Решение № 1308 от 12.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000502801 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.05.2024г по гр.д. № 9763/2021г Софийски градски съд, ГО е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Е. Н. сумата от 12 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 100 000лв, както и за присъждане на законна лихва считано от 09.04.1998г/ датата на привличането му като обвиняем/. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът- ищец Е. Н., представляван от адв. П., обжалва решението в отхвърлителната му част, с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че не е ясно какво е обезщетил съда със сумата от 12 000лв, както и че определеното обезщетение е занижено и не е справедливо. Поддържа още, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло уважен.

1

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва изводите на съда в този смисъл като необосновани и неправилни. Оспорва да са установени по делото вреди, претърпени от ищеца , които да следва да се обезщетят с приетите от СГС суми. Моли в обжалваната част решението на СГС да бъде отменено и размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.

Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. въззивникът- ищец Е. Н. се представлява от адв. П. който поддържа въззивната жалба. Счита, че определеното обезщетение от СГС е занижено и не е справедливо. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа въззивната жалба на ответника.

Поддържа, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба на ищеца.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от незаконно обвинение и нарушаване на правото му на справедлив процес, поради продължаване на наказателното производство за повече от 19 години.

Твърди,че е използвал административната процедура за заплащане на обезщетение за бавно правосъдие. Оспорва извода в констативния протокол на Инспектората на ВСС, че е допринесъл за продължителността на наказателното производство, като твърди, че е бил в чужбина за лечение или защото е бил задържан във Франция от 01.08.2008 г.

2 до 21.11.2009 г. Твърди, че през тези години многократно е бил разпитван, привличан като обвиняем и му е предявявано разследване, че всяко призоваване от разследващите е предизвиквало в него спомена за месеците, когато е бил в ареста. Твърди, че е започнал е да пие успокоителни, чувствал се е виновен пред близките си, не можел да си намери работа, за което роля изиграли и публикации в пресата, приятели и познати се дистанцирали от него. Изпитвал тревожност, страх, раздразнителност и бил злепоставен пред колеги и близки.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява, ищецът да е претърпял вреди от действията на прокуратурата, както и че ищецът е причина за забавянето на наказателното производство.

По делото се установява,че на ищеца е повдигнато обвинение на 09.04.1998г за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК- за това,че в съучастие с други лица, чрез използване на документи с невярно съдържание е получил без основание данъчен кредит от републиканския бюджет - възстановен ДДС, на стойност 170 544 000 (стари) лв., с намерение противозаконно да го присвои, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Наложена му е мярка за неотклонение ”задържане под стража”. Установява се по делото обвинителен акт е внасян в съда на няколко пъти през 2004г и 2011г. По НОХД № 668/2011г по описа на СОС ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, която присъда е потвърдена с решение от 08.04.2016г на САС по ВНОХД № 1006/2014г и това решение е оставено в сила с решение на ВКС по НОХД №865/2016 от 23.02.2017г.

От изложеното следва, че ищецът е бил обвиняем и подсъдим в периода от 09.04.1998г до 23.02.2017г , като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение ”задържане под стража” в периода от 14.04.1998г до 10.08.1998г.

Установява се по делото, че по досъдебното производство, по което е бил обвиняем ищецът е имало повдигнати обвинения на 19 лица, като по НОХД № 668/2011г по описа на СОС подсъдими са били 8 лица, включително ищеца, тъй като през 2004г производството по четири случая на фиктивен износ и възстановяване на ДДС е било отделено. По досъдебното производство са били разпитани над 40 свидетели, извършвали са се данъчни проверки и ревизии на фирми, претърсвания, изземвания на данъчни документи, събирани са доказателства чрез международна правна помощ от Република Словакия и от Руската федерация, назначени са експертизи.

В съдебното производство се установява да са проведени множество съдебни заседания/ близо 40 о.с.з. /, на голяма част от които ход на делото не е даван поради липса на защитник или някой подсъдим.

Установява се още, че през 2005г ищецът е имал размешение от съда да напусне страната за период от 6 месеца. Установява се, че в о.с.з. на 04.11.2008г ход на делото 3 не е даден поради отсъствието на настоящия ищец. Установява се по делото, че Н. е бил напуснал страната през 2008г , съдът е отменил мярката му за неотклонение в задържане под стража и е постановил издаване на Европейска заповед за арест.

Производството по делото е спряно до задържането на подсъдимия Н.. На 08.12.2009г Н. се е явил в о.с.з. и е представил доказателства, че е бил задържан от 01.08.2008г до 28.11.2009г. Ход на делото не е даван на 16.03.2012г, 22.05.2012г, 24.07.2012г поради отсъствието на Н., установяването че живее в чужбина и липсата на посочен от него адрес .

В о.с.з. на 05.06.2023г е изслушан свидетеля Т., живееща във фактическо съжителство с ищеца, която сочи, че през 1998 г. Н. е бил в ареста и е бил отслабнал.

Бил е песимистично настроен, затворен, имал проблеми със съня. Установява,че заминали са за чужбина и вторият им син се е родил в Испания. Установява,че длед като е излязъл от ареста ищецът не е можел да започне работа, защото навсякъде искали свидетелство за съдимост, започнал е да изпитва безпокойство и мрачни мисли.

Според свидетеля ищецът е бил песимистично настроен, труден за общуване, сприхав. Четял за себе си неща в пресата и се ядосвал .

В о.с.з. на 16.10.2023г е изслушан свидетеля Щ., който установява,че познава ищецът от 30 години. Установява, че ищецът е бил задържан , а след това викан в следствието в Благоевград за разпити и очни ставки в родължение на година и повече.

Установява,че ищецът е бил притеснен. Установява,че на ищеца се е родило дете със здравословни проблеми и се наложило той да излиза да работи в чужбина, защото тук не го наемали на работа. Установява,че приятелите му били обърнали гръб.

Останалите събрани по делото доказателства не установяват по надлежен ред факти, относими към спора предмет на делото .

Съгласно ТР 1/2022 г по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.

С оглед гореизложените факти съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е било незаконно и по същото е постановена оправдателна присъда.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищеца има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

4

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.

Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.