Решение № 6785 от 10.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6785 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Алина К. Тодорова в присъствието на прокурора Д. Ж. К. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100108522 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл.

22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от М. К., чрез Министерството на правосъдието, за връщане на децата М. К. и К. К., родени съответно на 11.04.2012 г. и на 14.12.2013 г., в държавата на обичайното им местопребиваване – Чешка република.

Молбата на М. К. е подадена на 01.04.2025 г. с искане за връщане на малолетните деца М. К. и К. К. в държавата на обичайното им местопребиваване – Чехия. В молбата се твърди, че на 27.02.2025 г. бащата на двете деца С. Е. К. ги е завел в България, за да посетят роднините на бащата в страната. Посочва се, че по-късно майката установила, че бащата е отписал децата от училище и е прекратил адресната им регистрация в Чехия, като е престанал да отговаря на обажданията . Молителката заявява, че не е давала съгласието си за пътуване на децата до България, както и за промяната на обичайното им местопребиваване от Чехия в България. Поддържа, че децата са родени в Чехия, където са посещавали училище, поради което обичайното им местопребиваване се намира в тази държава. В молбата се посочва, че с решение от 25.01.2021 г. на Окръжен съд Прага – изток е променен определения режим с решение от 09.10.2019 г., с което е било одобрено постигнато между страните споразумение, съгласно което малолетните са били поверени на редуващите се грижи на родителите.

1

Със съдебното решение от 25.01.2021 г., Окръжен съд Прага – изток е потвърдил последващото споразумение между страните децата да живеят при техния баща, а майката да има право на лични отношения. Отбелязва се, че към молбата е представено писмо от Чешкия централен орган, с което е дадено становище, че независимо от разпределението на родителските права, родителите продължават да отговарят съвместно за важните решения в живота на децата, включително и определянето и промяната на обичайното им местопребиваване.

Искането на молителя е съдът да постанови връщането на децата М. К. и К. К. в държавата по обичайното им местопребиваване – Чешката република и на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на децата да бъдат предадени на тяхната майка - М. К..

Ответникът С. Е. К. е подал писмен отговор, в който оспорва изложените от молителя твърдения. Посочва, че с влязло в сила решение от 25.02.2021 г. на Районен съд в Чехия му е предоставено упражняването на родителските права, поради което преместването на децата в България не нарушава правата на попечителство по смисъла чл. 3 от Хагската конвенция. Поддържа, че с решение на Окръжен съд в Чехия му е било отнето правото на ползване на семейното жилище в град Цитов и фактически е бил лишен от дом, което наложило необходимостта да се премести заедно с децата в България, за да им осигури жилище и нормална среда за живот. Оспорва доводите на молителката, че децата са доведени и задържани неправомерно от него в Република България, тъй като тя е била съгласна с идването им в страната, където да живеят заедно с баща си.

В открито съдебно заседание молителката, чрез Министерство на правосъдието поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването .

Ответникът лично в открито съдебно заседание оспорва молбата като неоснователна. Пледира молбата да бъде отхвърлена.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за неоснователна.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол № 8113 за проведеното открито съдебно заседание от 03.10.2025 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже извършеното от ответника международно отвличане на малолетните деца М. К. и К.

К..

С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че децата М. К., роден на ******** г. и К. К., родена на ******** г., са граждани както на Република България, така и на Чешката република и техни родители са: баща С. Е. К. и майка М. К..

Страните не са възразили срещу доклада на съда, като възраженията на ответника по отношение на доклада по същество са оспорване на твърденията на молителя.

От заверени копия от оригинали на удостоверения за раждане се установява, че децата М. К. и К. К. са родени съответно на ******** г. в гр. Прага, Чешка Република и на ******** г. в гр. Мелник, Чешка Република.

От неоспореното писмено доказателство - удостоверение от Основно училище и Детска градина Цитов, окръг Мелник, се установява, че К. К. е била ученичка 5-ти 2 клас в училището и е била отписана от баща в края на м. март 2025 г. Представено е и удостоверение от Основно училище и детска градина Долни Бержковице, от което е видно, че М. К. от 01.09.2025 г. до 20.03.2025 г. е бил ученик в училището.

Предоставени са справки от публичната информационна система за регистрация на жителите на Чешката република, видно от които до 18.03.2025 г. М. К. и К. К. са имали адрес на постоянно пребиваване, намиращ се в община Цитов, окръг Мелник.

Представена е и справка за майката М. К., от която се установява, че молителя има адрес на постоянно пребиваване в община Клецани, окръг Прага – изток.

От служебно изисканите от съда справки от НБД „Население“, се установява, че считано от 22.07.2025 г. децата М. К. и К. К. са с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, район 03 Младост, секция 239, ул. „********, където е постоянният и настоящ адрес и на техния баща.

С решение от 25.02.2021 г. на Окръжен съд – Прага-изток по дело № 30 Р 382/2018-237 е изменено решение на Окръжен съд – Прага-изток от 09.10.2019 г. по дело № 30 Р 382/2018-23, като е одобрено споразумение между родителите, съгласно което упражняването на родителските права и грижите за децата П. К., роден на 28.01.2019 г., М. К., роден на ******** г. и К. К., родена на ******** г., се възлагат на бащата С. К., като майката се задължава да заплаща издръжка за всяко от децата.

