Решение № 4603 от 30.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../30.10.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2261 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Експресбанк“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** М***-ММ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3928,73 лв., представляваща непогасен остатък от главница по договор за кредит - Овърдрафт - Партньор от 26.11.2008 г., изменен с анекс № 1/26.11.2008 г., допълнително споразумение № 1/03.12.2009 г. и допълнително споразумение № 2/30.09.2011 г. към него, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3125,05 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 26.06.2013 г. до 25.09.2013 г., сумата от 9,20 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.09.2013 г. до 30.10.2018 г., както и сумата от 24 лв., представляваща такса за ангажимент по т. 15 от договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5554/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

По твърдения в исковата молба и уточнителните молби, на 26.11.2008 г. между „С.Ж.Е.“ АД (с актуално наименование „Експресбанк“ АД), в качеството му на кредитор, и ЕТ „М***М*** – ММ“ – кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 42000 лв. Условията по договора са изменени с последващи допълнителни споразумения между страните, като според анекс от 30.09.2011 г. кредитът е следвало да бъде издължен на 24 месечни погасителни вноски в срок до 25.09.2013 г. Ищецът поддържа, че до 25.05.2013 г. са извършвани частични плащания по кредита, като след тази дата плащанията за преустановени и всички дължими суми са падежирали с изтичане крайния срок на договора на 25.09.2013 г. Излага, че приложимият към главницата номинален лихвен процент, уговорен в т. 11 от договора и изменен с т. 2.2. от допълнително споразумение № 1 от

03.12.2009 г. към него, е в размер на базисния лихвен процент на банката плюс надбавка от 6,35 %. Според т. 12 от договора при забава страните са уговорили договорна лихва в размер на лихвата по т. 11 плюс надбавка от 3 %. Твърди, че непогасени по кредита са останали следните суми: главница от 3928,73 лв., договорна възнаградителна лихва от 3125,05 лв., начислена за периода от 26.06.2013 г. до 25.09.2013 г. при лихвен процент от 6,35 %, договорна лихва за забава от 9,20 лв., начислена за периода от 26.09.2013 г. до 30.10.2018 г. при лихвен процент от 9,35 %, както и такса за ангажимент по т. 15 от договора от 24 лв. Твърди, че за дължимите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5554/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.

По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва дължимостта на претендираната неизплатена главница по процесния договор, но счита за погасена по давност начислената договорна лихва в размер на 3125,05 лв. за периода от 26.06.2013 г. до 25.09.2013 г.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приложения договор за овърдрафт партньор от дата 26.11.2008 г. (л. 10) се установява, че ищецът „С.Ж.Е.“ АД (с актуално наименование „Експресбанк“ АД) се е задължил да финансира ответника ЕТ „М.М.“, като му предостави кредит в размер на 42 000 лв., срещу насрещното задължение на последния да усвои кредита съгласно уговореното в договора – като оборотен капитал за финансиране на стопанската му дейност, да заплати на банката договорените лихви, такси и комисионни и да върне предоставената сума в договорените срокове. Усвояването, респ. погасяването на кредита, е уговорено да се извършва по посочена в договора разплащателна сметка на кредитополучателя. Според т. 10 от договора експозицията за главница се погасява на шест равни месечни вноски. В т. 11 е уговорена номинална годишна лихва в размер на БЛП на банката в лева (7 % към датата на сключване на договора), увеличен с надбавка от 2,25 %, при месечен лихвен период. Съгласно т. 12 от договора при просрочие или предсрочна изискуемост на кредита се дължи наказателна надбавка от 3 % над уговорената възнаградителна лихва по т. 11. Кредитополучателят дължи и такса за ангажимент по т. 15 от договора в размер на 0,75 % годишно върху неусвоената част от кредита. Договорът е сключен при Общи условия (ОУ), представляващи неразделна част от него.

Същите са приобщени към доказателствения материал по делото (л. 11). Според т. VI. 1 и т. 3 от ОУ банката има право едностранно да налага ограничения на разрешения размер на кредита за първите 12 месеца от срока на овърдрафта, както и за всеки следващ 12-месечен период от действието на договора, или при изтичането на 12-месечен период да прекрати предоставянето на средствата по кредита. В последния случай кредитополучателят няма право повече да усвоява средства по овърдрафта и следва да върне дължимата сума на шест равни месечни вноски, като дължи и лихва върху тази сума до окончателното й погасяване (арг. от т. VII 1. и 2. от ОУ).

