Решение № 372 от 15.06.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 677/2021
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 15.06.2021
- В сила
- 09.11.2021
- Състав
- Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1 , ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 404 · Кодекс на труда
- чл. 405а · Кодекс на труда
- Чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елисавета Радина при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220200677 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от „Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „ДД.Х.“ №102, вх. Б, офис 3, с управител Р. ИВ. Л., чрез пълномощник ИВ. АТ. В., против Наказателно постановление № 13- 002495 /15.02.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, с което на дружеството на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
В жалбата се навеждат доводи за процесуално-правна и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на ненадлежен за участие в производството пред Съда представител, подържа 1 жалбата и искането.
Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез законовия си представител, е депозирала становище по същество и е изразила претенции за разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства Съдът установи:
На 24.09.20гж. инспекторите от ДИТ св. Д. и колегата й Т. извършвали обход на лозовите масиви в землището на с. В. с цел проверка относно спазване на трудовото законодателство по отношение на наети за беритбата на грозде лица.
Около 10ч. забелязали в един от масивите 8-9 лица, които държали лозарски ножици и кофи, в които берели грозде и го изсипвали в касетки в края на реда. Приближили се и се представили, след което настъпил смут сред заварените на работа лица. Тогава се явила управителката на дружеството и успокоила работещите, които след нейната реакция започнали да попълват предоставени им декларации от органите на ДИТ за обстоятелствата относно полагания от тях труд.
Едно от заварените в масива лица била св. К., която саморъчно попълнила декларацията си – на лр. 32. В същата( както сама признава в показанията си) обърквала датата си на раждане, установена впоследствие с данни от Кметство Ц.. В декларацията К. отразила, че „бере грозде“ , от 8 до 16.30ч. и работи за „Т.Л.“ .
Изискани били документи относно вида на отношенията с К. по предоставяния от нея труд. Пълномощника Ив. В. обяснила още на място в хода на проверката, че имало еднодневни трудови договори и ще ги представи.
Когато обаче се явила в сградата на ДИТ Пазарджик пред св. Д. тя заявила, че разполага с еднодневни трудови договори , които са валидни само за 2019 ( като календарната година е отразена на самата бланка, по който работодателят предварително заплаща здрави осигуровки). Не били представени никакви договори за отношенията между дружеството и К..
Съставен бил протокол от проверката – л. 18 и сл. , в който били отразени констатациите от нея и дадени предписания. КП е връчен на 06.11.20 за 2 пълномощника.
На същата дата е съставен и процесния акт за нарушение, осъществено чрез бездействие по отношение на задължението на работодателя „да уреди като трудови отношенията си с К. при предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма“ -нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ.
Актът е надлежно предявен на пълномощника срещу подпис и препис от него нему.
Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
В представеното писмено становище са депозирани редица възражения за процесуална неизправност на акта и НП. Тук на първо място следва да се отбележи, че пълномощника на дружеството може да получава призовки и съобщения по делото , респ. чрез него дружеството може да бъде призовавано и уведомявано, но той не разполага с легитимна процесуална представителна власт, доколкото не е доказано да притежава адвокатска професия .
Пълномощникът черпи права от пълномощното да подпише и подаде жалбата, с който да инициира процеса, но не може да осъществява процесуална представителна власт. Все пак следва да се уточни, че направените от него възражения са напълно идентични на заявените с жалбата и следва да получат отговор.
Неоснователно се упрекват акта и НП в неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно са посочени дата и място на извършване на нарушението, дори и приблизителен час, а не точен час ( последният коментар е във връзка с несериозния упрек, че проверката била в 10.15, а не около 10ч.) . Аналогично е становището на съда относно оплакванията, че ЕГН на К. в акта бил изписан с девет цифри, а в НП с десет. Нейната персонификация е ясна дори само с посочване на трите й имена и дата на раждане. Достатъчни като яснота и обем факти описват и вмененото бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с констатациите , че лицето е „ 3 заварено на работа – да бере грозде - в лозови насаждения в землището на с.
