Решение № 891 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330110614 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Х. М., ЕГН **********, от *******************************, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Манастирска “ № 41, вх. Б, ет. 1 ап. 2, с която се иска ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 30 лв., платена при без основание по клаузата за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит, тип „Кредитна линия **************** от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.07.2023 г., до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена без основание по клаузата за поръчителство по Договора за възлагане на поръчителство от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.07.2023 г., до окончателното и изплащане.

Твърди се, че между ищеца в качеството й на кредитополучател и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № **************** от 16.02.2018 г. Сочи се, че по силата на съглашението М., получила кредитен лимит по договора в размер на 1 000 лева при минимална сума за усвояване по кредита в размер на 200 лева, при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 50%. Допълнително било договорено и споразумение между страните съгласно погасителния план, който имал сумата на допълнително споразумение относно размера на кредита, като усвоената 1 сума била в размер на 1200 лева за срок от 12 месеца, при месечна вноска в размер на 120.55 лева. Допълнително било договорено и обезпечение по кредита.

Като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство от същата дата между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, в качеството им на „гарант“ и М. в качеството й на „заемател“. Обезпечението се изразявало в поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева или неотменима или безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение, което следвало да се изплаща със погасителните вноски по кредита. За предоставянето на поръчителството следвало да бъде заплатена сума, като възнаграждение, разпределена е всяка една вноска по кредита в размер на 81.45 лева, или обща месечна вноска по кредита в размер на 202 лева.

Изложени са обаче доводи , че договорът за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и е недействителен , тъй като размерът на шрифта на който бил изготвен е по малък от 12, в разрез е императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/; тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент или размер на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. Договора за кредит бил недействителен и поради това , че възнаградителната лихва е нищожна - клаузата противоречи на добрите нрави. Договора бил недействителен и на основанието по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Нямало и посочване в погасителния план на разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.

Твърди се, че договорката за уговорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор за заем противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, а обезпечение не се дължи на основание чл.10а от ЗПК. Изложени са и доводи за недействително на клаузата за обезпечително възнаграждение на основание чл.19, ал.5 ЗПК.

Поддържа се, че възнаграждението за т.н. „гаранция“ покрива разходи, които по своето естество са включени в ГПР.

Отправено е искане за присъждане на разноски и за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Гаранция“ ЕООД, който оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва получаването на търсената сума от ищеца.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, който оспорва исковата молба по основание и размер, сочи, че дружеството предоставя рамкови договори за потребителски кредит и кредитна линия, но по същите е невъзможно усвояване на кредитен лимит в размер на 100 лв. Сочи се, че ответникът не е сключвал такъв договор за кредит, както и че ищецът не е правил плащания към него, поради което сочи, че искът е неоснователен, прави доказателствени искания.

2

В открито съдебно заседание, провело се на 19.11.2024 г., ищецът увеличи размера на претенциите си, както следва: срещу първия ответника от 30 лв. на 446,60 лв. във връзка с клаузата за възнаградителна лихва, а срещу втория ответник от 50 лв. на 977,40 лв. във връзка с клаузата за поръчителство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже плащане на сочените суми в полза на всеки от ответниците във връзка с договорите, а в тежест на ответниците е да докажат наличието на валидни правни основания за получаване на сумите.

По фактите:

От приобщения доказателствен материал се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е подписан Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № **************** от 16.02.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил под формата на кредит тип кредитен лимит сума в размер на 1 000 лв. при минимална сума за усвояване по кредита в размер на 200 лева, при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 50%. Договорено е в т. 4 от таблицата към чл. 1 от договора за кредит, че е необходимо предоставянето на обезпечение под формата на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.

Обезпечението следвало да бъде предоставено до пет дни, считано от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора (съгласно чл. 1, ал. 2 от договора).

Като обезпечение на вземането по така сключения договор за кредит е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 16.02.2018 г. между „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството им на „гарант“ и ищеца в качеството му на „заемател“. Съгласно този договор поръчителят приемал да отговаря солидарно заедно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, а заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 81,45 лв. на месец в рамките на вноските по погасителния план по договора за кредит.

Общата вноска по кредита с включено възнаграждение за поръчителя възлиза на 202 лева.

Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза съдът приема за установени следните факти: шрифтът на Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № **************** от 16.02.2018 г. е 10,6 pt Calibri; шрифтът на общите условия към договора за кредит е 10,3 pt Calibri; шрифтът на погасителния план към договора за кредит е 9 pt Calibri; шрифтът на Договора за възлагане на поръчителство от 16.02.2018 г. е 10 pt Calibri.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не успя да представи заключение по делото по обективни според съдията докладчик 3 причини – ответниците не оказаха съдействие на вещото лице във връзка с предоставяне на необходимата финансова и счетоводна информация и документация за изготвяне на заключението по допуснатата ССчЕ.

По действителността на двата договора:

Съгласно приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт Calibri с размер 10,3 pt. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, пълно и обосновано, поради което му дава вяра.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК „договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поради неспазване изискванията за шрифт на договора за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл. 22 във връзка с нарушението на императивните правни норми на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Доколкото възраженията на ищеца, свързани с нищожност на договора за кредит, са доказани на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени възражения за нищожност на договора за кредит.

Макар и да не е засегнато в подадената искова молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договоръ т противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. В настоящия случай Договорът за възлагане на поръчителство от 16.02.2018 г. следва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият е свързан с договора за кредит, който е потребителски договор.

Шрифтът на Договорът за възлагане на поръчителство от 16.02.2018 г. е 10 pt Calibri съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което следва извод, че шрифтът е под 4 законовоустановения минимум. Изложеното представлява основание за нищожност на договора за възлагане на поръчителство на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В същото време се доказа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, от което следва извод, че и договорът за възлагане на поръчителство е недействителен и на друго основание. Според чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение, а тъй като такова липсва да е установено по делото, и поръчителството е недействително. Следователно недействителността на договора за възлагане на поръчителство произтича от пряко от събраните по делото доказателства.