Протоколно определение № 196 от 07.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 196 гр. ХАСКОВО, 07.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА и прокурора А. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Частно наказателно дело № 20265600200166 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът А. П..

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /M. S./ осигурен от органите на ОЗ „Охрана” – Хасково, се явява лично и с адв. И. Д., преупълномощен от адвокат А. Г., служебен защитник на обвиняемия М. С..

В залата се явява преводачът Ш. Р..

Съдът като взе предвид, че обвиняемият не е български гражданин и не владее български език счете, че на същия следва да му бъде назначен преводач в лицето на явяващия се в днешното съдебно заседание Ш. Р., който да извърши превод от български език на **** и обратно на всички извършващи се по делото съдопроизводствени действия, предвид което О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА в качеството на преводач Ш. Р., който да извърши превод на процесуалните действия по делото от български език на **** и обратно.

Сне се самоличността на преводача.

Ш. Р. – роден на ****** година, гражданин на *******, женен, *******, ******, с висше образование, ЕГН: **********, без родство със страните по делото.

Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.

ПРЕВОДАЧЪТ: Владея ****** език и мога да извърша искания превод. Известна ми е наказателната отговорност, която нося за даване на неверен превод. Разбираме се с лицето. Установихме контакт и няма 1 възражения да извършвам превода. Обещавам да извърша точен и верен превод.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Разбирам се с преводача.

Не възразявам той да извърши превода.

По хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Не зная, предоставям на съда. Желая да бъда представляван в производството от адв. Д.. Нямам друг ангажиран адвокат.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия чрез преводача.

М. С. /M. S./ – роден на ********** г. в гр. *****, *****, с двойно гражданство – ***** и *****, начално образование, грамотен, женен, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи и възражения против състава на съда, прокурора, секретаря и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи против състава на съда и секретаря и не правя възражения.

АДВ. Д.: Нямам искания за отводи и не правя възражения в тази насока.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Нямам искания за отводи и възражения.

На основание чл.274 ал.2 от НПК, съдът разясни на обвиняемия правата му в настоящето производство.

АДВ. Д.: Разяснени са правата на подзащитния ми, които има в настоящия процес.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Наясно съм с правата си.

Наясно съм защо съм задържан.

На основание чл. 395а - чл. 395д от НПК, съдът разясни на обвиняемия правото му да получи писмен превод, на всички актове на съда, както и превод на други материали и доказателства по делото, които имат значение за упражняване правото му на защита; правото му да откаже да получи писмен превод на всички актове на съда, както и правото му във всяко едно положение на делото да възрази срещу верността и точността на 2 извършвания устен превод в съдебно заседание и да направи искане за замяна на превода, ако не се разбира с него в даден момент.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Не желая да ми бъде извършен писмен превод на определението на съда.

Съдът докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното обвинение. Да се приемат материалите по досъдебното производство и приложени към искането.

АДВ. Д.: Оспорвам обвинението и искането за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Придържам се към заявеното от адвоката.

Съдът намира, че следва да приложи като доказателство по делото ДП № 19/2026 г. по описа на ТД „Митница Бургас“,

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА като доказателство по делото всички материали по воденото ДП № 19/2026 г. по описа на ТД „Митница Бургас“.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се приключи делото.

АДВ. Д.: Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля да се приключи.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача/: Нямам други искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам така внесеното искане за вземане на най-тежка мярка на обвиняемия М. С.. За да се вземе най-тежката мярка, законодателят е предвидил наличието на две предпоставки, а именно наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“, и на второ място, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. От събраните до момента доказателства считам, че са налице и двете предпоставки. На първо място, обвиняемият е привлечен за извършено от него престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 04.03.2026 г. е направил опит да пренесе през границата на страната от Р. България в Р. Турция с л.а. марка „Киа“, негова собственост, наркотично вещество – марихуана /канабис/, с общо бруто тегло 45,760 килограма и на обща стойност 374 347,46 евро. От събраните до момента 3 доказателства – разпити на митническите служители и извършения оглед от мястото, където е било укрито наркотичното вещество, а именно 107 броя пакета – се налага изводът, че обвиняемият е съпричастен към извършеното престъпление. Автомобилът е негова собственост. Пакетите са били укрити в тайници, които няма как да бъдат поставени там, съответно да бъдат извадени от автомобила без съдействието на обвиняемия, доколкото, както казах, автомобилът е бил в негово владение. Самият автомобил трябва да се разглоби, съответно да се поставят пакетите и да се изкарат, тъй като на единия от тайниците е направено двойно дъно в пода на автомобила и за да се стигне до него трябва да се премахнат седалките на автомобила, тоест за самото разтоварване на товара в Р. Турция автомобилът следва да бъде оставен някъде от обвиняемия. Изисква се технологично време за разтоварването му и специални инструменти, което няма как да стане за няколко минути. По досъдебното производство към момента обвиняемият е заявил, че не е знаел за тези пакети, евентуално, че те са били поставени от негов познат, но от информацията от телефона му е видно, че с въпросния негов познат, за който се съмнява, че е бил поставил пакетите, има проведени множество разговори на 04.03. – датата на контрабандата. Ето защо от събраните до момента доказателства считам, че на първо място е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършването на престъпление, като за самото престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 15 години и „глоба“ от 100 000 до 200 000 лева. Налице са и предпоставките на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, като реалната опасност да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира по закон, като в случая се касае за чужд гражданин с двойно гражданство, без трайна отседналост на територията на Р. България, без адрес и в случай, че бъде на свобода, има опасност същият да се укрие или да осуети наказателното преследване срещу него, а дори и да извърши и друго престъпление с оглед тежестта на извършеното от него към момента престъпление. Ето защо моля да вземете постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия С..

