Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18523 от 02.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43103/2024
Вид
Решение № 18523
Подписан
02.10.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18523 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110143103 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Н. М. А. чрез адв. С. /л.35/ с правна квалификация чл. 432 КЗ за сумата от 15 000 лв., частично от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 13.11.2023г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва, считано от дата на поканата към застрахователя – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Предявен е иск от Е. С. А. чрез адв. С. /л.37/ с правна квалификация чл. 432 КЗ за сумата от 10 000 лв., частично от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 13.11.2023г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва, считано от дата на поканата към застрахователя – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 13.11.2023г., в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ищците са пострадал при пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахования при ответника водач.

Твърди се, че ищецът Е. С. А. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, като следствие от получените травматични увреждания, изразяващи се в изкълчване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на коляното. Ищецът поддържа, че състоянието му е било свързано със силни болки и охлузвания, пречещи му да се движи нормално, както и, че му е било причинено посттравматично стресово разстройство. Твърди, че в резултат от случилото се изпитва непрекъснат страх, напрежение, безсъние и натрапчиви мисли, както и има повишено кръвно налягане. Приема лекарства за успокоение и за безсъние. По тези съображения се претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., частично от 30 000 лв.

Твърди се, че ищецът Н. М. А. е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, като следствие от получените травматични увреждания, изразяващи се в контузия на раменния пояс и мишницата. Ищцата поддържа, че състоянието е било

1 свързано със силни болки и охлузвания, пречещи да се движи нормално, както и, че е бил причинен страхово–хиподепресивен синдром. Твърди, че в резултат от случилото се изпитва непрекъснат страх, напрежение, безсъние и натрапчиви мисли, както и има повишено кръвно налягане. Приемала е лекарства за успокоение на болката и за безсъние.

По тези съображения се претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., частично от 30 000 лв.

Ответникът чрез адв. Г. е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва предявения иск по основание и размер. С отговора се оспорват твърденията на ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, както и противоправността на поведението на последния. Навежда доводи за наличието на случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, както и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че пешеходците са се движели по пътното платно на необозначено за това място, без да се съобразят с приближаващото се МПС. Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка на твърдените телесни увреждания с настъпилото ПТП, както и описаните в исковата молба негативни последици за ищците. Оспорва размера на исковете като неоправдано завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Предявен е и обратен иск от ЗД „Б.И. АД чрез адв. Мариян Г. с пълномощно по делото с правно основание по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., частично от 60 000 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, което евентуално ще бъде присъдено по главния иск, по щети № ********** и № 2410035006 на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от дата на поканата към застрахователя – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ, управляван към момента на настъпване на ПТП-то от А. В. П., по силата на който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. С исковата молба по главния иск се претендира обезщетение в общ размер от 25 000 лв. за вредите, възникнали в резултат на ПТП от 13.11.2023г. по вина на ответника, който след настъпването му е напуснал мястото преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. При евентуалното му осъждане твърди да възниква регресното му вземане срещу делинквента – А. В. П.. Поддържа, че дружество е изпратило регресна покана до ответника за заплащане на претендираната сума, като към настоящия момент не е постъпило плащане.

Ответникът по обратния иск А. В. П. е депозирала отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Намира, че не са налице предпоставките на чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ, като счита, че посещението на органите на МВР не е било задължително по смисъла на чл. 125, т. 1 ЗДвП. Описва случилото се, като твърди, че не е причинила описаните в исковата молба увреждания. Сочи, че е напуснала 10 минути след настъпване на процесното събитие, след уверение от страна на Е. С. А., че не е пострадал. Счита, че ищецът следва да докаже, че напускането от страна на водача на мястото на ПТП-то е било виновно. Твърди, че обаждането към телефон 112 е било осъществено 45 мин след настъпване на инцидента и че при прегледа на ищците не са били констатирани травматични увреждания. Оспорва да е причинила твърдените от ищците болки и страдания, както и размера на исковете. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

2

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. В случая за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо да се докаже, че е настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП, при участниците, посочени в исковата молба, настъпило поради нарушаване на правилата за движение от водача на автомобила, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, настъпилите в следствие на ПТП щети по автомобила, управляван от ищцата, вида и размер на вредите.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и е видно от справка на л. 32 от делото, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ и ответното дружество ЗД „Б.И. АД.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца доказателствената тежест да установи, че в срока на застрахователното покритие на договора е настъпило соченото застрахователно събитие.

