Определение № 216 от 11.10.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600211 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.450, ал.3, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Г. И. от АК-Бургас, в качеството й на упълномощен защитник на осъденото лице И. Я. Д., и жалба от осъденото лице Д., срещу определение №910 от 31.08.2023г. по ЧНД № 889/2023г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на Д. за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода.

В жалбата, изходяща от защитника И. е наведено оплакване за незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Изтъква се, че съдът неправилно е приел липсата на постигната сериозна, съзнателна и трайна промяна в нагласите и поведението на осъденото лице в рамките на престоя му в местата за лишаване от свобода. Поддържа се, че събраните по делото доказателства сочат на противното, а именно за демонстрирано от страна на осъдения добро поведение, трайно проявено във времето, свидетелстващо за настъпили при него в резултат на корекционната дейност положителни промени. Направено е искане за отмяна на акта на първата инстанция и постановяване на нов, с който искането на осъдения Д. за замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с лишаване от свобода да бъде уважено.

В жалбата на осъдения Д. и допълнението към нея се поддържа, че показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели – служители в Затвора-Бургас, са тенденциозни и „нарочно дадени“ с цел да „бъде опетнен“.

1

Осъденият твърди, че няма проблеми с алкохола, не е агресивен и конфликтен, не се поддава на влиянието на останалите лишени от свобода, подбира с кого да контактува, и характеризира себе си като емоционално и волево устойчив. Пресъздава в подробности фактическите обстоятелства, характеризиращи допуснатите от него нарушения на пенитенциарните правила и обосновали дисциплинарното му наказване, като изтъква, че се касае за нарушения, които не само не са сериозни, но са и с голяма давност.

Поради това намира, че отчитането им не може да обоснове извод, че не се е поправил. Сочи също, че инспекторите, работили с него – Р. и Кискинова, които представят сведения за процеса на превъзпитанието му и постигнатите резултати, са лица, извършващи закононарушение – чл. 29 от ЗИНЗС, тъй като двамата живеят във фактическо съжителство. С горните съображения моли за отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането му за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода.

В представено пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадените жалби. С подробна аргументация е защитена позиция, че приобщените по делото доказателства не позволяват извод за постигната при Д. категорична, съзнателна и устойчива положителна промяна в нагласите и поведението му, предпоставящо замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Предлага се въззивният съд да потвърди определението на БОС като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбите доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл.450 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като такова по чл. 450, ал. 1 от НПК, вр. чл. 38а ал.3 от НК, е образувано по молба на осъдения И. Я. Д., чрез упълномощения защитник – адвокат Г. И. от АКБургас, за замяна на наложеното му с определение по ЧНД №1039/2008г. на РС-Сливен общо наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Молбата се явява втора по ред, при спазване на срока по чл. 450, ал.4 от НПК, след като с определение по ЧНД 969/20 г. на БОС, потвърдено с 2 определение №20/18.01.2021г по ВЧНД №9/2021г. по описа на БАС, депозираната такава от осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, е била оставена без уважение.

В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които въззивният съд споделя изцяло.

Анализирайки доказателствената наличност по делото в аспекта на дължимата преценка за наличие на условията по чл.38а ал.3 от НК, първостепенният съд правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдения Д. право на замяна на търпяното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

Данните, съдържащи се в досието на осъдения Д. установяват, че същият понастоящем търпи наказание доживотен затвор, наложено му като общо най-тежко такова по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, с определение по ЧНД №1039/2008г. на РС-Сливен, влязло в сила на 01.10.2008г.

Съгласно представената по делото справка от Затвора-Бургас /спр. л.66 от ЧНД № 889/23г. на БОС/, към датата на постановения от първата инстанция акт – 31.08.2023г., изтърпяното от осъденият Д. наказание е установено в срок от двадесет и две години, единадесет месеца и двадесет дни. Горните констатации, до които е достигнал и първоинстанционният съд, сочат на това, че формалното изискване на чл.38а, ал. 3 от НК – осъденото лице да е изтърпяло наказание доживотен затвор в размер не по-малко от двадесет години, е изпълнено.

Отчитайки на следващо място, че с въвеждането на института на замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, законодателят не е регламентирал специални критерии, извън установения такъв за минимален срок на пребиваване на лицето в местата за лишаване от свобода, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че преценката за основателност на подадената молба следва да бъде извършена въз основа на обсъждане и анализ на всички данни, съдържащи се в досието на осъдения и изследване на цялостното му поведение през времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическите изследвания, оценката на риска, които съпътстват 3 изпълнението на наказанието и всички други релевантни факти и обстоятелства. Аргументирано във връзка с горното, след подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, ОС-Бургас е достигнал до заключение, че същите не свидетелстват за това, пенитенциарното въздействие върху Д. да е повлияло в необратим положителен аспект върху личността му, предпоставящо замяна на доживотния затвор с наказание с лишаване от свобода. Този извод на съда е направен на база цялостно изследване на поведението на осъдения по време на престоя му в затвора, като са обсъдени наличните в затворническото досие данни за проявено отношение на Д. към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността.

