Решение № 1271 от 20.10.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1271

20.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Варна

27 състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Силвия С. Генова

Ивелина Х. Желева като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно наказателно дело № 20203110203262 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Булфлекс" ЕООД, със седалище гр. София, район ''Лозенец, "Черни връх" № 66, вх. 8, ап. 2, ЕИК 040169182, представлявано от управителя Л.А.Ж., депозирана чрез адвокат Р.Ж. срещу Наказателно постановление № 03-012132/ 17.10.2019г., на Директора на Дирекция "Инспекция по Труда" гр. Варна, с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуатния закони.

Сочи се, че в депозираното от "Булфлекс" ЕООД Възражение срещу АУАН № 03-012132/ 25.09.2019г., на нач.отдел БТКД в Дирекция "Инспекция по Труда" гр. Варна, е посочено, че Ф.Я. не е работила първа смяна през времетраенето на трудовото и правоотношение с „Булфлекс" ЕООД. Допусната била грешка в графика за смените, през м. юли.Тези документи /графици/ се изработвали от лицата, ръководители на съответните звена.

Ръководител на кухнята, към момента на проверката, в хотел „Корал" е бил П.Н., на Ресторант - Д.Ж.. Графиците и присъствените форми се подписвали от лицето, което ги е съставило. Тези, предоставени на проверяващия в ДИТ Варна, не са съдържали подпис на лицето, което ги е съставило.

Сочи се още, че Ф.Я., от своя страна, при проверка от страна на административно наказващия орган, би потвърдила факта, че за времето от около месец, през което е работила в хотел „Корал", е работила само втора смяна. Това водело до извода, че установеното от проверяващия и твърдяно в АУАН нарушение, за което е наложено наказанието, с обжалваното НП, не е извършено, а на Я. е осигурена непрекъсната почивка, в продължение на най - малко дванадесет часа.

1

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призоване се представлява от адв.Ж., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Алтернативно се моли за неговата редукция до законоустановения минимум.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец септември 2019г. св.Д.Д., работеща на длъжност началник отдел „БТКД“ при Д „ИТ“-Варна и нейна колега извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – хотел „Корал“, стопанисван от въззивното дружество "Булфлекс" ЕООД, находящ се в к.к. „Св.Св.Константин и Елена“. Проверката била последваща, като в хода на същата били изискани графици, присъствени форми и документи по отчитане на работното време. От страна на дружеството бил представен график- кухня за месец юли 2019г., който не бил подписан от съставител. При преглед на представените документи, в това число и графика за м.07.2019г., св.Д. установила неспазването на междудневна почивка, а именно от втора на първа смяна, включително и за лицето в акта – св.Ф.Я. - мияч в ресторанта към хотела. За Я. било отразено, че същата е полагала труд на 02.07.2019г. с работна смяна от 14.00 часа до 22.30 часа, като на 03.07.2019г. било посочено, че същата е започнала работа от 06.00 часа до 14.30 часа. Така св.Д. констатирала, че на Я. не била осигурена междудневна почивка от 12 часа. При така установените факти св. Д. приела, че въззивното дружество на 03.07.2019год е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на 25.09.2019год. съставила срещу него АУАН № 03-012132.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия въззивното лице, надлежно предявен и връчен на това лице.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта било подадено писмено възражение. В него се сочело, че лицето Ф.Я. е работила само втора смяна през времетраенето на трудовото й правоотношение. Посочено било, че представените в ИТ графици не съдържали подпис на лицето, което ги е съставило. Към възражението бил приложен – график за м. юли 2019г., различен от вече наличния по преписката, съдържащ подпис на съставител.

Въпреки наличието на тези противоречиви фактически данни, на 17.10.2019год., въз основа на акта, директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, като приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, графици, отчетни форми, правилник за вътрешния трудов ред, трудов договор, пълномощни и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното производство, съдът призова и разпита по делото свидетелката Ф.Я..

Нейните показания като логични, добросъвестно дадени и най-вече като незаинтересовани 2 от изхода на делото съдът кредитира. Св.Я. към момента на съдебното заседание не работи за въззивника. Същата бе категорична, че никога не е работила първа смяна в дружеството за краткия й трудов стаж в хотела. От тези показания, съдът не кредитира единствено частта, в която тя посочи, че не е имала сключен трудов договор с дружеството, тъй като те са в противоречие на приложеното по делото писмено доказателство- ТД № 21186/02.07.2019г. При предявяване на същия в с.з. св.Я. потвърди, че подписите в графата работник са положени от нея.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя , а именно- гр. София, район ''Лозенец, "Черни връх" № 66, вх. 8, ап. 2– адрес отразен в ТР общодостъпен за всички. По делото отсъстват доказателства НП да е било изпращано и респективно връчено по неговото седалище. Отсъстват и такива НП да е връчено по седалището на стопанисвания от него обект- хотел „Корал“.

Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.

Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.

58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП 3 не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и съответно влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено.

Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка / и то на предходен адрес на дружеството/ не е достатъчно, за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват на 25.11.2019г., че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.

Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото 4 не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал.