Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5837/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
16.01.2024
В сила
31.05.2024
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 18а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205837 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-005755/10.08.2022 г. на Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ - Пловдив, с което на Й. К. С., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Зaкон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Й. К. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От пълномощника му - адв. О. е депозирана молба до съда, в която заявява, че поддържа подадената жалба и съображенията в нея за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Й. К. С. за това, че на 23.05.2022 г., около 14:20ч., в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“, жалбоподателят С. е управлявал л.а. „Ауди А5“ с транзитни табели № ** с 1 изтекъл срок на валидност. Така извършеното от жалбоподателя било описано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото според АНО се касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, разписан в Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.

По така констатираното нарушение била образувана прокурорска преписка № 6191/2022 по описа РП-Пловдив, която била финализирана с Постановление на РП-Пловдив от 22.07.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство. Преписката била изпратена на началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ - Пловдив за реализиране на административнонаказателната отговорност на Й. К. С., като на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и така обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява визираното в наказателното постановление нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновното му извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на Й. К. С. като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, той е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 27, ал. 5 посочва, че след изтичане на срока на транзитните табели, същите не могат да се ползват, което на практика е приравнено на липса на регистрация. Съдът намира, че установеното по пътя отворен за обществено ползване МПС – лек автомобил Ауди А5“ е имало поставени регистрационни табели, но същите са били с изтекъл срок на валидност - до 18.05.2022г., което опорочава регистрацията като цяло.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации, които са изложени в НП. Не се посочиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да оспорят изводите на наказващия орган, както и на постановлението на РП Пловдив.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при 2 управление на лек автомобил не е изпълнил задължението си да регистрира същия по надлежния ред, а именно да поднови регистрацията на управляваното от него МПС. В чл. 33а от Наредбата е посочен и срокът на валидност на транзитните номера, а именно 30 дни.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като като водач на МПС е бил наясно със задължението си да регистрира по надлежния ред автомобила, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването им.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания: както МПС да е регистрирано, така и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Използването на съюзът "и" в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът "или", доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези, а не както се твърди в жалбата – само при кумулативното неспазване и на двете. В тази връзка и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер, издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от съответните органи – чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от НК.

В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. за първата от двете хипотези на чл.

3

140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно § 6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата и час управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на разрешение за временно движение, респективно с изтекъл срок на временните регистрационни табели. В този смисъл следва да бъде прието, че същото не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят, съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал лекия автомобил. Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на процесната дата управляваното МПС е имало издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл. 27, ал. 1, т.

1 от цитираната наредба, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл преди проверката. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба за продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй като няма данни за такава, същите не могат да се използват. Поради това и с оглед на определението за "регистрация" в § 6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът не е имал разрешение да участва в пътното движение, поради което и същият не е бил регистриран по надлежния ред към момента на извършване на нарушението – 23.05.2022 г., като табелите са били валидни до 18.05.2022г. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция Решение № 382 от 22.02.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2809/2020 г., - "управлението на МПС с изтекли временни регистрационни номера, по същността си представлява управление на МПС, нерегистрирано по 4 надлежния ред", Решение № 213 от 3.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 171/2020 г.. Поради това следва да се приеме, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред. ", Решение № 58 от 19.03.2020 г. на АдмС Ловеч по к. а. н. д. № 38/2020 г.

Съдът обсъди и възражението на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като счете същото за неоснователно. Действително като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете краткият период от време, който е преминал от изтичането на срока на разрешението за временно движение до извършване на нарушението. Същевременно видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя няма как да не се отбележи, че процесното административно нарушение не се явява първо за него по правилата за движение по пътищата, като са налични влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове, включително за извършени нарушения по-малко от месец преди извършване и след извършване на процесното. При така изложеното, според настоящия състав, от всички констатирани факти поотделно и в тяхната съвкупност, не е налице основание за приложение на института на маловажния случай. Отделно съдът е в невъзможност да приложи института на маловажния случай (чл. 28, ал. 1 от ЗАНН) поради запрета на чл. 189з от ЗДвП в сила от 24.12.2021 г.

По отношение на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно определена, основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Неправилно е определен обаче размерът на наложеното наказание, а именно значително над минимума към средния размер. Съдът намира, че действително от справката за нарушител/водач се установяват многобройни нарушения на ЗДвП, но деянието не се отличава с особена обществена опасност в сравнение с обикновените случай, именно защото валидността на транзитните табели е изтекла пет дни преди установяването на нарушението и МПС-то е било пререгистрирано впоследствие. В настоящия случай съдът намира, че въпреки че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, поради изричната закО. забрана, а също и поради склонността на водача да извършва нарушения на ЗДвП, то определената санкция следва да се намали на минимума като се определи глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.