Коректно, съобразявайки наличните в досието на осъдения данни, както и съдържащите се такива в докладите, изготвени за целите на настоящото производство, съдът е констатирал, че след взето на 19.10.2016г. решение на Комисията по изпълнение на наказанието за настаняване на Д. в общите помещение с останалите лишени от свобода, същият е взел участие в трудови, възпитателни, образователни и спортни дейности, имащо за последица преодоляване на част от идентифицираните при него проблемни зони. Налице са сведения, че Д. е полагал доброволен труд, а именно: в периода от м. юни до м. ноември 2018 г. в клуб „Бриз“ /ежемесечно издаване на затворнически вестник „Бриз“ - подбор на материали, изготвяне на статии, графично оформление, както и други дейности, свързани с отпечатването на вестника/; в периодите от м. август до м. декември 2019 г., м. септември до м. декември 2020 г. и от м. януари 2021 г. - участвал в дейности, свързани с подобряване на интериора на общите части в корпуса на Затвор Бургас. Доброволен труд като „бакар“ в коридора на 3-та група в Затвор Бургас Д. е полагал и в периода от 05.2022 г. до 09.2022 г., когато същият е бил спря от работа поради извършено дисциплинарно нарушение -притежание на неразрешена вещ /сим карта/.

Отчетено е по-нататък от съда и участието на Д. в специализирана групова работа „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, „Социална програма за обществено въздействие "Овладяване на гнева", „Насърчаване на толерантността в местата за лишаване от свобода“, както и участието му до настоящия момент в програма „Анонимни алкохолици“. За същия са налице и данни, че през септември 2021г. е преминал успешно курс 4 за строителни работници.

Проследявайки корекционно-възпитателния процес, осъществен спрямо осъдения в периода на изтърпяване на наказанието доживотен затвор, както и постигнатите при същия резултати, съдът внимателно е анализирал и показателите, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, като правилно е констатирал, че макар и понижен, рискът е запазен в средни стойности.

Данните по делото сочат, че при изготвените множество оценки на риск от рецидив и вреди, последователно се е достигнало до снижаване на стойностите, съответно от първоначалните 83т, на 69т. и на 63 т., с отчитане на положителни промени при Д. в зоните отношение към правонарушението, взаимоотношенията, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, умения за мислене. При извършените през м. декември 2020 год. и през 2021г. поредни оценка на риска от рецидив, отново е констатирано снижаване на стойностите, съответно до 61 т. и до 48 т. В посочения период на атестиране обаче, макар да са отчетени настъпили положителни промени в зоните: отношение към правонарушението, междуличностни проблеми, начин на живот и обкръжение и умения за мислене, се установява, че Д. е извършил три дисциплинарни нарушения - притежаване на неразрешени вещи /мобилни телефони/, за които същият е наказан със Заповед на Началника на Затвора-Бургас № 609/15.05.2018г.; Заповед № 440/23.04.2019г и Заповед № 394/18.04.2019г., последното от които наказания впоследствие е било заличено със Заповед №11/07.01.2020г. във връзка с показано добро поведение от осъдения.

Последната /актуална към датата на направено от осъдения искане за замяна на наказанието му доживотен затвор с лишаване от свобода/ оценка на риска от рецидив, датираща от м. май 2023г., е видно, че разкрива завишаване на стойностите на 53 т., дължащо се на поредно допуснато от Д. дисциплинарно нарушение, за което със Заповед № 732/25.10.2022г. на Началника на ЗатвораБургас му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“.

Обсъждайки резултатите от атестирането на Д. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, съдът с основание е приел, че процесът на поправяне и превъзпитаване при него протича с бавни темпове, като се констатира неустойчивост на постигнатото корекционно въздействие.

Показателни в тази насока са изявите на Д., свързани с нарушаване на реда и 5 дисциплината в пенитенциарното заведение, за които същият е наказван дисциплинарно. Касае се за прояви със сходен характер, които убедително насочват към извод, че не е склонен да съблюдава установения ред, когато това е свързано с пренебрегване на лични потребности. В случая от обясненията на самия осъден става ясно, че напълно съзнателно се е противопоставил на правилата в затвора, намирайки оправдание в желанието си да осъществи контакт с близките си. Липсата на устойчивост на развитите у Д. нагласи към спазване на установени правила, съдът правилно е преценил, че следва и от поведението на последния, демонстрирано в конфликт с други лишени от свобода, за което свидетелства разпитаният по делото инспектор СДВР Р.. Поставен в условията на провокация, Д. не е потърсил съдействието на надзирателите, а е отвърнал с физически отпор, при което се е наложило участващите в сбИ.ето да бъдат разтървани от затворническата администрация. Макар за тази своя изява Д. да не е наказан дисциплинарно, то същата не може да не се отчете в преценката за степента на постигнато при него поправяне и обратимост на постигнатите положителни резултати.