Решение № 1217 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330117076 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът С. Д. З., ЕГН: **********, от ************************ чрез пълномощник адв. Г. С., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 000 лева, като частична от 14 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато незаконно обвинение и задържане под стража за 85 дни, ведно със законната лихва от 16.04.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че през м. декември 2020 г. ищецът живеел в гр.

********** в апартамента на свой приятел, на който адрес търпял мярка за неотклонение „домашен арест“. По- рано бил осъждан на наказания „лишаване от свобода“, които изтърпял ефективно. Следобеда на 04.12.2020 г. пиел алкохол с приятеля си в дома му и към 23.00 часа вече бил доста повлиян от алкохола, като седял в хола и гледал телевизия. Тогава чул силен шум и викове, излязъл от стаята и видял много хора, които се карали с приятеля му. Върнал се да се облече и тогава видял, че приятелят му е долу на пода, с поставени от полицаи белезници. И двамата били отведени в 04 РУ, като ищецът отишъл напълно доброволно и без съпротива, каквато по принцип не можел и да окаже тогава, защото си бил счупил крака и се придвижвал с патерици. Бил доведен в районното поради проблем с електронната гривна, която му била свалена и той бил задържан, като веднага му било повдигнато обвинение за хулиганство- по чл. 325 ал. 2 и 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК. По случая било образувано ДП № 1706/ 2020 г. по описа на 04 РУ при СДВР, 1 по което бил задържан на 72 часа, а след това от съда му била взета и поС.на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така се озовал в ареста само заради миналото си, без да бил направил каквото и да е нередно. От престоя в ареста се обострили заболяванията, от които страдал, боляла го раната на крака, много трудно се придвижвал. В хода на производството след разпити на свидетели се установило, че няма вина, като съдът изменил мярката му за неотклонение в „подписка“ на 23.02.2021 г. С постановление на прокурора от 06.04.2021 г. ДП било прекратено против ищеца. В ареста той изкарал 85 дни- за периода от 05.12.2020 г. до 27.02.2021 г. Този период се отразил особено негативно на проблемните му психическо и физическо съС.ия. Изпитвал отчаяние, безпокойство, безсъние, усещане за несправедливост. Информацията за задържането му станала доС.ие на много негови познати, което дало повод за негативни коментари и дори подигравки. Полагал усилия да промени живота си към добро, въпреки грешките в миналото, но след обвинението не бил уверен дали е възможно. На него се гледало като престъпник, имал суицидни намерения, изпитвал стрес, затворил се в себе си. Ответникът следвало да отговаря по реда на ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение и от задържането под стража, в която връзка се претендира парично обезщетение в размер на сумата от 7 000 лева, като частична от 14 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Не се доказвало, че вредите били пряка и непосредствена последица от конкретни действия на прокуратурата, а от писмените доказателства пък въобще не се установявало, че са настъпили вреди. Разследването приключило в разумен срок, за около пет месеца, като размерът на претендираните вреди бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Ищецът бил с обременено съдебно минало, бил многократно осъждан, търпял и ефективно наказания „лишаване от свобода“. Началният момент от присъждане на законната лихва следвало да бъде влизане в сила на постановлението за прекратяване. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 1706/ 2020 г. по описа на 04 РУ при СДВР, образувано на 04.12.2020 г. и приключило с постановление от 06.04.2021 г. за частично прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 20.02.2024 г.). Св. К.Н.Г.- ********** на ищеца, заявява, че в деня, в който го задържали, му била на гости в гр. **********, където той пребивавал при свой приятел- И. и после тя се прибрала за **********, но вечерта пробационната служителка й звъннала, за да й каже, че съжителят й е задържан заради пререкания с полицията. Няколко пъти му ходела на свиждане, изпращала му й пари, оплаквал й се, че в ареста няма слънчева светлина, бил депресиран. След като го освободили, имал високо 2 кръвно, той бил и зависим към алкохол, държал се невъзпитано, имал и проблеми с крайниците, проявявал и суицидни намерения. Искал да спре с престъпния си начин на живот, да започне на чисто, не успявал. Свидетелката искала да му помогне, подкрепяла го да се справи със съС.ията му. Последно пак бил в затвора, заради шофиране след употреба на алкохол.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, при задържане под стража, като мярка за неотклонение. Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ пък Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай са налице както незаконен арест, така и незаконно обвинение и от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 325 ал. 2 и 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК, като наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по отношение на ищеца, поради недоказаност на деянието. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- фактическата съжителка на ищеца, която описва 3 емоционалното му съС.ие във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес.

Макар и показанията й да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид приятелската си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх, стрес. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално съС.ие на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (като затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди обаче действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетеля това обвинение не е имало отзвук в приятелските среди на ищеца, не се коментирало или обсъждало, а пък съжителката въобще не се е съмнявала в неговата невинност. Налице са само лични притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции като негови субективни усещания, без да има установено отрицателно настроено обществено отношение спрямо лицето. По отношение на здравословното му съС.ие, следва да се посочи, че лицето и преди обвинението и ареста си е имало здравословни проблеми, като той сам в исковата молба признава, че страдал от личностно разстройство, алкохолна зависимост, хипертония, болест на Дюпюитрен, за което са представени и съответни документи от преди задържането му от органите на реда.

Гласните доказателства не установяват влошаване на здравословното му съС.ие, като обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял, не са били толкова продължителни или пък с голям и силен интензитет.

Наред с това, при преценка размера на обезщетението следва да се вземат предвид и данните за личността на ищеца и съдебното му минало, видно от справката в ДП- същият е с тежка и обременена криминална история- множество криминалистични регистраци и осъждания, изтърпявал е нееднократно и наказания „лишаване от свобода“ в затвор. Именно поради тези обстоятелства следва да се приеме, че неприятностите и страданията в психологически план, които ищецът е изживял, са с много по- малък интензитет от 4 обичайното и не са достатъчни, за да обосноват претендирания размер на обезщетението.

Още повече, че от разпита на свидетеля се установява, че след освобождаването си от ареста, той отново е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, т.е. проблемите с правосъдието са негов начин на живот, което се признава още в началото на обстоятелствената част на исковата молба. В този смисъл са неоснователни възраженията на пълномощника на ищеца, че за определяне на размера на обезщетението нямало значение личността на пострадалия, а само дали ареста е незаконен, тъй като съдебният статус на ищеца, свързан с многократните му осъждания, е релевантен по въпроса за репутацията и доброто му име в обществото, които в случая са засегнати в много по- ниска степен в сравнение с едно лице с чисто съдебно минало.

Разпечатката съдържа 26 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89c574d8-7265-481f-94c2-c02418148284