Решение № 1636 от 28.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100107394 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. СТР. С. срещу ЗК „Л.и.“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.Д.С. в резултат на ПТП на 23.11.2020 г., ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че при ПТП на 23.11.2020 г. в гр. София пресичала ул.

„Иваница Данчев“ на маркирана с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1 на пешеходна пътека в района на № 17, когато била ударена от л.а. „Пежо“, модел „307“ с ДК № ****, управляван от Ем. М. Т..

Л.С. била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ в изключително тежко състояние, с политравма – увреди в десен и ляв долен крайник, ребра и горна челюст. Лекували я до 01.12.2020 г., след което я изписали. Въпреки проведеното лечение настъпило влошаване на здравословното й състояние и се наложило отново да бъде хоспитализирана. На 08.12.2020 г. постъпила в клиника по интензивно лечение. На 09.12.2020 г. състоянието й се влошило и поради остър хирургичен корем била проведена оперативна интервенция, след което била изведена в състояние на септичен шок с полиорганна недостатъчност.

Въпреки проведеното лечение, на 11.12.2020 г. Л.С. починала.

1

Вина за настъпването на произшествието имал водачът на л.а. „Пежо“ Е.Т., която нарушила правилата за движение по пътищата, като не пропуснала движещия се по пешеходна пътека участник в движението.

Ищецът В.С. бил син на пострадалата и със смъртта на майка си той загубил най-близкия си и скъп човек. Преди смъртта на С. между нея и ищецът съществувала сила емоционална връзка. Живеели в едно домакинство и споделяли всичко помежду си. Преди 11.12.2020 г. майка му била в отлично здраве и внезапната й смърт била тежък удар за ищеца. Продължавал да изпитва мъка и страдания от смъртта на майка си.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ЗК „Л.и.“ АД. На 19.02.2021 г. ищецът предявил претенция пред застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за търпените от него болки и страдания от смъртта на майка му Л.С.. Ответникът нито определил, нито изплатил обезщетение.

Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане.

В подадения от ответника отговор се съдържат възражения, че според представените от В.С. документи по преписката по образуваната щета дружеството не могло да се произнесе по обективни причини – липса на достатъчно доказателства. Поради обстоятелството, че липсвали нужните доказателства, за застрахователя на гражданската отговорност на застрахования не били започнали да текат сроковете и следователно предявеният от ищеца иск бил недопустим.

По същество оспорва описания механизъм на ПТП, вината на водача на л.а „Пежо“ Е.Т. и че леталният изход на Л.С. е настъпил по причина на травмата, получена при процесното ПТП.

С. нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела пресичане от място, където не е била видима за останалите участници в движението поради ограничения на видимостта и поради внезапно пресичане на пътното платно и без оглед на отстоянието, на което се е намирал автомобилът от нея.

Оспорва и причинната връзка между механизма на ПТП, възникналите 2 при произшествието травми и леталния изход на пострадалата. С. имала придружаващи заболявания – захарен диабет, емфизем с пулмофиброзни промени и аритмия при предсърдно мъждене.

При приема на 08.12.2020 г. С. била приета с оплаквания, които нямали връзка с получените при ПТП увреждания. Според ответника причина за леталния изход е нарушената дихателна функция с ацидоза, довела до полиорганна недостатъчност при поставена диагноза COVID 19 и идентифициран вирус и волвулус на сигмата и настъпилия перитонит.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Ищецът бил на възраст, която не предполагала зависимост в личностен и социален аспект от пострадалата.

Счита претендираният размер на обезщетението за прекомерен и предвид възрастта на пострадалата (78 г.) и нейния син (56 г.).

Застрахователното дружество оспорва и акцесорния иск за мораторни лихви с твърдения, че главният иск е неоснователен, а и рекламационното производство не било приключило.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Искът се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на управляваното от Ем. М. Т. превозно средство и ЗК „Л.и.“ АД.

Предпоставка за допустимостта им е предявяване на претенция пред застрахователя по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine.

С определение от 13.10.2021 г. между страните в производството е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че за л.а. „Пежо“, модел „307“ с ДК № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.и.“ АД.

Безспорно се установява от депозирана при ЗК „Л.и.“ АД молба вх. № 2522/19.02.2021 г., че ищецът В. СТР. С. е предявил претенция през застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно 3 обезщетение за вреди от ПТП на 23.11.2020 г., към която са били приложени констативен протокол за ПТП, три епикризи, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и пълномощно в полза на адв. С. Н.-К..

В отговор, на 26.02.2021 г. ЗК „Л.и.“ АД е поискал допълнителни документи, в това число влязла в сила присъда за установяване на вината на водача Е.Т..

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

При пълно и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД.

В изготвената и приета по делото съдебна авто-техническа експертиза е описан механизмът на ПТП: на 23.11.2020 г. около 08.50 часа в гр. София, на ул. „Иваница Данчев“ в района на № 17, преди Т-образното кръстовище с ул.

