Решение № 590 от 23.12.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /23.12. 2019 Година гр. С.З.

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

18.11. 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР:

Диана И.

Като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА т.д.

№ 301 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба предявена от „В.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***, представлявано от А.В., в качеството си на управител против „С.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, представлявано от Мирослав К. Ангелов, с ЕГН **********, в качеството му на управител с цена на иска 36 000 лв.

Ищецът твърди, че на 13.10.2014г. между „В.“

ЕООД, в качеството на доверител и „С.“ ЕООД, в качеството си на довереник е подписан Договор за поръчка с предмет: „Извършване на СМР дейности по отнемане на хумус, направа на бетонна ограда и насипване и уплътняване с натрошен камък“ на площадка, собственост на доверителя, находящ се в землището на с. О., общ.С.З., като в Приложение №1 към този договор подробно са описани дейностите, които следа да се извършат.

Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от

Договора за поръчка „В.“ ЕООД следва да заплати за изпълнение цената по следния начин:

-

30 000 /тридесет хиляди/ лева без ДДС авансово при подписване на Договора за поръчка на 13.10.2014г.;

-

30 000 /тридесет хиляди/ лева без ДДС, която стойност представлява 2/3 от стойността на извършените СМР дейности;

- остатъка от цената при представяне за подписване на Акт № 19 и приключване на договорената работа.

Ищецът посочва, че в изпълнение на тези договорености на 13.10.2014г. „В.“ ЕООД превежда по сметка сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева без ДДС, което е видно от издадената от „С.“ ЕООД Фактура с № ********** от 13.10.2014г.

Сочи, че на 13.09.2018г. изпратил до

Ответника нотариална покана, с която го кани да възстанови заплатения от ищеца аванс по договора. Поканата е получена на 21.09.2018 г., като с нарочен отговор ответника отказва да върне заплатения от ищеца аванс по договора. Посочва, че мотивите за това действие са следните - не било изпълнено изцяло задължението за авансова плащане, тъй като ищецът не бил заплатил 6 000 лева ДДС по издадената от доверителя фактура, както и че имало подписан от представител на ищеца протокол за прекратяване на СМР дейностите.

В исковата молба се посочва, че в своя отговор ответника не отчита, факта, че авансовото плащане по договора е 30 000 лева без ДДС, която сума по договора е заплатена, а не плащането на ДДС би могло да доведе за ищеца административна отговорност, която биха му наложили органите по приходите. Не се отчита и факта, че в чл. 3, ал. 1 от договора между страните е записано, че всички единични цени се определят и плащат съответно без ДДС.Ищецът твърди, че не се отчита от ответника и факта, че страните по договора са се съгласили, че окончателното разплащане на извършените дейности ще стане при пълното изпълнение на възложените дейности, т.е. дори и да не е платена сумата от 6 000 лв. – ДДС, то тази разлика е щяло да се заплати при окончателното приключване на договора.

От друга страна се твърди, че представител на ищеца е подписал протокол за прекратяване на СМР дейностите, но ако има такъв протокол, то той е подписан от лице без съответната представителна власт, тъй като никога такъв представител не е упълномощаван с тези права.

Посочва, че дори и да се приеме факта, че е налице неплащане на част от авансовата вноска по договора със стойността на ДДС по издадената фактура, това не е основание за неизпълнение на задълженията си по договора от страна на довереника. Всъщност без да е извършил съответните дейности по договора, довереника присвоява сумата от 30 000 лева, което по своята същност представлява и неоснователно обогатяване.

Ищецът посочва, че в чл. 6 от Договора за поръчка подробно са описани задълженията, които довереника е поел, като довереник по изпълнение на дейностите на поръчката, подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за поръчка от 13.10.2014 г.

Сочи, че съгласно чл. 11 от Договора за поръчка, доверителят има право да развали договора при незапочване изпълнението в предвидения срок или когато довереникът не изпълни съществена част от поръчката. Именно поради неизпълнение на тези задължения от страна на ответника, „В.“ ЕООД прекратил сключения договор със „С.“ ЕООД.

Твърди, че в този случай е налице пълно неизпълнение на Договора за поръчка и съгласно императивните норми на ЗЗД следва да бъде възстановена цялата авансова сума заплатена на 13.10.2014 г. в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева.

Ищецът сочи, че с нотариалната покана поискал да му бъде възстановена сумата, която авансово е заплатил без да се позове на разпоредбите от договора за неустойка по неизпълнение на договора, което направил съзнателно и с оглед добронамереност при уреждане на отношения във връзка с неизпълнението.

В настоящата искова молба и на основание чл. 14 от Договора за поръчка моли съда да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 30 000 лева, като и 10% неустойка от договореното възнаграждение по договора за поръчка в размер на 6 000 лева или общо в размер на 36 000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, която сума е формирана от 30 000 лв. - платен аванс по договор за поръчка и 6000 лв. неустойка за неизпълнение на договора за поръчка.