Според приложения анекс № 1 към договора за кредит от 26.11.2008 г. (л. 18) договорът се осъществява в рамките на програма за финансиране на малките и средни предприятия със средства ма Европейския съюз и на Европейската банка за възстановяване и развитие.

От приобщеното допълнително споразумение № 1 от 03.12.2009 г. (л. 19) се изяснява, че след изтичането на първия 12-месечен период от ползването на кредита банката е прекратила предоставените средства по кредита, на основание т. VI. 3 т ОУ, като кредитополучателят е изгубил правото да усвоява средствата по овърдрафта и се е задължил да погаси дължимата главница от 42 000 лв. на 36 месечни погасителни вноски, първите 4 от които в размер на 500 лв. а останалите – в размер на 1250 лв., при падеж на първата вноска 25.12.2009 г. и краен срок на издължаване до 25.11.2012 г. Според т. 2.2 от споразумението лихвата по кредита се изменя в размер на БЛП, увеличен с надбавка от 6,35 пункта на година, дължима заедно с главницата на 25-то число на съответния месец.

Видно от приложеното допълнително споразумение № 2 от 30.09.2011 г., страните са предоговорили условията по кредита, като кредитополучателят се е задължил да погаси дълга към датата на сключване на споразумението от 25500,79 лв. на 24 месечни вноски съгласно обективиран в споразумението погасителен план при падеж на първата погасителна вноска на 25.10.2011 г. и на последната – 25.09.2011 г., като първите 7 погасителни вноски са в размер на 600 лв., останалите без последната – в размер на 1250 лв. и последната възлиза на 1300,79 лв. Според т. 1.3 от споразумението лихвата остава непроменена и се заплаща заедно с главницата на 25-то число от всеки календарен месец.

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че кредитът е усвоен.

Видно от приложеното удостоверение за актуален размер на задължение от дата 31.10.2018 г. (л. 34), кредитополучателят е изпаднал в забава на 26.06.2013 г.

За периода 26.06.2013 г. – 25.09.2013 г. на същия са начислени договорни лихви в размер на 3125,05 лв., както и обезщетение за забава от 9,20 лв. за периода от 26.09.2013 г. до 30.10.2018 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 52) и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 64-гръб) се изяснява, че за периода от 26.06.2013 г. до 30.10.2018 г. по кредита са начислявани лихви (възнаградителни и наказателни) в общ размер на 3134,25 лв. До 25.09.2012 г. падежиралите главници са погасявани, а след тази дата са извършвани само частични погашения, като последното плащане по договора е от 16.08.2013 г. Според експертното заключение към датата на подаване на заявлението в съда непогасените суми по кредита са, както следва: 3928,73 лв. главница, 3134,25 лв. договорни лихви и 24 лв. такса.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5554/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че въз основа на подадено на 31.10.2018 г. (по поща с пощенско клеймо от посочената дата) заявление от „С.Ж.Е.” АД срещу солидарните длъжници ЕТ „М.М.“, М*** М*** и И*** М***а е издадена заповед № 3181/02.11.2918 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за слените суми по процесния договор за кредит, а именно: 3928,73 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 3134,25 лв. договорни лихви за периода 26.06.2013 г. – 30.10.2018 г., 24 лв. такси по кредита и 141,74 лв. за разноски по делото. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20187650403701 по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие ОС – Стара Загора, по което поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника ЕТ „М ***М*** – ММ“ на 11.01.2018 г. (л. 45 от заповедното дело). На 24.01.2018 г. същият е депозирал бланково възражение по чл. 414 ГПК (л. 33), в което е възразил срещу дължимостта на вземанията и в частност срещу начислената лихва от 3125,05 лв. за периода 26.06.2013 г. – 25.09.2013 г. С разпореждане от 25.01.2019 г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск срещу възразилия длъжник относно всички вземания, обективирани в издадената заповед за незабавно изпълнение (л. 35). Съобщението, ведно с указанията на съда, е връчено на заявителя на 05.02.2019 г. (л. 37) и в рамките на указания едномесечен срок – на 14.02.2019 г. по делото е постъпила молба, ведно с доказателства за предявените установителни искове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №

4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на процесния договор за кредит, 2.) точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, 3.) настъпила изискуемост на задълженията по договора в претендирания размер и 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.