Решение № 670 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503341 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 264068/18.06.2021 г., постановено по гр. дело № 900/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав, изцяло са уважени предявените от В. Н. К. срещу „МБАЛ за женско здраве-Надежда” ООД и „Медицински център Надежда Репродуктив София” ООД пасивно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 25100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на проявена лекарска немарливост от лекари и лекарски екипи при двете ответни търговски дружества, ведно със законната лихва от момента на твърдения деликт – 07.11.2016 г., до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано изцяло от ответниците, като въззивниците поддържат, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което съдът е достигнал до необоснования извод, че служители при ответните търговски дружества са осъществили твърдения деликт. Въззивниците считат, че незаконосъобразно не е прието за основателно наведеното частично правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез противоправното поведение на пострадалата въпреки оплакванията в постродилния период ищцата „е следвало да потърси лекарска помощ, а не да приема абстрактно-теоретично предоставената й информация за следродилните процеси”. От друга страна, твърдят, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните последици, тъй като е отказала да бъде подложена на предложената й от здравното заведение хоспитализация - „с уговорката, че ще дойде за преглед веднага, след като излязат всички кръвни изследвания - в рамките на 1 час, които са й пуснати и ще се направи оценка на състоянието й”. Поддържат, че в процеса на доказване не е установено противоправно поведение на служител при втория ответник, поради което необосновано е ангажирана и неговата обезпечително-гаранционна отговорност. Твърдят, че определеното заместващо обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в 1 правната норма на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, твърдейки, че релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е наведено след изтичане на уредения в чл. 131, ал.

1 ГПК преклузивен срок, а именно едва в последното о. с. з.

Третото лице-помагач на първия ответник изразява становище за основателност на предявените въззивни жалби, като излага подробно становище в тази насока.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията на въззиваемия.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС, ГО, I-13 състав е бил сезиран с пасивно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че служители при ответните дружества са нарушили принципа за качество на предоставяне на медицинската помощ и достатъчност на извършените медицински дейности, в противоречие с правната норма, уредена в чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ и Наредба № 19/22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, издадена от министъра на здравеопазването, вследствие на което са причинили твърдяното противоправно деяние, поради което е породена уредената в чл. 49 ЗЗД обезпечителногаранционна отговорност за заплащане на заместващо обезщетение за настъпилите неимуществени вреди.

Предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители на ответните търговски дружества, изразяващо се в немарливо изпълнение на лекарските им задължения – при и по повод на извършване на възложената им от ответните дружества законоустановена професионална дейност.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) 2 причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

По делото не се спори, че под медицинските грижи на служители (лекари и медицински работници) при първия ответник ищцата е родила дете с приемна диагноза „Спонтанно раждане при тилно прележдане”, като впоследствие тя неколкократно е била преглеждана от лекари, на които двамата ответници са възложили осъществяването на тази регламентирана в закона медицинска дейност. От заключението на вещото лице по изслушаната и приета от първоинстанционния съд СМЕ, извършила подробен анализ на представените по делото медицински документи, се изяснява, че родилката е била приета в МБАЛ „Надежда” на 07.11.2016 г. със стойности на хемоглобина 128 g/l, което е нормална стойност за края на бременността - това обстоятелство е удостоверено в Историята на заболяването /ИЗ № 8551/2016г./ и в Епикризата, издадена при изписването. Непосредствено след раждането стойностите на хемоглобина се понижават до 94 g/l, а в деня на хоспитализацията на 10.11.2016 г. е удостоверено, че хемоглобина е 76 g/l.

При така установените правнорелевантни обстоятелства СМЕ достига до категоричния доказателствен (фактически) извод, че това намаление на хемоглобина от 128 g/l до 76 g/l е доказателство за кървене след раждането, което не е овладяно при изписването на родилката. При такива стойности рисковете за пациентката са не само от развитие на анемичен синдром, а е възможно колабиране и развитие на хеморагичен шок, ако вторичното послеродово кръвотечение не се овладее и резултатът е остра постхеморагична анемия.

