследодателката на ищците и ответника, съответно № ***-ВН-**.**.2020 г. и № ***-ВН-**.**.2020 г.

По предварителните въпроси:

Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

Делото е родово подсъдно на Окръжен съд – Варна с оглед цената на иска, а местната подсъдност е обусловена и от качеството на ищците като потребители.

Доколкото исковете са предявени от лица, които черпят права от потребителско правоотношение и въвеждат основания за нищожност, свързани с нарушаване на императивни норми за потребителска закрила, производството се разглежда по реда на общия исков процес.

Размяната на книжа е приключила с депозиране на отговор на исковата молба.

По допустимостта на исковете:

В производството по ч.гр.д. № 9094/2023 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите 21 600,00 лева и 1066,72 лева възнаградителни лихви по договори за кредит № ***-ВН-**.**.2020 г. и № ***-ВН**.**.2020 г., която е влязла в сила. Влязлата в сила заповед за изпълнение има обвързваща сила между страните, вкл. техните универсални правоприемници, по отношение фактите от състава на съответното материалното право, удостоверено с нея. Влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила решение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 9094/2023г. по описа на ВРС би следвало да се приемат за преклудирани всички възражения на длъжниците (ищци в настоящото производство) относно валидността на възникналото кредитно правоотношение.

От друга страна, според практиката на СЕС (решение от 17 май 2022 г. по дело С600/19, решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23), в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка 1 относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора (Решение № 491 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2023 г., IV г. о., ГК; Определение № 1199 от 9.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1304/2023 г., II т. о.).

Видно от Определение № 4045/24.10.2023 г. в.ч.гр.д. № 2000/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ТО, с което е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. № 9094/2023 г. по описа на ВРС, мотивите на съда се свеждат до констатацията, че са посочени всички необходими реквизити по договорите за кредит, като клаузите на договора са в съответствие със законите, уреждащи потребителска закрила. Не са изложени никакви конкретни мотиви за съответствието на клаузите на договорите с императивните правила за защита на потребителите, което следва да се приравни на липса на мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи.

При това положение съдът намира за допустим иска, основан на твърдения за нищожност на договорите поради противоречие на императивни разпоредби на ЗПК, ЗКНИП и ЗЗП, регламентиращи потребителската защита.

По доказателствата:

С исковата молба и с последващата молба, съдържаща уточнения към нея, ищците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, които са допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети по делото.

Ищците са поискали ответникът да бъде задължен да представи оригиналите на процесните договори. Искането е допустимо и относимо, тъй като спорът е за действителността на същите договори, а ищците твърдят, че не разполагат с екземпляри от тях. Ответникът следва да бъде задължен в първото открито съдебно заседание да представи за констатация оригиналите на намиращите се у него екземпляри на договор за заем № ***ВН-**.**.2020 г., договор за заем № ***-ВН-**.**.2020 г., както и приложените към тях предварителни договори и стандартни европейски формуляри, доколкото се ползва от тях.

Ищците са поискали да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 9094/2023 г. по описа на ВРС, 48 състав, което е уважено.

Ищците са поискали да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене за установяване на твърденията им по исковата молба. В този вид искането е твърде общо, тъй като не са конкретизирани фактите, които всеки от свидетелите ще установява.

Поради това към настоящия момент искането следва да се остави без уважение, като на ищците се даде възможност да конкретизират кои релевантни за спора факти желаят да установят чрез гласни доказателства.

Ищците са поискали назначаването на експертиза със задача да отговори дали договорите отговарят на законовите изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и съдебносчетоводна експертиза със задача да отговори дали договорите отговарят на изискванията на чл. 19 ЗПК. Така формулирани, исканията са недопустими, тъй като възлагат на вещото лице да даде отговор по правни въпроси, чието разрешаване е от изключителната компетентност на съда. Поради това исканията следва да се оставят без уважение.

Процесните договори са с потребителски характер, поради което съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за съответствието им с императивните 2 материалноправни норми. Това налага назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по почин на съда. На страните следва да се даде възможност, ако считат за необходимо, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да формулират допълнителни задачи към експертизата.

За събиране на допуснатите доказателства и за изслушване становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА т.д. № 690/2025 г. по описа на ВОС, ТО, за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за ДОКЛАД по делото:

Предявени са от Х. В. С., ЕГН **********, Й. Ж. Ж., ЕГН ********** и Б. Ж. Ж., ЕГН ********** и тримата от гр. В., ул. „Ж. в.“ **, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството им на наследници на И. Х. Г., поч. на 23.11.2023 г., срещу „Ново финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир" № 2, обективно и субективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за заем № ***-ВН-**.**.2020 г. за сумата 4 000 лева и на договор за заем № ***-ВН-**.**.2020 г. за сумата 81 000 лева, сключени между ответника и наследодателката на ищците И. Х. Г., поради противоречие със закона.