„Десислава“ Л.С. е пресичала на пешеходна пътека в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Платното за движение е било с 4 пътни ленти, по 3.5 м всяка и по 2 ленти за всяка посока. На ул. „Иваница Данчев“ пътният участък бил с ляв завой при движение на л.а. „Пежо“ от ул.

„Панорамен път“ към бул. „А. Пушкин“. Л.С. пресичала платното за движение на обозначената пешеходна пътека от дясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от Е.Т. л.а. „Пежо“. Пешеходната пътека тип „зебра“ била сигнализирана с пътен знак Д17 на 14 м преди пресечната точка на десния бордюр на ул. „Иваница Данчев“ и първия бордюр на ул. „Десислава“. Л.а. „Пежо“ се движил със скорост 50 км/ч. На около 7.5 м преди пешеходната пътека имало паркиран до десния бордюр л.а.

4

„Рено“, който частично ограничавал видимостта за водача на л.а. „Пежо“.

Последният обаче се движил в ляв за него завой, поради което при внимателно наблюдение и своевременна реакция водачът Е.Т. е могла да види пешеходеца навреме, преди автомобилът да навлезе в опасната зона за спиране. Т. могла да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, дори и при бързо тичане на пешеходеца С..

Мястото на удара се намирало на около 5.3 м вляво от десния бордюр.

Според вещото лице, пешеходецът също имала възможност да предотврати удара, ако се е огледала наляво преди да предприеме пресичане на платното за движение.

При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че водачът на л.а. „Пежо“ Е.Т. е реализирала поведение, довело до вредоносния резултат, нарушавайки обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата. Т. не е спазила задължението си по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - да прояви внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Още повече, че на достатъчно разстояние преди пешеходната пътека е имало поставен знак Д17, указващ на място, предназначено за пресичане от пешеходци и изискващо от водачите на превозни средства да се движат с повишено внимание в този пътен участък.

Допълнително, скоростта на придвижване на пешеходеца е без значение за предотвратимостта на удара. В съдебното заседание на 11.02.2022 г. вещото лице доц. д-р инж. А. А. е пояснил, че пешеходецът С. е била видима за водача на л.а. „Пежо“ над предния капак, от левия габарит на спрелия л.а.

„Рено“.

Т. е могла и е била длъжна своевременно да възприеме пешеходеца С., която е слязла на платното за движение от десния тротоар, преди л.а. „Пежо“ да е достигнал опасната си зона. Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Пежо“ е осъществила елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водачите на л.а. „Пежо“, марка „307“ с ДК № ****, ЗК „Л.и.“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото

5 застрахователно събитие.

Спорен по делото е въпросът доколко леталният изход за Л.С. е в причинно-следствена връзка с увредите, получени при процесното ПТП. В единичната съдено-медицинска експертиза вещото лице д-р Цв. Г. е заключил, че след претърпяното на 23.11.2020 г. ПТП Л.С. е получила черепно-мозъчна травма - контузия на дясна челна област на главата и мозъчно сътресение; лицево-челюстна травма с контузии, хематоми и четири разкъсно-контузни рани на лицето вдясно периорбитално и на гърба на носа, счупване на горна челюст вдясно и пълна фрактура на горна челюст, заедно с носните, слъзни и части от други кости и контузия на дясна очна ябълка с разкъсно-контузна рана на горен десен клепач; гръдно-коремна травма – контузия на гръден кош с двустранно счупване на четири десни ребра (от 4-то до 7-мо) и две леви ребра (от 6-то до 7-мо); травма на опорно-двигателния апарат – контузия с навяхване на дясна колянна става и травма на лява колянна става с лезия на вътрешната колатерална сухожилна връзка, водеща до медиална нестабилност. От образната диагностика са се породили съмнения за абрис фрактура на медиален епикондил на тибията.

До изписването на 01.12.2020 г. не са били установени данни за тежка черепно-мозъчна травма и/или травма на гръдни и коремни органи.Два дни преди повторно да постъпи в „Пирогов“ на 08.12.2020 г. – на 06.12.2020 г. имала оплаквания и това наложило настаняването й в хирургично отделение за наблюдение и лечение. На 09.12.2020 г. състоянието й се влошило. Поради клинични данни за остър хирургичен корем е била проведена оперативна интервенция, при която е установен странгулационен илеус, причинен от волвулус на сигмата с дифузен серо-фибринозен перитонит. След операцията С. развила полиорганна недостатъчност и на 11.12.2020 г., поради непреодолим септичен шок, настъпил летален изход. Според д-р Г. пряка причинно-следствена връзка между получените травми и леталния изход не може да бъде изведена. Този извод е обоснован с факта, че на 01.12.2020 г. е била изписана в добро общо здравословно състояние, в ясно съзнание, с имобилизирани долни крайници и препоръки за вертикализация с дозирано натоварване и раздвижване. Като основна причина за смъртта заключението на единичната експертиза сочи възникналото на базата на COVID 19 вирусна инфекция тежко възпаление на белите дробове – пневмония, съчетана с дифузното възпаление на коремницата (серо-фибринозен перитонит и 6 ендогенна интоксикация), възникнало на базата на волвулус на сигмата.