Решение № 2848 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Юлиана

Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 9 046 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати:

1. на В.Е.С.

- 21 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.03.2016 г., плюс законната лихва от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат

М.Г. – 1 058,08 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;;

3. на СГС – 840,00 лева държавна такса основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.С. е със съдебен адрес – адвокат М.Г.,***, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на В.С. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 21 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 420,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] В.С. е заявил в искова молба от 21.07.2016 г., че на 02.03.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Т.И.. От това ПТП В.С. е получил счупване на подбедрицата и ракъсно-контузна рана на главата.

[6] Ищецът твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 26 000,00 лева. Гражданската отговорност на Т.И. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД. Б.И. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова В.С. *** да му заплати търсеното обезщетение. Той търси обезщетение за забава от датата на ПТП-02.03.2016 г. (исковата молба, л. 2-3 от делото).

2.

На ответника

[7] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Т.И. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял твърдените увреждания;

4. размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е навлязъл на пътното платно по начин и в момент, в който това не е било безопасно, без да се съобрази със скоростта и посоката на автомобила. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 37-38 от делото).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[8] Не се спори, че В.С. е бил роден на *** г.

Той е бил сирак и е помагал на продаващите на Габровския пазар да си разтоварват стоката (показанията на свидетеля П., л. 136-гръб).

[9] На 02.03.2016 г. около 19:00 часа свидетелят Т.И. е управлявал лек автомобил „Ситроен“ по ул. „Д-р Никола Василиади“ към Дома на хумора и сатирата в гр. Габрово. На кръстовището с бул.

„Стефан Караджа“ Т.И. е спрял, за да изчака подаването на зелен сигнал на светофара. В дъговидните преходи на улиците в зоната на кръстовището са били монтирани предпазни метални огради високи 0,9 метра.

[10] При светването на зеления сигнал Т.И. е потеглил, но е спрял в средата на кръстовището, защото не му е дал предимство неизвестен автомобил, завиващ наляво от платното за насрещно движение. След това той е продължил. На 16,53 метра от мястото на спирането в кръстовището Т.И. е ударил В.С., който е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,74‰ и е пресичал на необозначено място от отдясно наляво на движението на Т.И.. Ударът е бил предотвратим за Т.И. (заключението на доц. Х., л. 118-133, стр. 2, 11, 12).

[11] От удара В.С. е получил:

1. счупване на латералното възвишение на лявата голямопищялна кост;

2. рана на главата (заключението на д-р С., л. 91-94). Не се спори, че към този момент ГО на Т.И. е била застрахована при ответника Б.И..

[12] Счупването на голямопищялната кост не е било многофрагментно и разместено. За излекуване на счупването на голямопищялната кост лекарите са поставили гипсова имобилизация за 30 дни. През първите 20 дни В.С. е изпитвал силни болки, които след това постепенно са отшумели. Докато кракът е бил имобилизиран, ищецът се е придвижвал с патерици. След това той е накуцвал и е използвал бастун до около шест месеца след случилото се. В.С. все още изпитва болки при промяна на времето. Тъй като счупването е вътреставно, с увреждане на ставния хрущял, е възможно това да доведе до артрозни промени в ставата (заключението на д-р С., л. 91-94; показанията на д-р С., л. 98; показанията на свидетеля П.).

[13] В.С. е живеел сам, в стара къща и не е имало кой да се грижи за него. Помагали са му хората, работещи на Габровския пазар, между които и свидетеля П. (показанията на свидетеля П.).

[14] Не се спори, че Б.И.не е изплащал обезщетение на В.С.. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса (л. 28), но той е заплатил 230,00 лева за вещи лица (л. 50), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 51) и е бил представляван безплатно от адвокат (л.

4). Б.И.е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 55); 80,00 лева за свидетел (л. 55).

2.

Обстоятелства, за които се спори

[15] Спори се дали Т.И. е причинил ПТП. Това зависи от обстоятелството дали ударът е бил предотвратим за Т.И.. От заключението на доц. Х. се установява, че ударът не е бил предотвратим за Т.И. единствено, ако В.С. е бягал бързо. Това обаче не е било възможно, защото:

1. В.С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 ‰, която не би могла да му позволи бързо бягане;

2. кръстовището, където В.С. е пресичал, е било оградено с огради, високи 0,9 метра и той не е имал достатъчно разстояние до мястото на удара, за да бяга бързо. Затова съдът приема, че ударът е бил предотвратим за В.С..

III. ПРИЛОЖИМО

КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[16] В.С. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

1.