В.“ . При това описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и проявеното бездействие от страна на дружеството, в чиято полза е престиран труда) е възприета и съответната нему правна квалификация – по чл. 62, ал.1вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Относно възражението,че при описанието липсва връзка между дружеството- жалбоподател и проверения обект – „лозови насаждения в землището на с. В. “ следва да се има предвид, че в акта и в НП е възпроизведено отразеното от К. в декларацията, че работи в „Т.Л. като берач на грозде“, в която дружеството е посочено като работодател.
Няма изрично отразяване на доказателства, които установяват нарушението, но тази липса не е съществен дефицит. Ще повече, че в случая има опис на писмените доказателства, които са взети предвид и които наред с непосредствените впечатления от фактическата проверка са формирали фактическите и правни изводи в двата административни акта ( в отговор на оплакванията в жалбата, л. 6 по делото) .
Несъстоятелни са оплакванията относно посочените санкционни норми: чл. 416, ал.3 от КТ създава компетентност за постановяване на санкционни актове от процесния вид , а чл. 414, ал.3 от КТ предвижда конкретна по вид и размер административно-наказателна отговорност именно за нарушение по чл.
62, ал.1 от КТ.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи , предвид и представената по делото заповед на л. 37.
Актът е съставен в присъствието на надлежно упълномощен за това действие представител, комуто е предявен срещу подпис и на когото е връчен препис.
Въобще, в рамките на цялостната проверка за процесуална законосъобразност Съдът не откри пороци, които да са самостоятелно основание за отмяна на НП.
По същество нарушението се оспорва с твърдения, че не било установено.
От показанията на разпитаната по делото св. Д., съставения протокол от 4 проверката, показанията на К. и попълнената от нея декларация се установи, че на място, на посочената дата, били заварени няколко лица, вкл. К., да берат грозде, като за това били снабдени дори с ножици и с кофи. Самата тя признава това обстоятелство, което е отразила и в предоставената й на място декларация. Напълно ирелевантно е обстоятелството, че в същата тя е отразила погрешно своята дата на раждане , доколкото впоследствие е била идентифицирано чрез приложената и по делото справка в Кметството. Тези обстоятелства дори са подробно отразени в акта и в НП.
В декларацията К. е отразила работно време, работодател, място на работа, но не и трудово възнаграждение, което е задължителен елемент от трудовите правоотношения, доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. С показанията на К. в съдебно заседание обаче се установи, че е получила 25 лева за положения от нея труд. .
При тези данни по делото, правилно е прието, че са налице елементи от трудово-правни отношения между това лице и дружеството-жалбоподател, които обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен трудов договор, чиято форма за валидност е писмена.
Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран работодателя в лицето на дружеството- жалбоподател. Оплакванията, че в случая е следвало да се даде предписание за сключване на договор, вместо да се състави АУАН, също са несъстоятелни. На първо място това е уредено като една от принудителните административни мерки, каквито те имат право да дават по чл. 404 от КТ. На следващо място - упреците за проявено бездействие от страна на контролните органи в хипотезата на чл. 405а от КТ ( липса на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение при установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ) следва да се отнесат към съответния компетентен орган( те са напълно ирелевантни за настоящия спор.
Наложената санкция ( 1600 лева) отстои незначително от минимума ( 1500 лева) и това отстояние е оправдано , предвид факта ,че са констатирани и други нарушения от същия вид ( виж протокола) , санкционирани с други НПия.
5
Не са налице предпоставките по чл. 415в, ал.1 от КТ за възприемане маловажност на случая, а и приложението на тази норма е изключено със законодателното решение по чл. 415в, ал.2 от КТ.
На основание чл. 36, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 и чл. 144 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се присъди в полза на ДИТ Пазарджик и тежест на дружеството- жалбоподател юристконсулско възнаграждение в размер на 80 лева, определен предвид проведеното само едно съдебно заседание, обема на доказателствения материал.
Като намери по изложените горе съображения обжалваното НП за законосъобразно и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13- 002495
/15.02.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, с което на „Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. „ДД.Х.“ №102, вх. Б, офис 3, с управител Р. ИВ.
Л., на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА „Т.Л.“ ЕООД- гр. София, с ЕИК ** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик сума в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6