Решение № 5914 от 07.06.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5914

Варна, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20237050702594 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл. 156 и чл.107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Ловос“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ап. 14, представлявано от – Любомир Димов Георгиев – управител, подадена чрез адв. Илия Златев, против Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. на главен инспектор КРД към дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, за които дружеството е подало декларация с вх. № ********** от 12.03.2014 г. Задълженията са установени за 2018 г. и 2019 г. във вид на главница в размер на 57 441.44 лв. и лихва към 13.10.2020 г. в размер на 9 619.04 лв. Процесното АУЗ от 13.10.2020 г. е изменен от директора Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г., като е определено задължение – лихва за довнасяне към 03.12.2021 г. в размер на 7 049.70 лв. за ДНИ за 2018 г. и лихва в размер на 4 776.82 лв. за ДНИ за 2019 г.

С жалбата се настоява, че АУЗ е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон и неговата цел. Навежда доводи, че след първоначалния период, в които дружеството е освободено от заплащане на ДНИ за срок от десет години, са налице предпоставки за освобождаване за нов тригодишен срок от ДНИ, съгласно представения от дружеството Сертификат № 088ЕСТ054 от 30.01.2017 г. за енергийни характеристики за сграда с идентификатор №***.1. В подкрепа на своята теза счита, че разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗМДТ (в сила от 01.01.2014 г.) не е приложима за конкретния случай, защото има действие за напред. Предвид факта, че сградата е била въведена в експлоатация през 2004 г., то счита, че цитираната разпоредба няма обратно действие и не следва да се прилага. Сочи, че въз основа на издадения Сертификат от 30.01.2017 г. са налице предпоставки да ползва правото на освобождаване от ДНИ за нов период от три години за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2021 г. На следващо място се оспорва решението на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с довода, че неправилно е погасено задължението за ДНИ за 2018 г. и 2019 г. с платени средства от дружеството, което изрично е посочило, че са заплатени за задължения ДНИ за 2021 г.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния представител – адв. Златев, който поддържа изложените в жалбата доводи. Прави искане да бъде отменен АУЗ №МД-АУ-1425-1/13.10.2020 г. Претендира присъждане на съдебни разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания размер за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Ж Х., в съдебно заседание и депозирани писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата, правилност и законосъобразност на оспорения АУЗ, изменен с Решението на Директора на Дирекция „Местни данъци“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващото дружество „Ловос“ ООД е собственик на Хотел „Голдън Бийч“, находящ се гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляващ земя с площ 9675 кв.м. и застроена площ 2945 кв.м., с РЗП – 16745 кв. м. Сградата е въведана в експлоатация през 2004 г.

За процесната сграда е издаден на 30.09.2006 г. сертификат за енергийни характеристики № 001ЕНА082, с клас на енергопотребление „А“ и посочен срок на валидност до 29.09.2016 г. (л. 62 от адм. преписка). От страна на дружеството по отношение на процесната сграда е упражнено правото по освобождаване от ДНИ на основание чл. 24, ал. 6 ЗМДТ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2016 г.

Дружеството подава декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 74-82 от адм. преписка) в Дирекция „Местни данъци“ за сграда ид. № ****.1 по КККР на Варна Парк хотел „Голдън бийч“ к.к. Златни пясъци, към която е приложен Сертификат №088ЕСТ054 от 30.01.2017 г. (л. 80 от адм. преписка) за енергийни характеристики на сграда в експлоатация. В сертификата е посочено, че същият е валиден до 29.01.2027 г., като е направено искане за освобождаване от данък сгради по ЗМДТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. От приложения по административната преписка сертификат е отбелязано, че сградата е въведена в експлоатация през 2004 г., както и че същата е с близко до нулата потребление на енергия.

По подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ по служебен почин е образувано е административно производство. На 13.10.2020 г. гл. инспектор КРД е издал АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., с който е установил задължения на оспорващото дружество, представляващи ДНИ за 2018 в размер на 33 306.29 лв. и лихва за забава в размер на 6 563.73 лв. и за 2019 г. в размер на 29 650.29 лв. и лихва за забава в размер на 3 055.31 лв. Като е съобразил, че дружеството е внесло сумата в размер на 5 515.14 лв., компетентния орган към датата на издаване на АУЗ е редуцирал размера на главницата до 57 441.44 лв. за 2018 г. и 2019 г. и лихви в размер на 9 619.04 лв. В мотивите на акта е посочено за сграда - хотел „Голдън Бийч“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, за която има издаден предходен сертификат № 001ЕНА082 по ЗЕЕ от 30.09.2006 г. е упражнено право на освобождаване от данък от 01.01.2007 г. до 31.12.2016 г. вкл., поради което дружеството дължи ДНИ за данъчен период 2018 г. и за 2019 г. за процесната сграда. АУЗ е връчен на жалбоподателя на 19.10.2020 г. В законоустановения 14 – дневен срок на 02.11.2020 г. „Ловос“ ООД подава жалба до Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна срещу АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. (видно от клеймото на пощенския плик – л. 9 от адм. преписка).