АДВ. Д.: Уважаема госпожо съдия, оспорвам това искане на прокуратурата, като считам, че не са налице всички предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Считам, че не е налице обосновано предположение за това, че престъпното деяние е извършено от моя доверител умишлено. Считам, че не е налице субективният елемент от престъплението. В тази връзка по досъдебното производство като доказателства до настоящия момент са събрани неговите обяснения, разпитите на митнически служители, телефонът е прегледан и от тези доказателства се установява на първо място, че М. С. е предоставил лекия си автомобил на негов познат, или дори бих казал приятел, за период от няколко дни. През този период е възможно, и найвероятно така се е случило в действителност, неговият приятел да е използвал автомобила за изготвянето на тайниците, в които да укрие наркотика, който е намерен от митническите служители. Обвиняемият в своите обяснения последователно и логически разказва за това какви са отношенията с неговия приятел З., за това как съвсем случайно преди пътуването му към Р. Турция З.

4 е поискал от него назаем колата за няколко дни и как З. е проявил изключителна загриженост за това дали М. С. ще стигне до Турция. Всичко това подсказва за една ситуация, в която М. С. е попаднал съвсем случайно, без да има намерение да извършва престъпление, но по стечение на обстоятелствата той е деецът, който в момента е задържан и обвинен, а реалният извършител, най-вероятно лицето З., в момента е в чужбина и до него няма как да бъде стигнато. Не считам, че моят доверител е извършил това престъпление от субективна страна. Дори от разказите на митническите служители се установява, че същият по време на проверката не е показал абсолютно никаква индикация или притеснение, че в колата би могло да бъде открито незаконно вещество или предмет, още по-малко наркотици. Същите заявяват, че той е останал изключително изненадан, след като пакетите били извадени от колата. Всички тези детайли трябва да се вземат под внимание при преценката за наличието на субективния елемент, поради което аз смятам, че действително той в случая липсва. Още повече, че ако М. С. беше съпричастен към извършеното престъпление, той по никакъв начин не би издал неговите съучастници в това престъпление, тъй като така ще бъде утежнено и неговото лично положение като обвиняем по делото. По отношение на другата предпоставка – дали е налице вероятност същият да се укрие или да извърши друго престъпление – за извършване на друго престъпление аз считам, че не е налице никакъв риск, тъй като лицето е приблизително 60-годишно и до настоящия момент никога не е имал проблеми с правосъдието в България, както и в Косово или Сърбия, поради което аз смятам, че няма вероятност същият да извърши друго престъпление.

По отношение на укрИ.ето също считам, че не би се укрил. Въпреки че е чужд гражданин, смятам, че от характеристичните му данни се установява, че същият ще вземе активно участие в наказателното производство и няма да направи опити да го осуети, каквито не е направил и до настоящия момент.

Налице са и други мерки за процесуална принуда, като налагане на „забрана за напускане на територията на страната“, които биха въздействали достатъчно ефективно за това чуждият гражданин, дори и да иска, да не успее да осуети наказателното преследване срещу него, поради което аз смятам, че и тази предпоставка не е налице, но на първо място не са налице и обосновани предположения за това, че е извършил престъпление от субективна страна.

Считам, че с по-лека мярка за неотклонение, като например „парична гаранция“, отново може да се постигне ефектът на чл. 57 от НПК на мерките за процесуална принуда и че не е необходимо всеки път да се взема найтежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемите, още повече че в случая настоящият обвиняем има изключително добри характеристични данни, поради което аз моля да се вземе по-лека мярка за неотклонение.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. /чрез преводача, в своя защита/: Аз съм на 63 години и никога не съм бил съден. За първи път влизам в съд. Не е моя грешката. Моята грешка е, че аз му повярвах и му дадох колата, като исках да му направя услуга.