Решение № 1243 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330108295 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД от „Даикс“ ООД за признаване за установено по отношение на „Хеброс Бус“ АД съществуването на вземане в размер на сумата от ........ представляваща общ размер на неустойка за забава по чл. 4.1 от сключено между страните на ..........., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда –..........., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1931/07.03.2025 г. по ч. гр. д. № .................

В исковата молба се твърди, че на ..........между ищеца „Даикс“ ООД и ответника „Хеброс Бус“ АД било подписано ................С цитираното .............било признато наличие на задължение на „Хеброс Бус“ АД към „Даикс“ ООД в размер на ....... като било уговорено сумата да бъде платена на три вноски, както следва: първа вноска, платима незабавно след подписване на споразумението; втора вноска, платима до 31.01.2025 г. и трета вноска, платима до 20.02.2025 г. При забава на плащанията от страна на длъжника, в чл. 4.1. от споразумението била уговорена неустойка в размер на 0,5% на ден от дължимата по споразумението сума от ....... След подписване на ............, ответното дружество извършило следните плащания: .... на дата .........; ......... на дата .... и ............ на дата ..........Била налице забава от страна на ответника, както следва: 4 дни за периода от ......... до ....... и 13 дни за периода от .......... За 1 събиране на претендираното вземане за неустойка в размер на ........ кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д............... По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Хеброс Бус“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че страните не са уговаряли неустойката в размер на 0,5% да се прилага на дневна база, като в чл. 4.1 от сключеното между тях споразумение липсвало изрично посочване на дневно начисляване. В случая неустойката била изчислена въз основа на произволно тълкуване в ущърб на длъжника, при обективни обстоятелства, създадени от самия кредитор, включително поддържане на запори по сметките на ответника. Изтъква се, ако претендираната от ищеца неустойка се изчислява като 0,5 % на ден, това би довело до годишен размер от 182,5 %, което драстично надхвърляло обичайните търговски условия, както и би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и несправедливо натоварване на длъжника. Твърди, че е налице незабавно изпълнение от страна на ответника на първата вноска по споразумението. Същата била преведена още на дата 13.01.2025 г. независимо от това, че сметките на ответника са били запорирани. Съгласно чл. 4.2 от споразумението между страните, ответникът дал писмено съгласие да бъде погасявано от наличните авоари по запорираните сметки. В случая били налице обстоятелства, за които длъжникът не носи отговорност, тъй като забавата била породена от факт, създаден от ищеца – запорираните сметки. Прави се възражение за насрещно неизпълнение от страна на кредитора, като се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от споразумението да вдигне всички запори след последното плащане от ......., което препятствало нормалната търговска дейност на ответника и пораждало насрещно неизпълнение от страна на последния. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Не е спорно между страните по делото, че на .......... помежду им е било сключено ............. с възложител „Хеброс Бус“ АД и изпълнител „Даикс“ ООД.

Това обстоятелство доказателствено се подкрепя от представеното споразумение (л. 7-10 от делото).

Съгласно чл. 4, ал. 1 от споразумението при забава на плащанията на която и да е погасителна вноска длъжникът дължи на кредитора неустойка за забава в размер на 0,5 % от дължимата сума съгласно чл. 1 – ............, платими на три транша: 1) ........ незабавно след подписване на споразумението, 2) 2

.......... и 3) остатъка от ..........

По делото няма спор, че сумата от ........... е платена изцяло от „Хеброс Бус“ АД на „Даикс“ ООД преди завеждане на исковата молба в съда. Това обстоятелство доказателствено се подкрепя от представените неоспорени платежни нареждания (л. 12-14 от делото) и от изводите на вещото лице Й. П. по първи въпрос към назначената ССчЕ. Видно от платежните нареждания и заключението на експерта в тази му част, първият транш е преведен на ......... вторият – на ........., а третият – на .......

Представена е молба от изпълнителния директор на „Хеброс Бус“ АД до ........ с която се прави искане средствата, постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител по повод принудителното изпълнение на заповед № ............. издадена по ч. гр. дело № ........... и издадения въз основа на същата изпълнителен лист № ......... да се разпределят за погасяване на задължението, за да се вдигнат „..........

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземане за неустойка за забава ищецът е необходимо да докаже, че между страните е сключен договор, в който е уговорено да се плати неустойка за този вид неизпълнение, както и че той е налице – т. е., че длъжникът е изпаднал в забава да изпълни задълженията си по договора, обезпечени с неустоечната клауза. Интересът от водене на иска в случая е изрично предвиден от законодателя - чл. 415 от ГПК.

С оглед горните фактически констатации, обективират се предпоставките за уважаване на иска единствено частично – до сумата от 960 лева, представляваща 0,5 % от 192 000 лева. Клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключеното между страните споразумение, на която ищецът основава претенцията си е ясна – ако е налице забава на който и да е транш, ответникът му дължи неустойка за забава в абсолютен размер на 0,5 % от сумата предмет на споразумението. Забава в случая е налице по отношение поне на втория транш, с което е активирана неустоечната клауза, но от уговореното между страните не може по никакъв начин да се направи извод, че неустойката се дължи на дневна база.

Ищецът, въпреки разпределената му изрично доказателствена тежест, не ангажира нито едно доказателство, годно да установи, че действителната воля на съконтрагентите съгласно чл. 20 от ЗЗД е била неустойката да се начислява и заплаща на дневна база и то не върху съответния забавен транш, а върху цялата сума, предмет на споразумението. „Даикс“ ООД единствено се задоволило да представи молбата на „Хеброс Бус“ АД до ......... с твърдения, че същата съставлява извънсъдебно признание на вземането по изпълнителното дело. От обективираното в същата изявление на законния представител на дружеството-ответник не може да се прави извод за извършено признание. Това е така, защото за да се цени от съда, признанието следва да е изрично и недвусмислено, а в случая е явно, че целта на изявлението е била по-бързо освобождаване на имуществото на длъжника от предприемане на изпълнителни действия. Нещо повече – съгласно 3 задължителната постановка на т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС дори самото пълно погасяване на вземането в хода на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично вземане не следва да се взема предвид от съда, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК, респ. от писмено формулираното желанието на длъжника този ефект да настъпи е невъзможно да се правят изводи в негова вреда.

За горницата до пълния претендиран размер от ..........искът е неоснователен и следва да се отхвърли. За пълнота следва да се отбележи, че заключението на вещото лице, извън посочената във фактическите констатации част, не се кредитира от съда, т. к. вещото лице механично е преписало тезата на ищеца относно начина на изчисление на неустойката, без да съобрази, че следва да даде и вариант, съответстващ на нейното точно словесно съдържание.

Следва да се присъди и законната лихва върху паричната сума, за която се уважава искът, която съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждане на която е направено своевременно.

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, в отношенията между страните по делото, че „Хеброс Бус“ АД, ЕИК ..........дължи на „Даикс“ ООД, ЕИК ............. парична сума в размер на .........., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 25.02.2025 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от ........... ведно със законната лихва върху тази част от претенцията от....... до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № ..........

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

След влизане в сила на решението препис от същото, ведно с изисканото за послужване частно гражданско дело, да се изпрати на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4