Решение № 64 от 29.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Н.

Членове:

С.Л.. Г.

В.Р.С. при участието на секретаря М. Д. Ж. в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от С.Л.. Г. Въззивно административно наказателно дело № 20261800600004 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение №18/02.12.2025г. по АНД №14/2024г. по описа на РС-Етрополе обвиняемият К. В. В. е признат за виновен в това, че на 04.05.2022 г., около 13,30 часа, в гр. Етрополе, Софийска област, на кръстовището образувано между бул.

"Партизански" и бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от гр.

Златица, към гр. Правец, при управление на МПС – товарен автомобил-влекач марка "ДАФ" с рег. № СВ **** НН, с прикачено към него полуремарке, марка Кюгел, с рег.

№ Q-AFG 263, при условията на независимо съпричиняване с Г.М.Д., от гр. Етрополе, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 43, т.2 от ЗДвП– „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: на кръстовище на равнозначни пътища“, като извършил изпреварване в зоната на кръстовище на равнозначни пътища на движещия се пред него лек автомобил марка Рено, модел Меган, с рег. № СО **** АР /водачът, на който предприел маневра за завИ.е наляво/, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.М.Д., от гр. Етрополе, изразяваща се в счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребра вляво по задната мишнична линия, довело до трайно затруднение на движението на снагата, за срок от около месец и половина- два месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б” пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Обвиняемият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати сторените в хода на досъдебното производство и съдебната фаза разноски.

1

Постановено е вещественото доказателство лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с ДК№ СО **** АР и един брой контактен ключ след влизане на решението в законна сила да се върнат на наследниците на Г.М.Д..

Срещу решението е постъпила жалба от защитника – адв. И. М., с която се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и обвиняемият да бъде оправдан.

Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, тъй като съдът не се е оттеглил на тайно съвещание и е нарушено изискването за неизменност на съдебния състав поради промЯ. на съдебния секретар. Твърди се, че по отношение на двете САТЕ са налице противоречия, като съдът не ги е обсъдил и не е изложил мотиви защо едната САТЕ е кредитирана, а другата е приета за необоснована. Поддържа се, че по делото не е изяснен същественият въпрос за скоростта на лекия автомобил преди и след удара, който има отношение към поведението на пострадалия и неговото съпричиняване за инцидента.

Твърди се, че пострадалият бил на 89 години и имал множество заболявания, които са от такъв характер, че се отразяват на поведението и възможностите на водач на МПС, поради което са довели до невъзможност на пострадалото лице в качеството си на водач на процесния лек автомобил Рено да прецени правилно пътната обстановка, намиращите се други МПС около него, тяхното поведение на пътя и маневрите, които те предприемат. Счита се, че пострадалият не е видял обвиняемия, когато е предприемал маневрата и затова е започнал да завива наляво. Поддържа се, че пострадалият без да подава ляв пътепоказател е спрял в дясната част на лентата за движение, за да се увери, че в насрещната лента няма МПС преди да предприеме завоя на ляво и в този момент обвиняемият се е опитал да го заобиколи, а не да го изпревари. Твърди се, че възрастта на пострадалия е 89 години и същият е имал проблеми със слуха, поради което не е чул клаксона на управлявания от обвиняемия товарен автомобил. Счита се, че роднините на пострадалия в показанията си са заинтересовани от изхода на делото с оглед евентуално застрахователно обезщетение.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че заболяванията на пострадалия са без значение за процесното ПТП. Поддържа се, че пострадалият е спрял в дясната част на платното за движение, без да подаде сигнал за ляв завой, поради което обвиняемият е предприел маневра заобикаляне. Твърди се, че съдът не е изследвал дали пострадалият е имал поставен предпазен колан, каква е била пътната маркировка и дали въпросното Т-образно кръстовище е съставено от равнозначни пътища с оглед наличието на нарушение на чл. 43, т. 2 от ЗДвП. Счита се, че съдът не е взел предвид това, че местопроизшествието не е запазено непосредствено след инцидента, а снимките са направени след разместването на автомобилите. Твърди се, че отговорите на вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, са неясни, противоречиви и при съмнение за външно въздействие върху записа, но възраженията на защитата в тази насока не са взети предвид в обжалваното решение. Поддържа се, че съдът е приел, че престъплението е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия, като терминът независимо съпричиняване предполагал съизвършителство, т.е. двама или повече извършители на деянието. Счита се, че от всички събрани доказателства по делото се установява невиновността на обвиняемия, който нито е причинил, нито е съпричинил процесното ПТП, а вината за настъпване на ПТП е на пострадалото лице Г.Д.. Претендират се разноски.

Пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа, че първоинстанционният съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност е достигнал до правилен извод за виновност на същия, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Защитникът поддържа жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде 2 отменено и обвиняемият да бъде признат за невиновен. Счита, че е нарушено изискването на НПК за неизменност на съдебния състав. Поддържа, че районният съд неправилно е възприел фактическата и правна страна на въпросите от решаващо значение по делото. Твърди, че не са изложени мотиви защо се кредитирано изцяло заключението на едната автотехническа експертиза, респ. защо не се кредитира заключението на другата експертиза. Счита, че не са взети предвид множеството заболявания на пострадалия и невъзможността на пострадалия да съобрази пътната обстановка и поведението на останалите водачи. Твърди, че е от съществено значение обстоятелството, че пострадалият не е подал ляв пътепоказател, с което да сигнализира за намеренията си да завива наляво, а напротив - спрял е и след това е предприел маневра. Поддържа, че не е изследвано обстоятелството дали пострадалият е имал поставен предпазен колан. Твърди, че неправилно е прието, че двата пътя са равнозначни. Претендира разноски.

Обвиняемият К. В. В. не се явява в насроченото открито съдебно заседание.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира, че в производството пред първоинстанционния съд са допуснати нарушения, които налагат отмЯ. на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Първото допуснато нарушение, което налага отмЯ. на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, е свързано с липсата на мотиви към постановения съдебен акт. Съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Според съдебната практика пълната липса на мотиви предполага изобщо да не са изготвени такива, а в по-широк смисъл, макар и налични, да съдържащ такава вътрешна противоречивост или непълнота, че да не е възможна проверка на вътрешното убеждение на съда (Решение № 395 от 25.01.2013 г. по н. д. № 1286/2012 г. на ВКС). Частичното обсъждане на доказателствата и липсата на анализ на съществуващите противоречия в доказателствения материал довеждат до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса (Решение № 2 от 12.03.2004 г., по н. д.

№ 682/2003 г. на ВКС). Недостатъчните и неясни мотиви покриват съдържанието на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, а това може да има като единствена и безусловна последица отмЯ. на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане (Решение № 507 от 29.02.2012 г. по н. д. № 2138/2011 г. на ВКС).

В конкретния случай мотивите на атакувания съдебен акт не позволяват на въззивният съд да провери дали първоинстанционният съд при изграждане на вътрешното си убеждение е спазил логическите правила, тъй като след като е възпроизведена фактическата обстановка от постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, на практика не е обсъдена достатъчно и в пълнота доказателствената съвкупност, от която се извеждат приетите фактически положения.

На първо място, в мотивите на първоинстанционния съдебен акт се посочва, че заключението на повторната САТЕ с вещо лице Димитров се кредитира изцяло като обективно, всестранно, обосновано и пълно, а заключението на основната и допълнителната САТЕ с вещо лице Ангелов не се кредитира, тъй като е необосновано.

Не се излагат обаче никакви конкретни съображения по какъв начин съдът достига до 3 този извод, поради което така формулирани мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК да бъдат изложени съображения за кредитиране/некредитиране на всяко едно от експертните заключение при положение, че съдът е констатирал противоречие между тях. Наред с това, съгласно чл. 154, ал. 2 от НПК когато не е съгласен със заключението на вещото лице (в случая заключението на вещото лице Ангелов) съдът е длъжен да се мотивира, което обаче в настоящия случай не е сторено, тъй като, както беше посочено, първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо не е съгласен със заключението на съответната експертиза и счита същото за необосновано и съответно защо възприема изцяло заключението на другата експертиза. Поради това остава неясна причината за некредитирането на едната експертиза, респ. кредитирането на другата експертиза и следователно е налице неяснота и непълнота в мотивите на съдебния акт.

На второ място, в мотивите на атакувания съдебен акт е налице и друга непълнота, изразяваща се в това, че по отношение на гласните доказателствени средства не е извършен какъвто и да е анализ и същите не са съпоставени помежду им и с останалия доказателствен материал. Така показанията на св. Г.Д. (починал в хода на наказателното производство), св. Марин Дицов, св. Цветомира Велчева и св. Владимир Григоров (на последните трима св. Г.Д. приживе е разказал своята версия за механизма на настъпилото ПТП) не са обсъдени и не са съпоставени с обясненията на обвиняемия от ДП (които могат да се ценят по силата на чл. 378, ал. 2 НПК), както и с останалия доказателствен материал. Между горепосочените гласните доказателствени средства са налице противоречия относно механизма на ПТП и на основание чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите на съдебния акт е следвало да се изложат съображения защо на едни от тях се дава вяра, а други се отхвърлят. Липсата на анализ на съществуващите противоречия в доказателствения води до неяснота и непълнота в мотивите на съдебния акт.

На трето място, в решението на районния съд е прието, че се касае за нерегулирано Т-образно кръстовище и обвиняемият е нарушил чл. 43, т. 2 от ЗДвП, според който изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на равнозначни пътища.