Решение № 262 от 23.11.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Шумен, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201508 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-002130 от 08.07.2020 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на ПР.

Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока, като моли в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено да бъде зачетено, времето през което жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. От името на упълномощен представител е депозирано писмено становище, в което оспорва жалбата и моли наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2020 год. около 09.40 часа жалбоподателят ПР. Т. Г. управлявал лек автомобил марка “Мерцедес Ц230 Компресор” с рег.№ Н2419ВТ, като се движел в гр.Шумен, по ул.“Пенчо Славейков“ в посока ул.“Цар Иван Александър“. При движението му в посочената посока пред дом №10 бил спрян за проверка от служители при РУ към ОД на МВР - Шумен, при което му била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. №ARBB-0003. Пробата показала наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0.77 промила. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване №0041728 и същият се явил за даване на кръвна проба в 10.05 часа на същия ден. Изготвената химическа експертиза е установила концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя в размер на 0.54 промила. По време на проверката водачът бил изпробван и за наличие на наркотични вещества, като с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен №ARDN-0023 било отчетено наличие на кокаин. Във връзка с деянието, изразяващо се управление на МПС след употреба на наркотични вещества срещу лицето е било образувано БП №584/2020 год. по описа на РУ-Шумен, поради което за това деяние административно –наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. По време на проверката било установено, че водачът не носи контролен талон към СУМПС. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №238096 от 13.06.2021 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са били нарушение разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Впоследствие Г. не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. На 13.06.2020 год. му били издадени и няколко Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, съответно №20-0869-000819 и №20-0869-000820, по силата на които на основание разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му за управление на МПС било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и №20-0869-000818 и №20-0869-000821, по силата на които на основание разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е била прекратена регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство за срок от 12 месеца.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №20-0869-002130 от 08.07.2020 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на ПР. Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени 2 административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. ПЛ. М., на свидетелите К. Д. К. и Н. АС. Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на жалбоподателя по време на извършената проверка, а част от тях и по време на управление на автомобила. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че извършената на жалбоподателя проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, а така също и изготвената по-късно химическа експертиза е доказала наличие на алкохол както в издишания от водача въздух, така също и в кръвната му проба. Доколкото концентрацията на алкохол в издишания въздух и в кръвта на водача се различава, на основание разпоредбата на чл.6 от Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръв за изследване, следва да се приеме стойността на концентрацията, определена от химическата експертиза. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод са, както събраните в хода на производството писмени доказателства, така и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н..

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лева, водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер на минималния, 3 предвиден в закона, а именно “глоба” в размер 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като е отчел обстоятелството, че установената концентрацията на алкохол в кръвта на водача – 0.54 промила, е била близка до минимално предвидения размер от 0.50 промила. С оглед на изложеното съдът намира, че така наложените наказания са справедливи и съответни на извършеното нарушение и кореспондират помежду си.

Съдът не кредитира изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в наказателното постановление на имената на свидетеля, посочен в акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН предвижда изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа едно наказателно постановление, като в т.3 от същата е изрично предвидено, че следва да се впише името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, но не и на свидетелите при установяване на нарушението или при съставяне на акта.

В същото време съдът не кредитира и твърдението за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в късното връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. Действително съдът при запознаване с материалите по делото установи, че въпреки, че наказателното постановление е било издадено на 08.07.2020 год. същото е било връчено на жалбоподателя на 18.08.2021 год. В тази връзка обаче, доколкото ЗАНН не съдържа изрично посочване на срок, в който същото следва да бъде връчено, а само срок за издаване и начин за ръчване, то късното връчване на същото не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя и да е довело до невъзможност същият да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото и поконкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н. се установява по безспорен начин, че по време на проверката Г. не е носил в себе си контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. От разпита на свидетелите не се установява до края на извършване на проверката лицето да е представило посочения контролен талон или такъв да е бил открит по време на претърсването в автомобила. В тази връзка съдът намира за недоказано твърдението, изложено в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че по време на извършване на претърсването 4 в автомобила е бил открит посочения контролен талон към СУМПС. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.