Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 672 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2928/2025
Вид
Решение № 672
Подписан
17.06.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д.а като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330202928 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002622/ 13.05.2025 г., с което на П. Г. И. е наложена:

-глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП;

-глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

-глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 22.03.2025 г. в 10:50 часа, в град Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 13 П. Г. И. управлява като участник в ПТП по посока изток- запад мотоциклет **** /*** с рег.№*** като:

1 . Управлява МПС от категория L3, без да притежава валидно СУМПС за съответната категория. Притежава СУМПС номер ILIEV907108PG9HM08, образец Великобритания /кат. В/;

2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория;

3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото от същия не бяха ангажирани доказателствени средства за разколебаване на описаното в АУАН и изложеното от полицейския служител.

Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението и авторството на деянието. Показанията на актосъставителя се кредитират като последователни, логични и безпристрастно дадени. В тази връзка актосъставителят уточни, че при проведен разговор с него, жалбоподателят е потвърдил, че не притежава СУМПС, категория А, от който бил управляваният от него мотор с мощност 1000 кубика.

Допълнителен аргумент за горния извод е и обстоятелството, че АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения.

Относно техническите характеристики на управляваното МПС, съдът 2 съобрази изготвената по служебна инициатива на съда справка от официалния сайт на производителя.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 150А ЗДВП.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП: „ За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.“

В случая на жалбоподателя е вменено управлението на мотоциклет марка ****=

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.13 от ДР на ЗДвП:

„Мотоциклет е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm3. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm3 и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.“

От изготвената по служебна инициатива на съда справка от официалния сайт на производителя, процесният мотоциклет ****** -е с номинална мощност 154 kW ;

-работен обем на двигателя 999 куб.см;

-максимална технически допустима скорост 303 км/час;

Посочените технически характеристики сочат, че за правомерното му управление е било необходимо водачът да разполага със СУМПС категория „А“, с каквато той не е разполагал, нещо повече той не е разполагал и с категориите А1 и А2, необходими за управление на мотоциклети с по-малка мощност, доколкото видно от справката за нарушител водач жалбоподателят е бил правоспособен водач, но е разполагал само в категории „В“ и „М“.

Непосочването в АУАН и НП на категорията СУМПС, която е следвало да притежава жалбоподателя за управление на процесния мотоциклет, не представлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, 3 доколкото в АУАН и НП надлежно са очертани следните факти:

-обстоятелството, че процесното МПС е било мотоциклет, което предвид дадената в т.13 от ДР на ЗДвП легална дефиниция предполага в зависимост от конкретните технически характеристики на мотоциклета притежаването на една от категориите А, А1 или А2, с нито една от които наказаното лице не разполага;

-обстоятелството, че процесният мотоциклет е от категория L3, което недвусмислено насочва на извод, че необходимата категория е А, което следва от нормата на чл. 150а, ал.1, т.4 ЗДвП;

-точната марка на процесния мотоциклет- *****, което позволява проверка на правилността на правния извод на наказващият орган, че то е от категория L3 и установяване на точните му технически характеристики, сочещи на необходимост от притежаване на СУМПС от категория А;

-притежаваните от жалбоподателя категории В и М;

-твърдението, че въз основа на гореизложените факти жалбоподателят не притежава категорията, необходима за управляваното от него МПС.

При надлежното очертаване на тези факти в АУАН и НП съдът намира, че;

-от една страна не е ограничено правото на защита на наказаното лице;

-от друга по никакъв начин не се затруднява дейността на съда по проверка правилността на правните изводи на наказващия орган.

В този смисъл е трайната съдебна практика: Решение № 5201 от 11.06.2024 г. по к. адм. н. д. № 707 / 2024 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1106 от 14.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 949 / 2023 г.,на XIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1323 от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1182 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 861 от 22.05.2020 г. по к. адм. н. д. № 894 / 2020 г. на XXIII състав .на Административен съд – Пловдив Във връзка със съставомерността на деянието следва да се съобрази, че съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по 4 упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на МПС е възможна проявна форма на управлението, но не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС, още повече, че в процесния случай от показанията на актосъставителя се установи, че всъщност нарушението е установено по време на движение на мотоциклета и участието му в ПТП.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минимален размер, поради което НП в тази част следва да се потвърди.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 ОТ ЗДВП.

Съгласно визираната норма: „Водачът на моторно превозно средство е длъж ен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.“

При систематичното тълкуване на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 150а от ЗДвП следва изводът, че изискване за носене на СУМПС от съответната категория може да се поставя, само ако водачът разполага с издадено такова.

Всъщност нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 150а ЗДвП са алтернативни, като:

-ако водачът управлява МПС, за чиято категория изобщо не разполага с издадено СУМПС (в случая категория А) той ще отговаря за по-тежко наказуемо нарушение по чл. 150а ЗДвП, което се санкционира с глоба 100 лева;

-ако на водача надлежно е издадено СУМПС за категорията, от която е управляваното МПС, но същият не го носи при управлението на МПС и извършваната проверка от контролните органи, той върши по-леко наказуемото нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, което се санкционира с глоба 10 лева.

В процесния случай вече се изясни по-горе, че поведението на дееца е съставомерно по чл. 150а ЗДвП, доколкото същият е управлявал мотоциклет, за който изобщо не разполага със СУМПС категория А, поради което няма как да бъде наказан и за това, че не носи СУМПС, с което изобщо не разполага.

По посочените съображения НП в тази част следва да се отмени.

5

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.2 ОТ ЗДВП.

Относно това нарушение, при вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е формално, на просто извършване, за чиято съставомерност е достатъчно да се установят:

-един положителен факт-управление на МПС;

-един отрицателен факт-липсата на СРМПС у водача по време на проверката. като тези факти бяха надлежно установени при доказателствения анализ по-горе.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минимален размер, поради което НП в тази част следва да се потвърди.