Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 30.06.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 184/2022
Вид
Решение № 40
Подписан
30.06.2025
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 120 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 133, ал. 3, т. 3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 67 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 67, ал. 4 · Закон за управление на отпадъците
  • §1, т. 13 · Закон за управление на отпадъците
  • § 1 т. 17 · Закон за управление на отпадъците
  • § 1, т. 41 · Закон за управление на отпадъците
  • § 1, т. 42 · Закон за управление на отпадъците
  • § 1, т. 43 · Закон за управление на отпадъците
  • § 1, т. 44 · Закон за управление на отпадъците

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Луковит, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20224320200184 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58 д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. П., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Директора на РИОСВ гр.

Плевен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1400 лв., за извършено нарушение на чл. 133, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

В жалбата са наведени твърдения, че постановеният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на нормите на ЗУО, подзаконовите нормативни актове и ЗАНН. Отправено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, В. П. не се явява. Вместо него се явява неговият процесуален представител- адв. Р. М. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен, се представлява от юрк. М. В., която отправя искане да бъде потвърдена жалбата като неоснователна, а издаденото наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. С. П. е собственик на имота, находящ се в [заличен адрес по GDPR], видно от приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот с вх. рег. № ***г. Същият е управител на „В.89" ЕООД със седалище и адрес на управление [заличен адрес по GDPR].

От извършена проверка в регистрите на РИОСВ Плевен е установено, че на регистрирания търговец „В.89" ЕООД , представлявано от В. П. няма издадено разрешение за дейности по третиране на отпадъци от директора на РИОСВ Плевен по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, съобразно изискването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от същия закон.

На *** г. бил подаден сигнал с вх. № ***/*** г. до РИОСВ - Плевен за извършване на нерегламентирано разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства 1 извършвано в частни имоти, находящи се в [заличен адрес по GDPR].

На *** г. в [заличен адрес по GDPR], [заличен адрес по GDPR], била извършена проверка от служители на РИОСВ – Плевен в частен имот находящ се на [заличен адрес по GDPR], собственост на жалбоподателя В. С. П.. На място свидетелите Р. К. Д. и К. С. М., служители на РИОСВ - Плевен, както и свидетелят Л. Н. К., служител на РУ – Луковит, извършили проверка в имота представляващ дворно място, при което било установено, че в него се намирали пет автобуса и два микробуса, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както и части и компоненти от ИУМПС. На мястото на проверката присъствал и жалбоподателят В. П., който посочил, че наличните вещи са негова собственост. Служителите на РИОСВ – Плевен поискали от него документ по чл. 67, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, но такъв не им бил предоставен. По повод констатираното служителите съставили Констативен протокол № УО-РД-25 от *** г., като на основание чл.

120 от ЗУО, на В. П. били дадени задължителни предписания да бъдат премахнати откритите в имота части и компоненти от ИУМПС, както и да бъдат предадени на лице, което притежава съответното разрешение по чл. 67 от ЗУО. Предвид констатациите при проверката на П. бил съставен и АУАН № ***/*** г. за нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Нарушителят подписал акта без да направи възражение при съставянето му.

Писмено възражение срещу акта било подадено от нарушителя на дата 22.11.2021г., в което същият посочва „Не съм съгласен с приетите в АУАН констатации и че съм извършил посочените нарушения.“

С Уведомление с вх. № *** г. П. уведомил РИОСВ гр. Плевен, че дадените му предписания да се премахнат установените в имота му части и компоненти от ИУМПС и да се предадат на лица, притежаващи документите по чл. 35 от ЗУО, са изпълнени.

Въз основа на данните описани в АУАН, Директорът на РИОСВ - Плевен издал обжалваното Наказателно постановление № *** от *** г., с което на В. П. е наложена глоба в размер на 1400 лв., за това, че в собствен имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR], общ.

Луковит, [заличен адрес по GDPR], извършва дейност по съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/, която е дейност по третиране на тези отпадъци съгласно §1, т. 44 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/- съхраняване на ИУМПС: два микробуса и пет автобуса, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектуване, както и части от компоненти на моторни превозни средства – брони, гуми, седалки и джанти, то ест извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R 13 – съхраняване на тези отпадъци до извършване на някоя от дейностите с код R1 – R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им, по смисъла на Приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО, без да има издадено разрешение за третиране на отпадъци по реда на чл. 67 от ЗУО, във вр. с чл. 35, ал.

1, т. 1 от ЗУО, като деянието не представлява престъпление. Наказващият орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка като се позова на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като писмени доказателства бяха приети: заверени копия от Наказателно постановление № *** от *** г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Плевен, празен плик за писмо, адресиран за В. С.

П. от [заличен адрес по GDPR] с и печат с изх.№ ***г на РИОСВ Плевен, със залепен стикер на който има отметка на графа "непотърсена" и печат с дата 27.05.22г и известие за доставяне № ***, Писмо на директора на РИОСВ Плевен до началника на РУ Луковит с изх.