От записа в ИЗ се изяснява, че след раждането плацентата се е отделила спонтанно след профилактика с 10Е Окситоцин, с видимо липсващ котиледон, което е наложило да се пристъпи към инструментална ревизия на маточната кухина, защото е започнало и пообилно кървене. След извършената ревизия кървенето е овладяно, матката се е контрахирала, на пациентката е поставен лед и тежест на корема и е оставена под наблюдение.

Вещото лице пояснява, че мануална екстракция на плацентата се прави, ако тя не е отделена спонтанно, а инструментална ревизия се извършва, ако се установи че са налице задържани плацентарни части в маточната кухина - след оглед на отделената плацента. В конкретния случай - тъй като е диагностицирано липсващ котиледон, се е пристъпило (както изисква добрата акушерска практика) към инструментална ревизия за отстраняването му от маточната кухина. Тази манипулация е удостоверена както в ИЗ, така и в приложения Оперативен протокол към него. Изяснява се принципният подход, че след отделянето на плацентата задължително се извършва неин оглед и в случай че се установи, че тя не е цяла, а има останали плацентарни части в маточната кухина, се пристъпва незабавно към тяхното отстраняване.

Описаните оплаквания на ищцата: бледост, задух, умора, невъзможност да се изправи, обилно вагинално кървене, което има неприятна миризма, данни за колапс и болки в корема, усещане за втрисане и други, говорят за наличие на някаква патология в послеродовия период, вероятно кръвотечение на базата на задържани плацентарни части и 3 начално развитие на инфекция в маточната кухина. Пациент с такива оплаквания трябва да бъде спешно хоспитализиран, правилно диагностициран и съответната патология да бъде овладяна.

Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че стойностите на хемоглобина при ищцата на 25.11.2016 г. не са изследвани, а на 29.11.2016 г., както се установява от приложения Протокол с резултати от лабораторно изследване, той възлизал на 118 g/l. Тогава е направена ПКК, изследвано е кръвосъсирването и CRP. Именно от Амбулаторен лист № 012935/25.11.2016 г. за преглед на В.К. от д-р К. Т. се установява, че на ищцата е направен преглед, като е удостоверено, че се касае за състояние след нормално раждане - направено е УЗИ, според което матката е в инволуция с наличие на кръв и съсиреци в нея, а като лечение е предписан химичен масаж: Бусколизин и Метергин -3x1 таблетка. В Амбулаторен лист № 013064/29.11.2016 г. за преглед на В.К. от д-р В. К. е обективирано, че родилката е с анормално раждане на 07.11.2016 г., с ревизия на маточната кухина и вторична анемия, след хемотрансфузия и химически масаж. Извършен е вагинален преглед, свалени са конците от епизиорафията и е посочено че цервикалният канал е отворен и има лохии във влагалището. Направено е и УЗИ, при което в маточната кухина е открит миомен възел с размер 4 см., около който се визуализират коагулуми и кръв. След мануалната палпация е изкървяла по-обилно с ясна кръв. Назначена е ПКК с хемостазиология и CRP, като предвид стойностите му е предписан антибиотик Уназин - 2х2 таблетки и утеротоник.

СМЕ установява, че в представената медицинска документация от ответника липсват данни за отказ от хоспитализация на пациентката, няма и данни ищцата да е отказала кръвопреливане, каквото й е направено. От Епикриза от СБАЛ по АТ „Майчин дом” на В.К., приета на 30.11.2016 г. в 00:24 ч. с приемна диагноза „Късно и вторично послеродово кръвотечение”, „Остра постхеморагична анемия”, „Хиповолемичен шок”, се изяснява, че стойностите на хемоглобина й при приемането са 65 g/l, които са доста под нормата (120-160 g/l) и са доказателство за наличието на хиповолемичен шок при пациентката, дължащ се на остра постхеморагична анемия, вследствие на неовладяно кръвотечение в послеродовия период. Пострадалата е приета по спешност във второто болнично заведение с обилно генитално кървене, което е наложило извършването на нова ревизия на маточната кухина, с хистологичен резултат: плацентарни части с кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране. Тази повторна операция се е наложила, тъй като при инструменталната ревизия, извършена непосредствено след раждането от д-р К., не са били отстранени всички останали плацентарни части в маточната кухина. В „Майчин дом” е извършено хистологично изследване, каквото не е осъществено след инструменталната ревизия в МБАЛ „Надежда” от д-р К..