Ответникът „С.“

ЕООД сочи, че в искова молба ищецът „В.” ЕООД излага факти и обстоятелства във връзка с възникнали облигационни и търговски отношения между „В.” ЕООД и“С.” ЕООД. Счита, че макар някои от изложените обстоятелства да отговарят на обективната истина, то така предявеният срещу “С.” ЕООД осъдителен иск е допустим, но неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Посочва, че между „В.” ЕООД и “С.” ЕООД наистина е сключен Договор за поръчка от 13.10.2014г., в който в чл.1 е упоменат предметът на договора. Въз основа на чл.3 от Договора С. в качеството си на довереник е получил по банков път сумата от 30 000лв. авансово. Издадена е данъчна фактура № 2238 от 13.10.2014г. от „С.” ЕООД на стойност 36 000 лева с ДДС. Към настоящия момент все още не е заплатен дължимият данък добавена стойност в размер на 6 000лева, за което е предвиден чл. 13 от Договора - неустойка за неплащане.

Сочи, че цитираният в исковата молба чл.11 от Договора е неприложим, тъй като в настоящия случай не само, че довереникът „С.” ЕООД е започнал изпълнението на поръчката в срок от 15 дни от влизане в сила на договора, но и са налице подписани от представител на доверителя Протокол /образец 19/ от 17.11.2014г., за извършената дейност и Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. поради невъзможност за продължаване на СМР и наличие на непредвидени обстоятелства - „високо ниво на подпочвени води”. Счита, че това означава, че приключването на останалите етапи от възложената с Договора от 13.10.2014г. поръчка зависи изцяло от действията на доверителя ищец, като доверителят е следвало да влезе в комуникация с довереника и да обсъдят най-добрите варианти за продължаване на изпълнението на договора съгласно чл. 16 от същия. Такива разговори не са водени. Твърди, че в случая „С.” ЕООД не е виновната страна и поради съществуване на обективна невъзможност не отговаря съгласно чл.81 ЗЗД.

Ответникът твърди, че ищецът оспорва съществуването на Протокол /образец 19/ от 17.11.2014г. за извършената дейност и Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. и в същото време алтернативно излага хипотеза, че подписалият представител на доверителя няма представителна власт за това. Посочва, че протокол /образец 19/ от 17.11.2014г. за извършената дейност и Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. са представени на ищеца като приложения към отговора на нотариалната покана, видно от приложения към исковата молба заверен препис на отговор на нотариална покана. Заявява, че буди недоумение оспорването на съществуването на вече приложени от ищеца документи. Заявява, че в хода на делото ще бъдат представени в оригинал Протокол /образец 19/ от 17.11.2014г. за извършената дейност и Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. и ищецът може да оспори тяхната истинност.

Ответникът заявява, че в случай, че ищецът продължава да твърди, че са подписани от лице без представителна власт следва да се обоснове точно каква представителна власт трябва да има лицето, за да удостовери факт от обективната действителност каквато е целта на всеки един от подписаните протоколи. Сочи, че в Договора за поръчка от 13.10.2014г. не е упоменато изрично какви лица по длъжност или да са изброени определени лица, които могат да подписват документи при изпълнение на договора, предвид което довереникът няма как да знае дали представител на доверителя има представителна власт да подписва определени документи, още по-малко, когато трябва да удостовери факт от обективната действителност, а не да сключва сделка. Твърди, че дори да се приеме, че при подписването им лицето П.К. е действал при липса на представителна власт, действията се считат потвърдени по реда на чл.301 от ТЗ, тъй като веднага след узнаването им ищецът не се е противопоставил на извършването им, поради което е налице мълчаливо потвърждаване.

Посочва, че по правната си характеристика протокола за изпълнени видове СМР е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Сочи, че протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. Моли съда изцяло да отхвърли иска на „В.” ЕООД към “С.” ЕООД като неоснователен. Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

В хода на производството се установява следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото,че между „В.“ ЕООД и „С.“ ЕООД е сключен Договор за поръчка от 13.10.2014г., по силата на който ответното дружество „С." ЕООД се е задължило да извърши описаните в чл. 1 на договора за поръчка СМР - та. Срещу извършване на описаните в договора от 13.10.2014г. СМР - та, „В.“ ЕООД се е задължило да заплати на „С.“ЕООД следните суми:30 000 лв. - при подписване на договора;30 000 лв. - при извършване на 2/3 от общите СМР - дейности, след подписване на Приемо-предавателен протокол между страните. Към исковата молба е приложено платежно нареждане, от което е видно, че ищецът „В.“ ЕООД надлежно е изпълнило задължението си, като е заплатило авансово 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) на „С.“ ЕООД. Този факт не се оспорва и от ответника.

По делото са събрани гласни доказателства.Свидетелят Н.И. П. заявява,че работи от 2006 г. в ответното дружество като шофьор.Работил е на базата на с.О. на „С.“ЕООД.Задачата му била да кара самосвал и да изсипва пръстта,където посочи кмета на селото.Както свидетелят П.,така и свидетелят З. установяват ,че изпълнителят-ответник е трябвало да направи база на процесния обект на ищцовото дружество-възложител ,за да се прибира техниката.Установяват също,че се е появила подпочвена вода. Свидетелите на ответното дружество не посочват нито количеството, нито периода на извършване на твърдените от „С.а ЕООД СМР -дейности. Заявяват, че не е присъствувал представител на „В.“ ЕООД при т.нар. спиране на работа поради появила се вода и при съставянето на Протоколите за прекратяване на работа и обр. 19.

Представена е заповед № 2014-037-3/14.10.2014г. на „В.“ ЕООД и Отчетен формуляр от 31.10.2014г., от които е видно, че на работникът на „В.“ ЕООД -Д.П.Д. е възложено извършването на всички СМР - дейности, които е следвало да извърши ответното дружество „С.“ ЕООД.