Решение № 17632 от 01.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17632 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110111202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от П. Б. Б. против Т. Г. Т., лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство.

В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както следва: на 04.02.2023 г. в 4.00 часа през нощта влязъл в обитаваното от молителката жилище, находящо се в гр. София, надвесил се над нея и я опитал под завивките; на 22.02.2023 г. около 17:15 часа ответникът я проследил с лек автомобил по бул. „Цариградско шосе“ до дома й, след което й казал, че има психически проблем, както и че е развил чувство за собственост по отношение на молителката; на 23.02.2023 г. отново следил молителката с автомобила, а после същия ден в 17:40 часа ответникът й казал: „Къде си ходила с тези чорапи, курво мръсна, ще те убия“, й посегнал да я удари, след което я преследвал до жилището, влязъл вътре и я обиждал и заплашвал.

Ответникът признава изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява становище за основателността на подадената молба за защита от домашно насилие.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби, 1 искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок /съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. Т. и Иво Г.. Първият свидетел споделя, че познава ответника, както и заявява, че на една от процесните дати е възприел лично и непосредствено, че ответникът следи молителката, като е шофирал лек автомобил марка „Пежо“ модел „508‘.

Показанията на свидетеля се опровергават от тези, депозирани от втория свидетел, който твърди, че към края на м. февруари 2023 г. МПС е било на сервиз. На следващо място, свидетелят Г. разказва, че на 03.02.2023 г. е бил заедно с ответника в гр. Ябланица където празнували семеен празник /годеж/, като ответникът си тръгнал в понеделник /06.02.2023 г./.

В подкрепа на показанията на втория свидетел се явява писмо от „Ейч Ди 73“ ЕООД /л. 68 от делото/. Съдът не споделя доводите на молителката, че това доказателство е създадено само за целите на настоящото производство, тъй като касаят евентуално неизпълнение на договорни отношения между трети лица, респ. данъчни нарушения.

Други доказателства относно авторството и факта на извършване на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.

Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесните дата и място са осъществени твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно 2 насилие се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

РАЗНОСКИ:

С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на по 25,00 лева. Право на разноски има ответникът, който своевременно е направил искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 31 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ размер на 600,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото – адвокатски хонорар.

По действието на заповедта за незабавна защита:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 02.03.2023 г., следва да бъде изрично отменена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от №54/02.03.2023г., издадена по гр. дело № 11202/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 59143/02.03.2023 г., депозирана от П. Б. Б., ЕГН **********, срещу Т. Г. Т. , ЕГН ********** , като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на Т. Г. Т. , ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата в размер на 600,00 лева, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните – за сведение и изпълнение.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4