Решение № 60 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря К.а Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000017 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Т. М. К., К. М. М. и Р. М. Н., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на производството М. С. Н., чрез пълномощника им адвокат Е. П., срещу постановеното решение №453 от 19.02.2025 г. по търг.дело №532/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част – частично до размер на по 5 000 лв. за всеки един от тях.

С решението са отхвърлени предявените субективно съединени искове от Р. М. Н., ЕГН **********, К. М. М., ЕГН **********, Т. М. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на производството – на 22.08.2020 г., техен баща М. С. Н., ЕГН **********, против „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, за заплащане на сумата от по 33 333,33 лева, представляваща по 1/3 част от обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на М. Р.в М. – внук на М. С. Н., произтекла на 13.05.2019 г. от престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в извършването на което В. Д. Х. е признат за виновен с Присъда № ******/22.11.2022 г. по нохд № *** по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021 г., частично отменена с присъда № */******** г. по внохд № *** по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., а последната частично изменена с окончателно Решение № ***/******** г. на ВКС на РБ по кнд № ***/** г., изразяващо се в това, че на 13.05.2019 г., на път І-8 /Пловдив-Пазарджик/, на км 210+897, в района на 1 регулирано кръстовище на път І-8 и общински път „PDV 1252“, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – влекач марка „Скания“, модел „124-420“, рег. № ** **** **, теглещ полуремарке марка „Шмитц“, модел „СО 1“, рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение : чл. 38, ал. 4 ЗДвП : „При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад“, и по непредпазливост е причинило смъртта на повече от едно лице, а именно : на Ф. А. М., на А. Б. З. и на М. Р.в М., рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен със „ЗК Лев Инс“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на полица № **/**/***************, валидна от 30.03.2019 г. до 29.03.2020 г., като неоснователни.

С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника по 176,67 лв., представляваща 1/3 от направените от него разноски по производството - изплащане на възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза.

Жалбоподателите считат, че така постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необосновано. Не са съгласни с извода, че по делото не е установена материално-правната легитимация, тъй като не са отчетени от първоинстанционния съд в пълна степен установените обстоятелства от разпитаните свидетели. Молят да се отмени решението в обжалваната част – за присъждане на обезщетение на всеки един от тях по 5 000 лв., и се уважат претенциите им до по 5 000 лв., ведно със законната лихва. Претендират разноските, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез процесуалния си представител адвокат Д., е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на внук, като се спори относно материално правната легитимация на ищеца М. С. Н. – в съответствие ли е със закона, със задължителната съдебна практика и събраните доказателства по делото. Няма спор, че ищецът е починал след подаване на исковата молба в хода на настоящото производство, като жалбоподателите са неговите наследници по закон.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба срещу ответното застрахователно дружество с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ. В нея е посочено ПТП, извършено от виновното трето лице В. Д. Х. на 13.05.2019 г. на път І-8 /ПловдивПазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път І-8 и общински път 2

„PDV 1252“, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – влекач марка „Скания“, модел „124-420“, рег. № ** **** **, теглещ полуремарке марка „Шмитц“, модел „СО 1“, рег. № ** **** **, който предприел движение на заден ход на кръстовище, отнел предимството на лек автомобил БМВ, рег.№** **** **, като настъпил удар, вследствие на който на М. М. са му причинени тежки телесни увреждания, довели до смъртта му.

Починалияте внук на наследодателя на ищците, чийто баща е ищецът Р. М. Н..

Твърди се, че ищецът М. не можел да повярва, че е надживял собствения си внук. Не спирал да повтаря, че е трябвало да бъде на неговото място. Не бил на себе си, не можел да заспива вечер, сълзите постоянно напирали в очите му. Мъката му се увеличавала с всеки изминат ден. Посочва се, че между него и починалия му внезапно внук съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Имали установени отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, които надминавали обичайната връзка между дядо и внук. Грижил се за внука си, помагал на родителите му в отглеждането, а впоследствие внукът му помагал материално и морално. Страданията му от смъртта на внука продължавали, като се развила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Посочва се, че ППС е било застраховано при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, както и че е предявена застрахователна претенция пред него с молба от 25.06.2019 г., тъй като е понесъл неимуществени вреди, за които е справедливо да бъде обезщетен.

На база тези твърдения се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 100 000 лв., а след конституирането на правоприемниците – по 33 333,33 лв. Във въззивната жалба се счита, че подходящо обезщететие за понесените неимуществени вреди е сумата по 5 000 лв. за всеки ищец.

Ответникът е представил отговор срещу исковата молба, с който оспорва материално правната легитимация на ищеца. При условие на евентуалност, ако се приеме, че исковете са доказани по основание, счита, че размерът им следва да бъде определен, съгласно разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр.101/2018 г./.

При разглеждането на събраните доказателства по делото се установява, че ищецът е заявил пред ответното застрахователно дружество своята застрахователна претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, възникнали в резултат от настъпилата смърт на неговия внук, причинена от пътно транспортно произшествие, което е в изпълнение на разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ и води до извод за допустимостта на предявения иск.

В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление №4 от 25.05.1961 г., Постановление №5 от 24.11.1964 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално 3 легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тази връзка на сттраната на ищеца са допуснати и разпитани свидетелите А. Р. Н. и И. Р. М..

От показанията на свидетелката Н.а, снаха на ищеца, съпруга на Р. Н. и майка на починалия М., се установяват отношенията в семейството. Свидетелката посочва, че отношенията межу свекъра и и сина и били много добри. Синът и посещавал почти всеки ден дядо си. Дядо му имал и други внучета, но нейният син бил много по-друг за него.

Новината за загубата на внук си ищецът приел много тежко. Станало му лошо. Ревял, защото синът и бил кръстен на него М.. След една година починал.

Свидетелят М., дългогодишен познат, посочва, че отношенията между дядо и внук били отлични. Много добре се разбирали. Нямали проблеми по-между си Възрастният М. много тежко и трагично приел смъртта на внука си и не след дълго починал.

Така събраните свидетелски показания следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като се има предвид, че са дадени от близки свидетели, които имат непосредствени впечатления от отношенията между ищеца и внук му, а и от семейството, като цяло.

Въз основа на събраните доказателства следва да се преценява наличието на особено близка житейска връзка между дядо и внук, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт по смисъла на Тълкувателното решение №1/2016 г. В случая такава не е налице. Между двамата е съществувала много близка връзка, основаваща се на взаимна обич и помощ. Необходимо е тази връзка, както и дълготрайните емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, да са изключителни по своя характер и съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски обстоятелства. Този фактически състав не се установява.

Действително двамата са били привързани имали много топли и близки отношения, но тази много силна привързаност между тях съответства на традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните отношения между посочения кръг роднини изобщо. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания.

4

В случая се установява трайна и дълбока връзка между дядо и внук, която е традиционна за отношенията в обществото. Няма, а и не се установяват особени житейски обстоятелства, довели до съществуването на твърдяната връзка. Всички така посочени взаимни грижи са нормални за традиционните отношения, характерни за големия кръг на семейството, и не е налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното решение. Всичко това води до извод за неоснователност на предявения иск и той следва да бъде отхвърлен. До този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото решение в обжалваната му отхвърлителна част – до по 5 000 лв., чиято равностойност в евро е 2 556,46 евро, следва да се потвърди, тъй като ищецът не се явява материално легитимирано лице да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука му в резултат на процесното произшествие.