№ ***г за съдействие за връчване на НП ***/*** г с приложена разписка, удостоверяваща връчване на НП и обратна разписка за връчване на НП № *** от ***г на директора на РИОСВ Плевен, подписана от В. П., Писмо с изх. № ***г. на директора на РИОСВ Плевен до PC гр. Луковит, Служба по вписванията, Писмо до РИОСВ Плевен от Агенция по вписванията с вх. № 6911/3/*** г., Заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № ***г, акт № 131, дело № 132/21г. на служба по вписванията Луковит с вх.№ 6911/4/*** г., Заверено копие от АУАН № ***/***г., съставен от Р. К. Д. - ст. експерт в Дирекция „Контролна и превантивна дейност" /бивш служител на инспекцията/, 2

Заверено копие от констативен протокол № УО-РД-25/15.11.21г. и вх. № КП 775/ 15.11.21г. при РИОСВ Плевен, възражение от В. С. П. срещу АУАН № ***/ 2021г с вх. № ***/3/22.11.21г., Заповед № РД 0282 /20.05.2021г. за назначаване в РИОСВ на Ц.Б.Т., трудов договор № ***г.на МОСВ, Заповед №РД 0332/14.06.2021г., трудов договор № ***г., заповед № ***г.

По делото бяха разпитани като свидетели Р. К. Д., К. С. М., Л. Н. К. и И. Ю. Щ..

От показанията на свидетелите Р. К. Д., К. С. М. и Л. Н. К. се установява, че поводът за извършената от тях проверката в имота на жалбоподателя бил подаден сигнал за осъществяване на нерегламентирана дейност по разкомплектоване на автомобили в [заличен адрес по GDPR]. Въпросният имот представлява дворно място, заградено с телена ограда, която проверяващите заварили паднала. Мястото било достъпно и към него имало видимост от улицата. При проверката било констатирано, че в двора има 5 автобуса и 2 микробуса в различна степен на разкомплектоване, както и части от автомобили - седалки, брони, гуми, джанти и т.н., които били разхвърляни около автомобилите. Свидетелят Д. пояснява, че на някои автомобили седалките вече били извадени, а на други броните били започнати да се разкомплектоват. Установява се, че в двора бил намерен и жалбоподателят, който допуснал проверяващите да извършат проверката. Същият заявил на проверяващите, че имотът е негова собственост, както и че МПС са негови. Заявил, че ги бил купил с цел продажба и което не става, за скрап. На констатациите на свидетелите, че осъществяваната от него дейност с автомобили е нерегламентирана, същият отговорил, че ще почисти двора по найбързия начин.

От показанията на служителите на РИОСВ се установява, че при проверката служителите не са правили обстоен оглед на имота, тъй като в онзи момент преценили, че това не е необходимо - всичко се виждало от тротоара, оградата била паднала и вътре автомобилите били разглобени на части. В с.з. свидетелите заявиха категорично, че никои от автомобилите не е имал регистрационна табела и предвид състоянието, в което са били, е било невъзможно да се определи модела и марката на автомобилите; че на място съставили констативен протокол, с който на жалбоподателя били дадени задължителни предписания за отстраняване на нередовностите; че в РУ - Луковит бил съставен и процесния АУАН; че в последствие в РИОСВ - Плевен било получено уведомление от В. П., че е изпълнил дадените му с протокола предписания.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. К. Д., К. С. М. и Л. Н. К., тъй като счита, че същите са обективни, достоверни, непротиворечиви и съответстват на останалия събрания по делото доказателствен материал.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И. Ю. Щ. - зет на жалбоподателя.

В с.з. същият заяви, че той и зет му купували и продавали автомобили, а в случая били закупили 5 автомобила. Три от тях докарали в процесния имот на ход и щели да ги продадат, а другите два да ги използват за резервни части. Щ. заявява, че той и зет му не са разкомлектовали автомобилите установени в дворното място; че единият от автобусите, който е бил без таван, така е бил закупен; че всички установени в имота автомобили към датата на проверката са имали регистрационни табели. В същото време споменава, че след като със зет си продали автомобилите /без да конкретизира кои точно/ ги държали във двора, за да не пречат на улицата и впоследствие ги закарали да им свалят регистрационните номера. Свидетелят заяви, че автомобилните части намерени в двора непосредствено до жилищната сграда, а именно няколко предни брони и една гума били негова собственост и той лично ги бил ползвал като резервни части за собствения си автомобил, че след проверката предвид даденото му предписание, В. се е заел да изчисти двора поради което двамата продали всички намерени в двора автомобили. Свидетелят Щ. заяви, че за продажбите на автомобилите не може да представи документи, тъй като такива не били съставени, т.е. били продадени без документи.

Съдът не се довери на показанията на свидетеля Щ., тъй като ги намери за изолирани, противоречащи на останалия доказателствен материал и дадени в услуга на жалбоподателя, с когото свидетелят се намира в роднинска връзка - същият е негов зет. Достоверността на 3 показанията на този свидетел се разколебава и от проведената между него и свидетеля Р. Д. очна ставка. На въпроса верни ли са твърденията, че на мястото са намерени отпадъци и излезли от употреба МПС - автобус и микробуси, седалки, брони, гуми, разхвърляни в дворното място, Щ. отговори: „Не е вярно твърдението. Вярно е твърдението, че имаше автобус и микробуси, но не е вярно, че е имало разхвърляни седалки, брони и т.н. Имаше четири седалки, един мост и един двигател, така го купихме. Те бяха до него. Само това беше“. Съдът счита казаното от свидетеля за противоречиво - хем признава, че в двора е имало части, хем казва „така го купихме“ и „те бяха до него“ - не става ясно обаче от кой автомобил говори, че са описаните части. На въпроса: „Вярно ли е, че в двора е имало пет автобуса и два микробуса в различна степен на разкомплектоване“, свидетелят категорично отрече, без да даде никакви пояснения. Категорично отрече и твърдението, че на някои от автомобилите седалките вече били извадени, а брони- били започнати да се разкомплектоват.