Решение № 16016 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16016 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110129815 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от П. Д. К. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 лева, частичен иск от сумата в размер на 1068.50 лева, представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.10.2022г. сключил договор за потребителски кредит № 1202645 с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 2500 лева, като следвало да върне сума в общ размер от 2668.50 лева, от които лихва от 168.50 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент 6.74%, а годишен процент на разходите от 49.03 %. Твърди се още, че в изпълнение на чл. 5 от процесния договор, ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се задължил да изплати сума в размер на 900 лева, която сума служи за обезпечение на сключения с „Фератум България“ договор. Поддържа се, че ищецът изплатил изцяло дължимите суми по посочените договори в общ размер на 3568.50 лева. Твърди, че договорът за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл. 10, ал.1 вр чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма за сключване на договори от разстояние и всички елементи от договора не са в еднакъв по вид, формат и размер шрифт и в два екземпляра; чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото липсва съществен елемент от съдържанието – годишният процент на разходите по кредита, като в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му. В договора бил грешно посочен размера на ГПР, като действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитодателя лице, за което е заплатена такса, равняваща се на близо половината от размера на кредита, има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Касае се за еднотипни договори върху 1 чиито съдържание потребителя не може да влияе. Поддържа, че клаузата за сключване на договор за поръчителство с точно определено от кредитодателя лице е във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не била формулирана по разбираем начин и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се, че в нарушение на чл. 19, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за поръчителство. Същата сума е част от общо дължимата сума по кредита и е изплатена на ответника като част от дължимите суми по кредита. Посочено е още, че грешното посочения размер на ГПР се развява на непосочен такъв, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, както и че представлява „заблуждаваща търговска практика“. Счита, че договорът е нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 11, т.20 вр с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от съдържанието му, а именно – условията за издължаване на кредита, както и правото на отказ на потребителя от договора и срока за упражняване на това право. С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил процесната сума без основание. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен процесният договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е условие за сключване на договора за кредит. Посочва се, че исковете за прогласяване на нищожност на договора за гаранция са недопустими, тъй като са насочени към ненадлежна страна. Излагат се съображения, че не е налице нарушение на чл.

143 от ЗЗП. Посочва, че предоставената от „Фератум Банк“ услуга гарант не представлявала „допълнителна услуга“, без която договорът за кредит не би бил сключен, тъй като същата се предоставяла от трето за договорното правоотношение лице, което определяло условията за нейното ползване и потребителите сами избирали, дали да се съгласят с тях и да я използват, като имали възможност да предоставят и друго обезпечение. Сочи, че съгласно чл. 29 от ЗПК и чл. 9 от договора кредитополучателя имал правото да се откаже от договора в 14- дневен срок, от което право той не е упражнил. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 14.05.25г. съдът е допуснал на осн. чл.

214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 1248,50 лева, представляваща пълният размер на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява, ч е на 06.10.2022г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, като Кредитор и П. Д. К., като Кредитополучател е сключен Договор №1202645 за предоставяне на потребителски кредит, при следните параметри: Размер на отпуснатия кредит: 2 500,00 лв.; брой вноски: 3; първа падежна дата: 05.11.2022г.; ГЛП: 40,56%; размер на лихвата: 168,50 лв.; обща сума за плащане: 2 668,50 лв.; ГПР: 49,03%, като кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitube Bank в полза на Дружеството; разход за гаранция/поръчителство:

900,00 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество.

Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

2

Устяновява се от експертното заключение, че общо платената сума на „Фератум България“ ЕООД по процесния договор за предоставяне на финансови услуги № 1202645 от П. Д. К. е 2 848,50 лв., от които платена главница 2 500,00 лв.; платена лихва - 168,50 лв.; Плащания съгласно Тарифата и Обши условия - 180.00 лв. Съгласно Извлечение от счетоводната система по Договор №1202645/06.10.2022г. от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, преведените суми от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРШГЕООД към Мултитдюд Банк, за гаранция по Договор за кредит №1202645/06.10.2022г., са общо в размер на 900,00 лв. Видно е от приетото заключение, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Отчетено е, че при включване и на възнаграждението по договора за гаранция към ГПР и съгласно параметрите на договора, общият размер на ГПР се явява 130 %. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане по недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника[1]потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ /понастоящем MULTITUDE BANK P.L.C. - променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 900,00 лева.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като 3 се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.