Определение № 529 от 15.11.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Шумен, 12.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20213600500452 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С.., ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу разпореждане № 1251/30.09.2021г. по ч.гр.д. № 20213620101333 на РС – Нови Пазар, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** за сумите: 1634.51лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г., 394.57 лева – лихви за забава дължими за периода 26.08.2019г. до 02.10.2020г. и за 948.67 лева - законна лихва за периода 02.10.2020 г. – 29.09.2021 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа всички параметри като основание и размер и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е погасителен план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.

Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със 1 законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва, твърди, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просрочено плащане. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.

Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, но е процесуално недопустима, в частта й съдържаща искане за отмяна на разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата в размер на 394.57лева – лихва за забава за периода 26.08.2019г. до 02.10.2020г. За процесната сума претенцията е уважена изцяло и на заявителя е издадена заповед № 523/30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение, поради което в тази й част, жалбата е лишена от правен интерес и същата следва да се остави без разглеждане. В останалата й част, жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 1333/2021 г. на РС – Нови Пазар е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.., бул. .........., вх. В, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Н.К..., за заплащане на следните суми: 4000.00лв. - главница; 1634.51лв. - непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г.; 1000лв. непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 2800.00 лева - непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, 30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 394.57 лева – лихва за забава от 26.08.2019г. – 02.10.2020г. /без периода от 13.03.2020 г. 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, 948.67 лева - законна лихва за периода 02.10.2020г. - 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното плащане, както и 2 направените по заповедното производство разноски в размер на 216.16лв. държавна такса и 180лв. - юрисконсулско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30038579811 от 05.08.2019 г.

С разпореждане № 1251/30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 20213620101333 първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите:

1634.51 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019г. до 02.10.2020г., 1000.00 лева – неплатено задължение за закупена и използвана услуга Фаст, 2800.00 лева – неплатено задължение за закупена и използвана услуга Флекси, 30.00лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2019г. и за законната лихва от 02.10.2020г. до 29.09.2021г. за разликата над 403.34 лева, както и в частта за разноските за държавна такса за разликата над 95.96 лева до 216.16 лева и за юрисконсултското възнаграждение за разликата над 50 до претендираните 180.00лева.

В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 523 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 4000,00лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;

394.57лева - лихва за периода от 26.08.2019г. до 02.10.2020г., 403.34 лева – мораторна лихва от 02.10.2020г. до 29.09.2021г., 95.96 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, само в частта за сумите:

1634.51лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г.

– 02.10.2020 г. и за 948.67 лева - законна лихва за периода 02.10.2020 г. – 29.09.2021 г.. За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в договора. Досежно законната лихва съдът е приел по-нисък размер, въз основа на изчисление чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато 3 искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Заявителят претендира заплащане на сумата от 1634.51лева непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г.

Настоящата инстанция счита, че заявлението в тази част е основателно и следва да бъде уважено. Видно от представения договор за потребителски кредит е уговорен годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.04 %. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /нова – ДВ бр.35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

4

Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0,00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /49.04%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за същата следва да бъде уважено.

Предвид изложеното жалбата в тази й част се явява основателна.

Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от 1634.51лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г. следва да бъде отменено, като бъде издадена заповед за посочената сума.

Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за законна лихва над сумата от 403.34 лв. до претендираните 948.67 лв. /или за сумата от 545.67лв./ за периода 02.10.2020г. - 29.09.2021 г. то същата се явява неоснователна в тази й част.

Правилно заповедния съд е определил размера на законната лихва върху главницата от 4000.00лв., поради което в тази част разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед уважаване на заявлението допълнително за сумата от 1634.51 лева, разпореждането следва да бъде коригирано и в частта за разноските, като на заявителя се присъдят допълнително разноски за заповедното производство в размер на 32.69 лева

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата, а именно за сумата от 82.54 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.., бул. .........., вх. В, в частта й, съдържаща искане за отмяна на разпореждане № 1251/30.09.2021г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20213620101333 за присъждане на сумата в размер на 394.57лева – лихва за периода от 26.08.2019г. до 02.10.2020г., като процесуално недопустима.

ОТМЕНЯ

Разпореждане

№ 1251/30.09.2021г. по ч.гр.д. №

20213620101333 на РС – Нови Пазар, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „Профи кредит България” ЕООД гр. С.. срещу длъжника ИВ. Д. Г. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1634.51лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г., както и за разноските за държавна такса в заповедното производство за сумата от 32.69 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.., бул. .........., вх. В, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ИВ.