Ищците твърдят, че са наследници на И. Х. Г., починала на 23.11.2023 г., и че приживе тя е имала финансови отношения с ответното дружество, което се е снабдило срещу нея с изпълнителен лист въз основа на процесните два договора за заем. Поддържат, че договорите са нищожни, тъй като противоречат на императивни разпоредби на потребителското законодателство, а в значителна част уговорените като главници суми фактически включвали лихви, лихви върху лихви и други начисления. Твърдят, че наследодателката им не е получила реално посочените в договорите суми, че по нейната банкова сметка не са постъпвали договорените размери, че не са били приспаднати описаните в чл. 1.2 от договорите гаранционни вноски и че техният размер не е бил надлежно отразен. Поддържат, че договорите, както и преддоговорните документи към тях, противоречат на ЗПК, ЗКНИП и ЗЗП, включително и поради това, че били отпечатани с шрифт под законоустановения минимум.

Ищците твърдят още, че кредиторът е събирал и други плащания, обозначени като гаранционни вноски, които са били поставяни като условие за усвояване и управление на кредита, че липсва информация за извършена оценка на кредитоспособността на наследодателката им, че не са били надлежно посочени годишните проценти на разходите, тъй като те значително надвишавали позволеното от закона, че в ГПР не били включени гаранционните вноски и нотариалните такси, че предсрочното погасяване било съпроводено с финансови санкции и че ответникът не е предприел действия по преструктуриране на отношенията преди да пристъпи към принудително изпълнение. Твърдят също липса на подписи на всяка страница и наличие на неравноправни клаузи, които според тях водят до нищожност на договорите.

В допълнителните си уточнения, ищците сочат, че от издаденото им банково извлечение се установява превод от ответника на 16.09.2020 г. в размер на 76 200 лева, като веднага след това сумата 59 909,68 лева е била върната за погасяване на ипотечен кредит, а отделно са били преведени и 17 000 лева като гаранционна вноска, чието основание според тях не е законово обосновано. Поддържат, че ответникът не е обосновал произхода на сумата 59 909,68 лева, доколкото тя не е била предоставена като заем, а е била използвана за 3 погасяване на друго задължение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни. Поддържа, че между дружеството и наследодателката на ищците са съществували валидни облигационни отношения по двата процесни договора, както и по още седем предходни договора за заем, обезпечени с договорни ипотеки. Твърди, че към септември 2020 г. тези седем договора са били действащи, а новите два заема са били отпуснати по искане на заемополучателката при условие да бъдат погасени предходните задължения, натрупаните възнаградителни лихви и съответните нотариални такси по заличаване на ипотеките, като общата дължима сума в размер 59 909,68 лева е била преведена по сметка на дружеството с изрично посочено основание за погасяване на старите кредити. Според ответника това обуславя неоснователност на уточненията на ищците относно посочената сума.

Ответникът поддържа също, че поради неизпълнение по процесните договори е подал заявление по чл. 417 ГПК за неплатени падежирали възнаградителни лихви за периода 16.02.2022 г. – 15.06.2023 г., по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9094/2023 г. по описа на ВРС, 48 състав, за сумите 21 600 лева по договор № ***-ВН-**.**.2020 г. и 1 066,72 лева по договор № ***-ВН-**.**.2020 г.

Твърди, че заповедта е влязла в сила, тъй като не е подадено възражение, и че същата има преклудиращо действие относно фактите от състава на признатото вземане.

По съществото на спора ответникът поддържа, че договорите са изготвени в изискуемата форма, съдържат всички необходими реквизити, съответстват на приложимия според него законов режим на ЗКНИП, а не на ЗПК, и че на заемополучателката са били предоставени и преддоговорни документи, включително предварителни договори и стандартни европейски формуляри. Според ответника в договорите са били надлежно посочени видът на кредита, срокът, размерът на главницата, условията за усвояване, погасителните планове, фиксираният лихвен процент и годишният процент на разходите.

Поддържа, че ГПР е формиран законосъобразно, че не включва недължими компоненти и че уговорената гаранционна вноска има обезпечителен характер, подлежи на връщане след определен срок и не представлява самостоятелен недължим разход извън цената на кредита.