Определение № 263 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. София, 04.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Вера Ц.а

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600320 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. В. Ц., чрез адв. М. Т., против определение №1203/24.03.2022г., постановено по чнд №642/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Твърди се, че с цялостното си поведение в мястото за изпълнение на наказанието Ц. е дал такива доказателства, приложените по делото документи сочат, че не е нарушавал режимните изисквания, награждаван е и полага общественополезен труд, следва да се отчетат социалният доклад и малкият по размер остатък от наказанието за срок от четири месеца. Иска се отмяна на определението, като се постанови условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението, с което е отказано условно предсрочно освобождаване, а по същество 1 жалбата е неоснователна, по следните съображения:

В. В. Ц. е постъпил в Затвора в гр.София на 20.04.2021г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено му по нохд №381/2021г. на СпНС. Към 24.03.2022г. остатъкът от наказанието е бил 4 месеца и 16 дни. В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че то е отрицателно, тъй като осъденият е изтърпял изискуемия от закона срок повече от ½ от наложеното наказание, но не са налице достатъчно данни за поправянето му в пенитенциарното заведение. В съдебно заседание това становище се поддържа, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за трайно поправяне и превъзпитаване на лицето. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска е констатирала средни стойности на риск от рецидив и вреди – 67т., рискът от рецидив е намален спрямо първоначалния със стойност 73 точки, отношението към правонарушението към момента е променено, приел е отговорността за деянието и приема присъдата за справедлива. Управлението на финансите е проблемно, вследствие на употреба на наркотични вещества никога не е работил постоянно, имал дефицити в уменията за мислене, в момента демонстрирал добър самоконтрол, имал проблем с общуването с останалите осъдени и лесно се влияел от криминално обкръжение, но към момента в тази област е постигнато подобрение. Като резултат от работата по индивидуалния план на присъдата е посочено, че рискът по отношение на осъдения, другите лишени от свобода и персонала е нисък, по отношение на обществото е среден, ангажиран е с плана за изпълнение на присъдата, има подкрепа от близките си, образователен ценз и професионални умения, липсват трайно установени криминални нагласи, има малък остатък от наказанието за изтърпяване.

Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не следва да се уважава.

Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно по изложените писмено съображения.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното 2 предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента на преценката той не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

При наличието на продължаващ среден риск от рецидив, който е с минимална разлика от установения първоначално такъв – намален от 73 на 67 точки, както и липсата на доказателства за поведение на осъдения, сочещо на трайна промяна, с оглед неизпълнения план на присъдата, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора Ц. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, молбата за условно предсрочно освобождаване правилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна. Доводите на защитника, свързани с доклада на ИСДВР, сочещ наличието на основания за допускане на УПО, са непротивопоставими на данните, отразени в затворническото досие, включващо свидетелство за съдимост ведно с бюлетини и план за изпълнение на присъдата. Същите съображения, изтъквани пред първоинстанционния съд, се поддържат и в жалбата, първоинстанционният съд обосновано е отговорил, че след като рискът от рецидив все още е среден, а планът за изпълнение на присъдата не е реализиран в цялост за постигане на целите по чл.36 от НК, независимо от малкия размер на остатъка, този срок би следвало да се използва за поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това производство. Посочените проблемни зони, които налагат продължаване на корекционната работа с осъдения по изпълнение на индивидуалния план на присъдата, са напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на Затвора гр.София. Изложените доводи в жалбата противоречат на събраните писмени доказателства, чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на необходимост работата на затворническата администрация с осъдения да 3 продължи за изпълнение на индивидуалния план на присъдата му.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1203/24.03.2022г., постановено по чнд №642/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. В. Ц., с ЕГН ********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по нохд №381/2021г. на СпНС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4