Съдът намира, че ищците не са доказали в условията на пълно и главно доказване наличието на ПТП, така както е описано в исковата молба.

По делото са налице единствено производни и косвени доказателства за настъпването на ПТП-то/главния факт/. Докато напротив налични са първични, преки доказателства за това, че той не е настъпил, които ги опровергават.

Действително, константната практика на ВКС е, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени и респ. производни доказателства, стига тези доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Съдът намира, че в случая не е проведено такова пълно и главно доказване.

За доказване на исковете на първо място е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-668 от 13.11.2023г.

Константната практика на ВКС е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Така напр. решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I т. о.; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д.

№ 444/2010г. на ВКС, I ТО, решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 98 / 25.06.2012г. по т.д. № 750 / 2011г. на ВКС, II ТО и решение № 15 / 25.07.2014г. по т.д. № 1506 / 2013г. на ВКС, I ТО и др.

Тоест, в случая протокола за ПТП с пострадали лица № К-668 от 13.11.2023г. няма доказателствена сила относно факта на настъпване на ПТП-то, доколкото съдържа единствено преразказ на твърденията на ищците. Следва да се спомене, че този протокол е изготвен при отсъствие на водача на л.а. "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ – А. П..

Съдът, кредитирайки безпротиворечивите с останалия доказателствен материал в тази им част показания на св. Тодоров и св. Панкова, констатира, че А. П. е напуснала мястото на твърдяното настъпване на ПТП-то след изтичането на 10 минути и при уверение от ищеца А., че не е пострадал и че „нищо не е станало“. Следва да се отчете, че няма данни ищците да са поискали водачът на л.а. "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ – А. П. да остане на мястото на твърдяното произшествие, да бъде извикана полиция или бърза помощ, Напротив има данни, че Е. А. е казал на А. П. и синът , че „могат да си ходят“. В тази 3 връзка съдът счита за трудно обяснимо защо едва след напускането на водача на л.а.

"Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ ищците са се свързали с полицията и са поискали изготвяне на протокол за ПТП, без водачът на л.а. "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ да има възможност да даде обяснения и да посочи свидетели, каквито впоследствие са установени. По тези съображения съдът счита, че протоколът не се ползва с доказателствена сила относно главния факт, а именно настъпването на ПТП-то и неговия механизъм.

Представена е и административно-наказателна преписка, включваща и влязло в сила Наказателно постановление № 24-4332-003348 от 19.02.2024г. С това наказателно постановление е наложено наказание на водача на л.а. "Сузуки Суифт", с рег.№ СВ 6811 НХ – А. П.. Наказателното постановление, обаче, не е акт обвързващ съда по смисъла на чл. 300 ГПК, то не се ползва отново и с материална доказателствена сила. Така съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС. Напротив, наказателното постановление представлява единствено писмено доказателство, което следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен материал.

Съдът, при разглеждане на настоящото дело, не следва да ползва и цени декларациите и сведенията, дадени по административно-наказателна преписка. Тези устни доказателства следва да бъдат събрани единствено чрез разпит на свидетелите пред съда, провеждащ производството по гражданското дело.

Останалите доказателства, представени от ищците са косвени, такива са именно медицинската документация. Тя установява единствено, че на 13.11.2023г. ищците са били приети за преглед във Военномедицинска академия и констатираните от прегледа увреждания. Действително в лист за преглед на пациента Е. А. фигурира следната анамнеза: