Решение № 260389 от 06.10.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 06. 10. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 13223 по описа на Софийския градски съд за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от П.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, адрес на пълномощника град София, ул. „********(въззивник). С нея се оспорва Решение № 464424, постановено на 06. 08.

2018 г. от Софийския районен съд, 24-ти състав, по гр. д. № 14179 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. С посоченото решение са отхвърлени предявените искове от въззивника за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от недвижима вещ; за разваляне на същия договор; и за установяване на правото на собственост на въззивника върху идеалните части от недвижимата вещ.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно. За да отхвърли главния от двата евентуално съединени иска за прогласяването на нищожността на договора, районният съд необосновано направил извода, че договорът има „друг“ мотив (а не дарствен), поради което има и основание. Всъщност, настоява въззивникът, всеки мотив, различен от дарствения, прави договора за дарение нищожен поради липса на основание. Твърди, че районният съд не е взел предвид цялостната установена фактическа обстановка, от която било видно, че дарението било в тясна връзка с други възмездни облигационни отношения между страните.

По отношение на втория евентуално съединен иск за прогласяването на нищожността по чл. 226., ал. 3. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), въззивникът поддържа, че районният съд необосновано е отхвърлил и него, този път поради пълно несъобразяване на цялостните взаимоотношения между страните. Според него тези взаимоотношения всъщност пораждат противоречие между изискуемия дарствен мотив и действителните цели на сделката, което на свой ред създава противоречие и със закона, и със добрите нрави.

Спрямо третия евентуално съединен иск за развалянето на договора, въззивникът е на мнение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е погасен по давност. Твърди, че всъщност погасителната давност не е започнала да тече от момента на сключването на договора, както приел районният съд, а е започнала да тече от момента, в който преобразуващото право е възникнало и е можело да бъде упражнено. Посочва, че, съобразно уговореното, това преобразуващо право (за развалянето на договора) е възникнало в по-късен момент, едва след сбъдването на определено отлагателно условие: неизпълнението на друг договор от дарения и развалянето му (на другия договор). Поискал е присъждането на разноски в откритото заседание.

По отношение на последния иск (за установяване на правото на собственост), въззивникът твърди, че основателността на който и да е от предходните евентуално съединени искове обуславя основателността и на този иск, който също трябва да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.

263., ал. 1. от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от: „Б.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Лозенец“, ул. „********адрес на пълномощника град София, пл. „********, ет. 1., ап. 1.; „С. - 1878” ЕООД, ЕИК ********седалище и адрес на управление ***.; и „Б. И.г“ ЕООД, ЕИК ********седалище и адрес на управление ***, адрес на пълномощника град София, пл. „********, ет.

1., ап. 1. (по-нататък обозначавани като „въззиваеми дружества“). Представените от въззиваемите дружества отговори на въззивната жалба са идентични. Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение: правилно и законосъобразно. Според въззиваемите дружества от уговорката за развалянето на договора за дарение не може да се направи еднозначен извод, че основанието на договора е различно от дарствен мотив. Ако ли пък се приеме, че по тази уговорка липсва дарствен мотив и противоречи на чл. 227. от ЗЗД, то е налице частична нищожност (нищожност на съответната клауза от договора, а не на целия договор за дарение). Възразяват също така, че правото по чл. 227., ал. 3. от ЗЗД е преклудирано. Във връзка с иска за развалянето на договора за дарение поддържат, че основанията за това са посочени в чл. 227. от ЗЗД, а предявеният иск не се покрива с нито едно от тях и освен това е преклудиран съобразно чл.

87., ал. 4. от ЗЗД. Правят възражение за изтекла петгодишна придобивна давност, твърдейки, че са владели добросъвестно въз основа на договора за дарение. Всяко едно от въззиваемите дружества претендира разноски. Въззиваемото дружество “С. - 1878” ЕООД е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника. Синдикът на въззиваемото дружество „Б.“ АД е потвърдил процесуалните действия, извършени пред въззивния съд.

След като разгледа становищата на страните и съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Въззивната жалба е процесуално допустима. В резултат на служебната проверка на обжалваното решение, съдът намира, че то е валидно и допустимо. Обстоятелството, че спрямо едно от въззиваемите дружества („Б.“ АД) е било открито производство по несъстоятелност преди предявяването на иска не обуславя спирането на процеса.

Това е така, защото спирането по чл. 637., ал. 1. от Търговския закон се отнася само за дела за вземания срещу твърдения длъжник, не и за дела по установителни и преобразуващи искове срещу него.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че между въззивника и други физически лица и въззиваемото дружество „Б.“ АД е бил сключен предварителен договор за отстъпване на право на строеж (л. 8. от делото на Софийския районен съд; между страните е безспорно, че този договор е подписан). Предмет на предварителния договор е учредяването на право на строеж в полза на въззиваемото дружество върху урегулиран поземлен имот с актуален идентификатор *** (планоснимачен номер по предходен план 648, квартал 12, парцел VI) по кадастралния план на град София, местност „Манастирски ливади – запад“; поземленият имот е с площ в размер на 1323 квадратни метра съобразно скицата по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (по-нататък „процесен имот“). Въззиваемото дружество на свой ред се задължава да прехвърли правото на собственост върху някои от построените обекти в полза на учредителите (въззивника и другите физически лица).

