Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2236 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 913/2026
Вид
Определение № 2236
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2236 гр. София, 23.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900913 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ със седалище в гр. София - чрез юрк. Т. В., против решение № 354 от 28.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 313/2025 г. на Апелативен съд Пловдив. С посоченото решение е обезсилено решение № 35 от 28.01.2016 г. по т. д. № 377/2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е осъдено „Фермер 2000“ ЕАД /н./ да заплати на ДФ „Земеделие“ сума в размер на 203 191.53 лв. (равностойност на 103 890.18 евро), дължима по запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от ДФ „Земеделие“ срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./ осъдителен иск за сумата 12 799.61 лв. (равностойност на 6 544.34 евро) и е осъден ДФ „Земеделие“ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ разноски в размер на сумата 1 374.30 лв. (равностойност на 702.67 евро), като е прекратено производството по делото в частта относно предявения от ДФ „Земеделие“ срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./ осъдителен иск с обща цена 217 152.25 лв. (равностойност на 111 028.18 евро), представляваща дължима сума по запис на заповед от 18.07.2005 г.; Обезсилено е решение № 35 от 28.01.2016 г. по т. д. № 377/2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която по предявен от „Фермер 2000“ ЕАД /н./ обратен иск е осъдено „Алекс Агро“ ЕООД /в ликвидация/ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ сума в размер на 203 191.53 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 12 799.61 лева, след представяне на доказателства за извършено плащане от „Фермер 2000” ЕАД /н./ на ДФ „Земеделие“ на сумата 203 191.53 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 12 799.61 лв., отхвърлен е 1 обратният иск за разликата над 203 191.53 лв. до 217 152.25 лв. и е осъдено „Алекс Агро“ ЕООД /в ликвидация/ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ направените в хода на делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като са отъждествени настъпилите в хода на процеса материалноправни последици от непредявяване на спорното вземане в откритото производство по несъстоятелност на ответника - длъжник и процесуалните предпоставки за допустимост на иска. Излагат се доводи, че искът е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството - ответник при наличие на необходимите процесуални предпоставки за неговото разглеждане, в т. ч. правен интерес, и че с откриване на производството по несъстоятелност е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковото производство подлежи на спиране, а не разпоредбата на чл.

637, ал. 6 ТЗ, с която е мотивирано прекратяването на производството като недопустимо.

Приложното поле на касационно обжалване е обосновано в касационната жалба и в самостоятелно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото :

„1. Допустимо ли е въззивният съд да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение по иск, предявен преди откриване на производство по несъстоятелност, като приеме липса на правен интерес въз основа на чл. 637, ал. 6 ТЗ при положение, че тази разпоредба урежда единствено недопустимостта на нови производства, а не съдбата на вече висящите; 2. Допустимо ли е разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ в такива хипотези да се тълкува разширително; 3. Как би могъл кредиторът - ищец да реализира правата си по запис на заповед при наличието на протичащо съдебно производство за вземането в условията на обявена впоследствие несъстоятелност на дружеството - ответник и може ли настъпило след завеждане на делото материалноправно погасяване да обоснове процесуална недопустимост и обезсилване“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като засягат разграничението между заварени и новообразувани искови производства срещу длъжник в несъстоятелност, материалноправните последици от предявяване на вземане и процесуалните предпоставки за допустимост на иска. В изложението са развити и оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е извел липсата на правен интерес и недопустимостта на предявения иск от разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, която е неприложима към искови производства, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, и се е позовал на разпоредбата на чл. 739 ТЗ, която урежда материалноправните последици от непредявяване на вземането в 2 производството по несъстоятелност, но няма обратно действие и от нея не следва извод за първоначална или последваща недопустимост на иска.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от ответника по касация „Фермер 2000“ ЕАД /н./ със седалище в гр. София и от подпомагащата го страна - ответник по предявения обратен иск, „Алекс Агро“ ЕООД /в ликвидация/ със седалище в гр. Айтос.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да обезсили като недопустимо решението на Окръжен съд - Стара Загора, Апелативен съд - Пловдив е съобразил, че след постановяване на решението на 28.01.2016 г., а съответно и след подаване на въззивните жалби от ДФ „Земеделие“ и от „Фермер 2000“ ЕАД, са настъпили факти от значение за спора, които следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно : С решение № 243 от 02.02.2017 г., постановено по т. д. № 6854/2016 г. на Софийски градски съд и обявено в Търговския регистър на 06.02.2017 г., е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Фермер 2000“ ЕАД, след което дружеството е обявено в несъстоятелност (вписване № 20170622155541);