Решаващият орган не се е произнесъл с решение в срока по чл.155, ал.1 ДОПК.

Вместо това в срока за произнасяне по жалбата срещу АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., от страна на приходните органи е издаден АУЗ №МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. гл. инспектор КРД, с който е изменил предходно издадения АУЗ от 13.10.2020 г. като е установил задължения на оспорващото дружество, представляващи ДНИ за 2018 в размер на 24 414.48 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 621.44 лв. и за 2019 г. в размер на 21 232.59 лв. главница и лихва за забава в размер на 2 730.23 лв. Екземпляр от издадения АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. е връчен на упълномощено лице на жалбоподателя на 21.12.2020 г.

Подадена е жалба до решаващия орган на 31.12.2020 г. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 152 ДОПК. В законоустановения срок по чл. 155, ал.1 ДОПК решаващия орган не се е произнесъл, поради което на 06.03.2021 г. дружеството е подало жалба до Административен съд - Варна против АУЗД № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г.

По жалбата от 06.03.2021 г. на „Ловос“ ООД е било образувано адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна. С Решение №1291/15.10.2021 г. по адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна, е прогласена нищожността на АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. на главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. За да прогласи нищожността на АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г., съдът е приел, че същият е издаден в срока за произнасяне на Директора на Дирекция „Местни данъци“ по жалбата на „Ловос“, срещу АУЗ №МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., респ. последния не е влязъл в сила.

Съдът е установил, че първата жалба на дружеството от 02.11.2020 г. против първо издадения АУЗ №МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. не е администрирана по реда на чл. 146 ДОПК, поради което преписката е върната на административния орган за разглеждане и произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението.

Решение № 1291/15.10.2021 г. по адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна е получено, чрез процесуален представител от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна (решаващия орган) на 28.10.2021 г.

В изпълнение на чл. 173, ал.2 АПК и в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е издал Решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г., с което е съобразил извършените от дружеството плащания на 05.07.2021 г. и на 26.11.2021 г. и е изменил АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., като е установил задължение за ДНИ за 2018 г. в размер на 7 049.70 лв. лихви, и задължение за ДНИ за 2019 г. в размер на 4 776.82 лв. лихви.

Важно е да се отбележи, че Решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е постановено след връщане на административната преписка на решаващия орган с Решение №1291/15.10.2021 г. по адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд - Варна за произнасяне по АУЗ №МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г.

Решението е връчено на „Ловос“ ООД на 20.12.2021 г. (видно от обратна разписка на л. 7 от адм. пр.). В законоустановения 14-дневен срок на 04.01.2022г. оспорващо дружество е подало жалба до Административен съд – Варна, против АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение компетентността на издателя на акта:

При извършване на проверката по чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – главен инспектор „КРД“, определен със Заповед № 2888/15.07.2019 г. (л.111 от адм. преписка) за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци, и такса битови отпадъци. Заповед № 2888/15.07.2019 г. е подписана от Заместник-кмета на Община Варна – П Х П, изпълняващ функциите кмет на Община Варна, съгласно Заповед № К-045/12.07.2019 г. (л. 112 от адм. пр.), поради ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл. 108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Оспореният АУЗ е и мотивиран. В същият, органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената за него декларации по чл. 14 ЗМДТ, номера на откритата партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на приложените документи за собственост, както и данъчната оценка на имота, в т. ч. за притежаваната от жалбоподателя ид. част от тях. В разпоредителната част на акта са посочени периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 13.10.2020 г. – датата на издаване на акта и внесените суми.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

При издаване на оспорения административен акт е не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да влекат неговата незаконосъобразност.

В обжалвания АУЗ не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т. к. ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на установения размер – в подкрепа на това чл. 22 и чл. 28 от ЗМДТ, и чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; чл. 66, ал. 3, чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 20 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, Глава ІІ, Раздел І от ЗМДТ; чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения. В решението, с което Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е изменил АУАД е посочил относимите разпоредби по които се изчислява размера на дължимия данък.