Определение № 7449 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7449 гр. Варна, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110103447 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. с правно основание чл.49 от СК за развод и исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете Максим Г. Г., както и предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Варна.

С отговора на исковата молба ответницата заявява, че от 2015г. живее с детето в Испания, прави възражение за неподведомственост на спора пред български съд.

Правните последици от присъединяването на България към ЕС, се изразяват във върховенството и директния ефект на правото на ЕС. Самата Конституция на Европа провъзгласява в чл. І-6, че" Конституцията и правото, приети от институциите на Съюза в изпълнение на функциите, които са му възложени, имат "примат" над правото на държавите членки. " Именно затова в настоящия случай при определяне на компетентния съд следва да се има предвид разпоредбите на Регламент 220182003 година на Съвета на Европа, определящ компетентността по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност.

В чл. 1 от Регламента година на СЕ е определен обхвата на регламента, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, като в б. -"а" и "б"са включени искът за развод и искът за упражняване на родителски права. В чл. 3 година са посочени случаите определящи компетентния съд на държавата-членка да разгледа дело, свързано с развод.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 б. "б" от регламента, делото може да се разгледа от съда, чието граждани са двамата съпрузи. Към делото обаче няма представени доказателства, че ищеца и ответницата са приели друго гражданство, освен българското. Напротив, видно от данните по делото и двамата твърдят, че са граждани на Р България.

Съгласно чл. 8 § 1 от Регламента, съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, като според § 2, параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. С оглед казаното дотук, следва да се има предвид, че няма спор между страните и се установява от представените по делото книжа, че ответницата и детето Максим Г. живеят в Испания.

1

Настоящият състав намира, че въпреки липсата на обичайно местопребиваване на територията на Р. България и на двамата съпрузи, поради обстоятелството, че и двете страни са български граждани, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., компетентен да разгледа предявения иск за развод е българският съд, както и обективно съединеният към него небрачен иск за ползване семейното жилище в РБългария.

Последният обаче не е компетентен да разгледа съединеният с иска за развод небрачен иск за родителски права по отношение ненавършилите пълнолетие дете от брака, тъй като не е спорно, че то няма обичайно местопребиваване в Р. България към момента на сезиране на съда, като обичайно пребивава на територията на Испания. Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Трайна е практиката, че съд на държава - членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето и правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането на съда обичайно местопребиваване в друга държава - членка и не са налице изключенията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от същия Регламент. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /Е0/ № 4/2009 г. - в този смисъл определение на Съда на ЕС от 16.01.2018 г. по дело С-604/2017 г. по преюдициално запитване, отправено от български съд /ВКС/; определение № 53/31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 3801/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.; определение № 61/07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5026/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.; определение № 568/07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4455/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.; определение № 117/14.03.2019 г. по ч. гр. д. № 530/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице предпоставките и п о чл. 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., тъй като ответницата и роденото от брака дете Максим Г., различно от Р. България, а и ответната страна изрично е оспорила компетентността на българския съд.

Поради което съдът намира, че българският съд не е компетентен да се произнесе по исковете за родителски права и издръжка на роденото от брака дете. След като българският съд не е международно компетентен на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП той е длъжен да обяви своята некомпетентност и да прекрати делото в тази част.

С оглед гореизложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3447/25г. в частта по предявените небрачни искове от Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете Максим Г. Г..

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Производството по гр.д.№3447/2025г. по описа на ВРС продължава по предявения иск по чл.49 от СК и предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Варна,ул. Иван Янев №2,ап.4.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3