През 2010 г. между въззивника и въззиваемото дружество „Б.“ АД е сключен нов договор в нотариална форма (л. 6. от делото на Софийския районен съд), по силата на който въззивникът е прехвърлил на дружеството идеални части от процесния имот, равняващи се на 15 квадратни метра (посочената обща площ на процесния имот в нотариалния акт е 1282 квадратни метра). В т. 3. от този договор е уговорена възможност в полза на въззивника да развали договора, ако въззиваемото дружество не изпълни сключения преди това между тях предварителен договор.

Страните по предварителния договор са изпратили нотариална покана на въззиваемото дружество през 2016 г., с която са поискали този договор да бъде развален. Нотариалната покана е била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47., ал. 1. от ГПК на 31. 08. 2016 г., като на 13. 09. 2016 г. екземпляр от нея е бил връчен на П.И. Радев, член на Съвета на директорите на „Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът съобрази от правна страна следното.

Дарението е едностранен договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема: чл. 225., ал. 1. от ЗЗД. С понятието „разваляне“ законът обозначава заличаването с обратна сила на правните последици на сключен договор поради виновното му неизпълнение: чл. 87. от ЗЗД. Развалянето е приложимо само при двустранните договори, то не се прилага при едностранните договори, какъвто е дарението (така изрично чл. 87., ал. 1. от ЗЗД). За дарението законът използва понятието „отмяна“, като основанията за отмяна на дарението са уредени в чл. 227. от ЗЗД. Освен това страните могат да уговорят условие или тежест, стига само те да са възможни (чл. 226., ал. 3. от ЗЗД). Тежестта е задължение за дарения, което е добавъчно спрямо дареното. Тя може да е уговорена в полза на дарителя и това не превръща договора за дарение в друг възмезден договор, стига тежестта да продължава да е само нещо допълнително. Приелият дарението с тежест, която е възможна, е длъжен да я изпълни. При неизпълнение на тежестта в правната теория К.Ц.допуска, че дарителят може да поиска развалянето на дарението въз основа на чл. 87. от ЗЗД.

Формално погледнато, в разглеждания случай би могло да се приеме, че е налице договор за дарение, като дареният „Б.“ АД е поел тежестта да изпълни задълженията си по друг договор: предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяването на сграда и прехвърлянето на правото на собственост върху някои от изградените в нея самостоятелни обекти. По силата на предварителния договор въззиваемото дружество „Б.“ АД е поело задължение да изготви работен проект за строежа (чл. 3. 2. от предварителния договор), като и двете страни (и „Б.“ АД, и физическите лица) са се задължили да сключат окончателния договор в петнадесетдневен срок от одобряването на работния проект. Така изпълнението на предварителния договор от страна на „Б.“ АД всъщност се изразява преди всичко в изготвянето на работен проект и сключването на окончателен договор. Самото задължение за построяване на проектираното е щяло да възникне със сключването на окончателния договор (видно от чл. 3. 3. от предварителния договор, който предвижда сключването на окончателен договор за извършване на строителство). Затова, ако приемем, че е налице дарение с тежест, тежестта би се изразявала в изготвянето на работен проект и сключването на окончателен договор за учредяване на право на строеж срещу извършване на строителство и прехвърляне на правото на собственост върху някои от изградените самостоятелни обекти.

В дадения случай обаче настоящият съдебен състав приема, че сключеният впоследствие договор между въззивника и въззиваемото дружество „Б.“ АД по същество не е дарение. Съображенията за това са следните.

За определянето на вида на договора се изследва преди всичко неговото съдържание, а не начинът, по който страните формално са го обозначили. С процесния прехвърлителен договор (на л. 6. от делото на Софийския районен съд) въззивникът прехвърля правото на собственост върху 15 квадратни метра от недвижимия имот, а въззиваемото дружество „Б.“ АД се съгласява с благодарност да го приеме. Дотук съдържанието на договора напълно съответства на съдържание на договор за дарение. По-нататък обаче в т. 3. е уговорено преобразуващо право в полза на въззивника да развали прехвърлителния договор, ако въззиваемото дружество „Б.“ АД не изпълни предварителния договор. На така уговореното преобразуващо право съответства задължение за „Б.“ АД да изпълни предварителния договор.

При тълкуването на договорите съдът трябва да се ръководи от действителната обща воля на страните (чл. 20. от ЗЗД). Тя е обусловена от отношенията помежду им. В дадения случай процесният прехвърлителен договор е сключен като продължение на предварителния договор, който на свой ред подготвя сключването на окончателен двустранен и възмезден договор. Сравнително малкият дял от правото на собственост върху недвижимата вещ (малко повече от 1/100 идеални части, на колкото приблизително се равняват 15/1282), обект на прехвърлителния договор, разгледан заедно със задължението на „Б.“ АД по т. 3. да изпълни предварителния договор, водят до извода, че целта на прехвърлянето е била да се облекчи започването на бъдещия строеж, а не да се изрази признателност или привързаност към търговското дружество. Затова твърдението на въззивника и изводът на районния съд за липса на дарствен мотив са правилни. Основанието на процесния прехвърлителен договор е във възмездното правоотношение, което страните са очаквали да възникне между тях. Поради тази причина и задължението на „Б.“ АД по т. 3. от прехвърлителния договор не може да се разглежда като допълнително и второстепенно (тежест по договор за дарение). То е единствената причина, поради която въззивникът е сключил процесния прехвърлителен договор.