Според данните в Търговския регистър ищецът ДФ „Земеделие“ не е предявил вземанията си към „Фермер 2000“ ЕАД /н./, предмет на защита с предявения пред Окръжен съд - Стара Загора осъдителен иск, в откритото производство по несъстоятелност на ответника обстоятелство, потвърдено изрично от ДФ „Земеделие“ с представена по делото писмена молба. След преценка на посочените факти въззивният съд е формирал извод, че непредявяването на претендираните с осъдителния иск вземания, предмет на заварено исково производство по смисъла на чл. 637, ал.

1 ТЗ, в производството по несъстоятелност на ответника в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ и по предвидения за това ред обуславя недопустимост на иска, поради което първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, а производството по недопустимия иск - на прекратяване.

В мотивите към решението си въззивният съд е изложил съображения, че след откриване на производството по несъстоятелност завареното исково производство би могло да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, а решението по него е с установително действие в отношенията между длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността чл. 637, ал. 4 от ТЗ; При непредявяване на вземането в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ исковото производство следва да се прекрати, тъй като липсва правен интерес от продължаването му, доколкото кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, а чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Предвид безспорния по делото факт, че в 3 сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ ищецът ДФ „Земеделие“ не е предявил претендираните с осъдителния иск вземания в откритото производство по несъстоятелност на ответника „Фермер 2000“ ЕАД, въззивният съд се е произнесъл, че за ищеца липсва правен интерес от постановяване на решение с предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ установително действие и че поддържаният в завареното исково производство осъдителен иск е недопустим.

Допълнителен аргумент за недопустимост на иска е изведен от разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, с която е отречено правото на иск относно вземания на кредиторите на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, освен ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност.

Съобразявайки предмета на предявения от „Фермер 2000“ ЕАД /н./ срещу „Алекс Агро“ ЕООД /в ликвидация/ обратен иск - регресно притезание, произнасянето по което е обусловено от уважаване на главния осъдителен иск срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./, и особеностите на обратния иск въззивният съд е преценил, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта по обратния иск, като бъде прекратено производството по него.

Посочил е, че при прекратяване на производството по първоначално предявения иск съдът не следва да се произнася по обратния иск, тъй като няма сбъдване на поставеното условие за разглеждането му, и с оглед на това първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и в частта на обратния иск.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения :

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които касаторът ДФ „Земеделие“ е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са зададени във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е аргументирал недопустимостта на главния иск с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, неприложима към заварени при откриване на производството по несъстоятелност искови производства, и с настъпилото след предявяване на иска материалноправно погасяване на вземането (чл. 739 ТЗ). В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, според която след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника с изключение на посочените в т. 1 - т.3, но не е основал на нея решаващия си правен извод за недопустимост на предявения от ДФ „Земеделие“ осъдителен иск. За да се произнесе по допустимостта на иска, въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират висящите съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника (с изключение на трудови спорове по 4 парични вземания и на производства с участие на длъжника като ответник, в които съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане). Във връзка с приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ съдът е съобразил, че като последица от спиране на висящото съдебно (исково) производство ищецът следва да предяви вземането си, предмет на търсената съдебна защита, в производството по несъстоятелност на длъжника в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Развитието на спряното производство зависи от резултата от предявяване на вземането, тъй като ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ, исковото производство се прекратява (чл. 637, ал. 2 ТЗ), а ако вземането не бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, респ. ако бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, исковото производство се възобновява и продължава с участие на синдика и кредитора, съответно и на лицето, подало възражение (чл. 637, ал. 3 ТЗ), като постановеното решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността (чл. 637, ал. 4 ТЗ). Въз основа на разпоредбите на чл. 637, ал. 1 вр. ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ въззивният съд е направил извод, че непредявяването на вземането, предмет на завареното от решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника исково производство, в производството по несъстоятелност лишава ищеца от правен интерес да поддържа иска си, тъй като евентуалното съдебно решение за уважаване на иска няма да има предвиденото в чл. 637, ал.