Решение № 4753 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2159/2023
- Вид
- Решение № 4753
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198 · Закон за водите
- чл. 111 буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4753 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330102159 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. К., чрез пълномощник юрисконсулт Р. Х., е предявил против С. Д. С., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., бул. „***********” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 13172/ 2022 г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 6423/ 16.09.2022 г., суми, както следва: главница в размер на 2 215, 50 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ****** № ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 2 215, 50 лева- за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, както и начислени лихви за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. в размер 160, 02 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, като собственик на посочения имот, а отношенията между дружеството и 1 клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. В имота били монтирани 4 бр. водомера- два за топла и два за студена вода, с посочени в исковата молба служебни номера. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 13172/ 2022 г. на ПРС, XIV гр. с-в, длъжникът подал възражение в срок, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения на ответника особен представител. Оспорва се твърдението ответникът да е потребител на ищцовото дружество. Твърди се да липсва валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, оспорва се да е сключван договор между ищеца и ответника. Прави се възражение за това ответницата да е собственик или титуляр на ограничено вещно право върху посочения в исковата молба имот. Възразява срещу начина на формиране на задължението и цената, на която са начислени процесните количества вода. оспорва да са налице карнети, ако такива има се оспорва те за отговарят на нормативните изисквания. Посочва се, че се оспорва „валидността“ на представените с исковата молба карнети, в която връзка следва да се дадат указания на особения представител да посочи какво точно оспорва на същите. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията, възникнали за период, подълъг от три години преди датата на подаване на заявлението, в частност за периода 31.01.2018 г.- 14.09.2019 г., както и съответстващите им вземания за лихва, като счита същите за периодични и поради това погасени с кратката тригодишна давност. Цитира се ТР № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Прави доказателствени искания, претендира разноски, възразява срещу разноските на ищеца. В с.з. особеният представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Със заповед № 6423/ 16.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13172/ 2022 г. на ПРС, XIV гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 2 215, 50 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ****** № ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:
47, 51 лева- за държавна такса и 315 лева- за адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.
По делото са представени справка за задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за отделните доставки, а също така и копия от карнети за 2 отчитане на абоната, по отношение на които е направена справка с оригинали в първото с.з.
Представено е и копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща имот, с адрес в град П., ул. „*******“ № ***, ап. *** и договор от 08.08.1985 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че същият е бил собственост на В. Н. П., която след смъртта си на 31.12.2004 г. е оставила за свои законни наследници три дъщери, една от които е ответницата. За имота е приета още и схема от кадастъра.
Представено е и известие за нередовен водомер от 25.03.2022 г., според който водомерът в обекта на адрес в град П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, подлежи на метрологична проверка.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 14.02.2024 г.). Св. Е. Т. П.- ******* на обекта, посочва, че започнала отчитане на обекта от 24.03.2022 г., като в графа забележка в карнетите отбелязала, че абонатът отказва да се разпише в книгата, а наред с това клиентът не подписал и известието за нередовен водомер. Жената се представила като „С.“ и се държала много арогантно, като след този случай инкасаторът повече не бил допускан в обекта. От касиерката на входа разбрала, че абонатът постоянно си стои в къщи, но не отваря на никого. За осигуряване на първия си и единствен достъп до имота поставила голямо съобщение. Служителката си оставяла и телефона, но контакт с нея не бил осъществяван.
Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като били спазени изискванията на Закона за счетоводството и фактурираното количество потребена вода съответствало на отчетените количества според карнетите на водомера. За процесния период нямало отразени плащания по партидата на ответника.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извърша от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се 3 дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Макар в отговора да се оспорват собственическите права на ответника, от представените от община П. документи е видно, че процесният имот е бил придобит от майката на ответника, като след смъртта й, той е получен в наследство от законните наследници, сред които и ответникът. Твърденията на особеният представител в с.з., че тази дъщеря не била приемала наследството и затова нямала наследствени права спрямо имота са голословни и изцяло недоказани, като в тежест именно на страната, която ги е направила, е да ги установи. Липсата на ангажиране на писмени доказателства в тази връзка води до недоказаност на тези обстоятелства.
Независимо и това, че не е единствен собственик на имота, по делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че само ответникът от тези трима наследници живее в апартамента, нейното семейство ползва ВиК услугите, предоставяни от ищеца, ответникът е записан като титуляр на партидата, нейното име фигурира и в карнетите. В тази връзка лицето има качеството потребител като собственик с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.
Неоснователни са възраженията в отговора за това, че карнетите били незаконосъобразно съставени, защото в тях липсвал подпис на потребителя или на негов представител. От разпита на инкасатора на обекта се установи, че само веднъж служителят на ищеца и то след поставяне на предварителни съобщения е успял да влезе в имота, като ответникът е отказала да се подпише в карнетите, държала се е грубо и след това въобще не е допуснала инкасаторката повече, за да извърши реален отчет. Въпреки че служителката си е оставяла и телефон за контакт или за изпращане на показания, ответникът е проявявал бездействие, като и във входа касиерката на блока е посочила, че абонатът постоянно стои в дома си, но не отваря на никого. При това поведение, с което се отказва каквото и да е съдействие по изпълнение на задълженията си, абонатът следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване. Отделно, водомерът е бил и с изтекъл срок на метрологична проверка и не е бил сменен от клиента, въпреки уведомлението за това, като отново и тук ответникът е отказал да подпише съобщението, като пак е в неизпълнение на задълженията си по ОУ.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните, фактурираното количество на потребената вода за процесния период съответствало на количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната и след като счетоводството на ищеца е редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството са надлежно заведени, то следва да се приеме, че отразените в тях доставки са 4 реално извършени, още повече, че по делото са представени и копия от карнетите за обекта, сравнени с оригиналните документи. Експертът посочва, че проверката му е установила, че сумите по фактурите били правилно изчислени и съответствали на цените за питейна вода и на записаните в карнетите количества. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната и с оглед данните от експертизата, следва, че размерът на дължимите от ответника суми за главница за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. е общо 2 215, 50 лева, а за обезщетение за забава- 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., колкото се и претендират.
Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89c465c8-3bfd-432d-95f9-38705603fd7d