Решение № 355 от 04.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200350 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СП. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „***“ № 4, ет.5, ап.24, против Наказателно постановление № 770 от 15.12.2020 г. издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което за нарушение на чл.2 т.3 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.30 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалбата обобщено се твърди, че е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на незаконосъобразното НП. Не се претендират разноски.

Жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата си, дава обяснения и излага становище, в което излага доводи, че не е извършила вмененото й нарушение и иска отмяна на НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който 1 оспорва жалбата и излага обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, в представени писмени бележки, като иска НП да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, като прецени изложеното в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП, за това че на 31.10.2020 г. около 15:40 часа в гр. Пазарджик на ул. „***” № 4. ет. 5, ап. 24, е нарушила спокойствието на живущите в жилищната сграда между 14:00 ч. и 16:00 часа, като извършва дейности от битов и друг характер в жилищната сграда, изразяващо се в свирене от шумообразуваща уредба.

Това представлявало нарушение на чл.2 т.3 от Наредба за обществения ред в Община Пазарджик, приета с решение № 42/2015 г. на ОбС Пазарджик.

За така установеното нарушение св. Н.Р.- полицай в група ООР в РУПазарджик при ОДМВР- Пазарджик, съставил на жалбоподателката АУАН с бл.

№ 842056/31.10.2020 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и предоставен екземпляр. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подпис на свидетел. В акта не били вписани възражения и обяснения от жалбоподателката за направените констатации.

Въз основа на акта на 15.12.2020 г. било издадено и атакуваното НП, връчено на К. лично на 24.02.2021 г., за което била съставена разписка (л.24).

Жалбата против НП била депозирана от санкционираното лице лично директно в съда на 25.02.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. И.Г.- свидетел при съставяне на АУАН и частично от обясненията на жалбоподателката. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. и събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин 2 очертават гореописаната фактическа обстановка.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Първо следва да се каже, че съдът при служебната си проверка не констатира допуснати СПН в проведеното АНП. То е започнало със съставянето на АУАН, което е станало в присъствието на нарушителя и на свидетел. В този смисъл съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че актът бил съставен в отсъствие на свидетели и поради тази причина жалбоподателката отказала да го подпише. Напротив, в АУАН е вписан свидетел- св. И.Г., от чиито показания се установи категорично, че той е не само свидетел на съставянето на акта, но и очевидец, присъствал при установяване на нарушението, заедно с актосъставителя Н.Р.- и двамата полицейски служители изпратени на подадения сигнал, пристигнали на мястото на нарушението, като както актосъставителят е установил нарушението, така и св. Г. е станал свидетел на установяване на нарушението (очевидец). Такъв свидетел е и лицето подало сигнал- И. П.. Всички тези обстоятелства не се отрекоха и от жалбоподателката в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че не е допуснато нарушение на процесуалния закон при съставяне на АУАН, още по-малко съществено такова, което да ограничава правото на защита на жалбоподателката.

На следващо място, АУАН е предявен и е предоставен екземпляр на нарушителя, който обаче е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него. Тези два отказа са удостоверени надлежно с подпис на свидетел, който в случая се явява и лицето подало сигнал в полицията за нарушаване на спокойствието в жилищната сграда в часови диапазон, в който по НОР е забранено извършването на дейности от битов, стопански и друг характер в жилищни сгради и в близост до тях. Разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН не поставя забрана свидетелят на отказа да не е и свидетел-очевидец на нарушението, какъвто се явява лицето И. П.. Поради тази причина отново не е налице СПН, тъй като са спазени законовите изисквания не само за съставяне, но и за предявяване и връчване на АУАН.

По-нататък, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. И двата акта отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съдържат данни за дата и място на извършване на нарушението, пълно описание на същото- действията с които е 3 осъществено, както и е дадена съответната правна квалификация.

Съдът счита също, че не е налице претендираната от жалбоподателката материално правна порочност на НП, тъй като според нея не било извършено вмененото й нарушение. Според настоящия съдебен състав е налице несъмнена доказаност на вмененото нарушение. На инкриминираните дата и място, жалбоподателката е извършила действия- свирене от шумообразуваща уредба в апартамента си, находящ се в жилищна сграда, около 15,40 часа, което попада в забраната да извършва дейности в периода от 14,00 ч. до 16,00 часа, с които се нарушава спокойствието на живущите в сградата.

Всички обстоятелства по деянието, с което е осъществено това нарушение са доказани от показанията на св. Г., който бе категоричен, че при пристигането си с колегата му Р. най-напред са посетили апартамента на лицето подало сигналаП. и от там са чули силен шум от викане и музика, идващи от жилището над апартамента на лицето. Категорично заяви, че при качването им на петия жилищен етаж пред апартамента на жалбоподателката също са чули силна музика, като няколкократно са звънели и тропали по вратата, докато К. чуе и им отвори.

Вярно е, че К. отрича да е пускала силна музика в този час, но от самото й обяснение, а именно, че според нея било редно съседът й П. първо да я предупреди, когато е пуснала силна музика и ако не я спре, тогава да вика полицейски патрул, а не да се обажда директно може да се направи извода, че действително на посочените дата и час в НП, К. е пускала силна музика.

Индикация в тази насока е и заявената от нея готовност да заплати наложената й глоба. Няма никаква логика, ако не е извършила вмененото й нарушение, жалбоподателката да прави изявление, че ще си плати глобата.

Според съда извършваната от жалбоподателката дейност- свирене на шумообразуваща уредба, попада сред забранените за извършване дейности в жилищни сгради и в близост до тях в диапазона от 14,00-16,00 часа, като направеното в разпоредбата на чл.2 т.3 от НОР изброяване е само примерно. Няма спор, че свиренето на шумообразуваща уредба попада в дейности от друг характер и че силният шум от свирещата уредба, нарушава спокойствието на живущите в жилищната сграда.

Поради всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното от нея нарушение на чл.2 т.3 от НОР. Правилно АНО е санкционирал К. налагайки 4 й глоба на основание чл.30 от НОР в размер на 50 лева. Този размер е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчетена обществената опасност на нарушението и на нарушителя. Съобразено е, че нарушението е извършено за първи път, доколкото не са ангажирани доказателства от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест да ангажира доказателства за противното, но също и факта, че нарушението е извършено в почивен ден- събота, че и друг път (виж показанията на св. Г.) срещу жалбоподателката са подавани сигнали за нарушаване на спокойствието ,в които случаи тя е била предупреждавана устно от полицейските служители. С така определения размер на глобата ще се постигнат и целите визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира, че следва да посочи, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като се вземе предвид часа на извършване на нарушението- след обяд- в 15,40 ч., в почивен ден, като е съзнавал дееца, че съседът й- И. П. има малки децана 4 г. и бебе, като е била предупреждавана и преди устно от полицейските служители за нарушения от същия вид, може да се заключи, че нарушението с повисока степен на обществена опасност. Завишена такава е и тази на извършителя.

С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и случаят не представлява правна и фактическа сложност, поради което й съдът счита, че претендираният максимален размер на възнаграждението е необосновано завишен и неоснователен, като следва да се присъди минималния предвиден в закона размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева. В случая не е направено възражение за 5 прекомерност от ответната страна, но такова и не е необходимо, тъй като се касае за определяне на възнаграждение от съда съгласно цитираните по-горе правила, а не до присъждане на сторените от страната разноски.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 770 от 15.12.2020 г. издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на СП. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 4, ет.5, ап.24, за нарушение на чл.2 т.3 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.30 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА СП. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 4, ет.5, ап.24, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК представлявана от кмет, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до 120 лева, като неоснователно.