По делото е приложен социален доклад, изготвен от АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, изх. № ПР/Д-В/905-001/17.09.2025 г., изискан от съда на основание чл. 22а, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), за даване становище за състоянието на децата след прехвърлянето им от Чехия, за тяхното мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на децата. При извършеното социално проучване е установено, че децата М. К. и К. К. се отглеждат в България от бащата С.

К. на адрес: гр. Варна, местност Планова, ул. „********. Бащата е дал данни за отношенията им с майката М. К.. Посочва, че след развода с нея той сключил втори брак, като двамата със съпругата му – Д.Ф. са закупили общо жилище и са заживели заедно с децата от предишните си бракове, като бащата е продал жилището, в което до този момент е живеел с децата. През м. юни 2024 г. бащата се развел с Д.Ф., като със съдебно решение от м. февруари 2025 г. е задължен да напусне жилището. След като е напуснал жилището той е бил в невъзможност да се справя финансово, тъй като към този момент е бил трайно безработен. Това наложило да вземе решение да се премести заедно с децата в България. Бащата е посочил пред социалните служители, че ситуацията е била обсъдена както с децата, така и с майката, като след първоначална съпротива майката се е съгласила с преместването на двете деца в България, тъй като към този момент не е имала възможност да полага грижи за тях, поради трудовата заетост и малкия размер на жилището , което обитава с настоящия си партньор.

Двамата постигната устна уговорка децата да прекарват време с нея по време на летните ваканции. По информация на бащата през м. март 2025г. той се установил в гр. Сливен при родителите си, заедно с децата. Децата са продължили образованието си, както и е избран и личен лекар. След приключване на учебната година, бащата взел решение заедно с децата да се преместят в семейна къща, находяща се в гр. Варна, която към момента е в ремонт. През м. август 2025 г., най-големият му син – П. К., по свое желание се завърнал в Чехия, като майката е дала съгласие да се грижи за него.

Бащата е заявил, че другите две деца не са проявили подобно желание, поради което са останали да живеят с него в гр. Варна. По данни на бащата, той и децата са се установили в къща, която притежава заедно с бившата му съпруга от втория му брак – Д.Ф.. Къщата е двуетажна, новопостроена и все още не е напълно обзаведена, но бащата полага усилия да създаде удобни и безопасни условия за децата. Успял е да оборудва кухня с всички необходими уреди и да подготви спално помещение за 3 децата, така че те да се чувстват комфортно и спокойно, като същевременно продължава да работи по обзавеждането на останалите помещения, за да осигури на децата пълноценни условия за живот. Социалният работник е констатирал, че децата М. и К. са записани в II основно училище „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Варна, съответно в VII и VI клас. Децата са споделили, че в началото са изпитвали известни трудности, но се надяват в най-скоро време да изградят приятелски кръг както в училище, така и извън него. По думите им, учебният процес върви нормално и постепенно започват да свикват с изискванията на новото училище. Посочва се, че децата владеят добре български език. По думи на децата, майката е дала съгласие те да се преместят в България, като е заявила, че на този етап не може да поеме грижите за тях, но е предложила да я посещават през лятната ваканция. Децата разказват, че през м. юни 2025г. са имали намерение да гостуват на майка им, но при опитите да се свържат с нея, за да уточнят подробностите, тя не е отговаряна на обажданията им и посещението не се е осъществило. Децата М. и К. са заявили пред социалните служители, че се чувстват добре в България, макар да им липсва и животът в Чехия, като към момента изразяват желание да продължат да живеят с баща си в България.

Според децата баща им се справя добре с грижите за тях и въпреки, че къщата, в която живеят, все още е в ремонт, той е успял да им осигури най-необходимото, за да се чувстват добре. Социалният работник е констатирал, че децата са емоционално привързани към своят бащата и разчитат на него в ежедневието си, като в същото време говорят с умиление за своята майка и споделят, че тя им липсва. Двете деца съобщават за вече изградена емоционална връзка с бабата по бащина линия, като с радост разказват, че очакват с нетърпение нейното идване.

По делото е приложена писмена извадка от електронна кореспонденция между С. К. и М. К., проведена в периода 21.06.2025 г. – 03.07.2025 г. М. К. е изискала отговор кога може да види децата. С. К. е предложил период от 10 до 29 юли 2025 г.

Представена е и кореспонденция между майката М. К. и детето М., проведена на 26.02.2025 г. в която е отразено отправено предложение към детето да живее с нея и да учи в Клецани или Любезнице. Детето М. е изразило предпочитание да остане в Чехия, но в с. Цитов.

По делото е приет като неоспорен трудов договор от 30.09.2025 г., по силата на който С. Е. К. е нает на дължност „касиер“ при работодател „Май Маркет“ АД – гр.

Варна, при месечно трудово възнаграждение от 1176 лв.

От Министерството на правосъдието е представена извадка от чешкото законодателство. Видно от § 877, §. 1 от Чешкия граждански закон, ако родителите не са постигнали съгласие по въпрос, който е важен за детето, по-специално по отношение на неговия най-добър интерес, съдът се произнася по молбата на родителя; това важи също така, ако единият родител е изключил другия родител от вземането на решение по важен за детето въпрос. В §. 2 от посочената разпоредба е посочено, че поспециално нерутинни медицински и други подобни интервенции, определянето на местоживеенето на детето и изборът на образование или работа от страна на детето се считат за важни въпроси.