Определение № 237 от 23.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Шумен, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Атанас Д. Х.в

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500098 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1900/19.01.2026 г. при ШРС, депозирана от „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н. П. П., действащо чрез пълномощника си адв. Х.

М. от САК, против определение № 3964/30.12.2025 г. по гр.д. № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че понастоящем съдилищата масово съблюдавали за спазване на принципа на чл. 3 от ГПК и установяват неговото нарушение при водене на повече от едно идентични производства, като противодействат на така извършената злоупотреба, редуцирайки или оставяйки без уважение искането за присъждане на разноски. Правото на иск по настоящото дело било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като ищцата подала шест искови молби срещу дружеството-жалбоподател с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Договорът за правна защита и съдействие бил нищожен поради противоречие с добрите нрави. Поради това изобщо не се дължало плащането на адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Освен това, първоинстанционният съд неправилно присъдил разноски по всеки от предявените искове, а не върху сбора от цената им. Позовава се на практика на СЕС, според която дават националните съдилища следва да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото, дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

1

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 886/11.11.2025 г. по гр.д. № 159/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на М. И. изобщо не бъдат присъдени разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност, моли съда размерът на платеното възнаграждение да бъде намален поради прекомерност.

В законния срок, насрещната страна – М. П. И., чрез пълномощника си – адв. Х. Н. от АК-Разград, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил размер на адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 159/2025 г. е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. П. И. срещу „Сити кеш“ ООД гр. София с искане да бъде прогласена нищожност, поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит №..../09.07.2020 г., сключен между страните, ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сума в размер на 107,00 лв. – получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит и в условията на евентуално съединяване отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от договора. Исковата молба е депозирана чрез пълномощника на И. – адв. Х.м Н. от АКРазград. С определение № 1105/11.04.2025 г. ШРС, на основание чл. 213 от ГПК съединил за общо разглеждане гр.д. № 159/2025 г., гр.д. № 157/2025 г. и гр.д. № 158/2025 г. по описа на съда. Предмет на разглеждане на другите две дела, между същите страни, били идентични искове относно сключени между страните договори за потребителски кредит №№ 989697/28.12.2023 г. и 443237/17.08.2020 г. с цена на исковете – 1800,00 лв. и 370,00 лева. С отговора на исковата молба ответникът оспорил претенциите, а с допълнителна молба от 24.06.2025 г. отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. По делото били представени пълномощни, ведно с договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че уговорените между И. и пълномощника й – адвокат възнаграждения по всяко от делата в размер, както следва: на 1200,00 лв.; на 1340,00 лв. и на 1200,00 лв., били изцяло платени. На 14.10.2025 г. било проведено съдебно заседание по делото, в което участвал адв. Х.Н., като представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С решение № 886/11.11.2025 г., постановено по делото, предявените от М. И. искове били изцяло уважени.

Обсъждайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ШРС приел, че същото е неоснователно, като присъдил направените разноски в общ размер 2 на 4141,72 лева. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, с определение № 3964/30.12.2025 г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта му за разноските. Приел е, че адвокатската професия е свободна такава и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения определя някакъв минимален размер, който важи само като крайна минимална мярка.

Посочил е, че трябва да е налице значителна несъразмерност между защитаваното право и платеното възнаграждение, което в случая не е налице. Обсъдил е, че определените възнаграждения са в размер на абсолютния минимум по всеки иск, както и че делото се отличава с фактическа сложност.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

По възражението на частния жалбоподател, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, в разрез с изискванията на чл. 3 от ГПК, тъй като ищецът е подал шест искови молби срещу ответното дружество с цел да се възложи в тежест на последния заплащането на разноски в прекомерен размер: съгласно разпоредбата на чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно е налице злоупотреба с процесуално право. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т.е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.

Настоящият състав счита, че предявяването на искове с отделни искови молби, а не с една молба не представлява нарушение на въведеното в чл. 3 от ГПК изискване, тъй като различните производства имат за предмет различни договори за кредит между същите страни. Поради това, ШОС счита, че в случая не е налице злоупотреба с права от страна на ищцата.

По предявеното, при условията на евентуалност искане на жалбоподателя за намаляване на разноските на насрещната страна за заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК:

Съгласно цитираната разпоредба /ред. ДВ бр. 55/08.07.2025 г./, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.. Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно предвидените в нея 3 размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, уговореният и платен от ищцата на пълномощника й адвокат размер на възнаграждение се равнява общо на 3740,00 лв. /1912,23 евро/. Касае се за изготвяне на три искови молби, с предмет – обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, явяване в едно съдебно заседание. Цената на предявените искове е ниска, както и правната, и фактическа сложност на спора, предвид многобройността на подобен вид дела. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът намира, че заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер.

С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на М. И., направени от пълномощника й, съдът приема, че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства съобразно законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от въззиваемата възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 1500,00 лв. /766,94 евро/.

Присъдената в полза на ищцата сума за разноски в общ размер на 4141,72 лв. следва да бъде намалена на сума в общ размер 1894,72 лв. /968,75 евро/.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че жалбата се явява частично основателна и следва обжалваният съдебен акт да бъде частично отменен, като се постанови определение с което се измени решението в частта за разноските в горния смисъл.

В останалата й част, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3964/30.12.2025 г. по гр.д. № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА, в която молбата на „Сити кеш“ ООД гр. София с ЕИК 202531869, представлявано от Н. П. П. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 886/11.11.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските е оставена без уважение по отношение на сума в общ размер 4141,72 лева, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 886/11.11.2025 г., постановено по гр.д. № 159/2025 г. по описа на 4

ШРС, в частта му досежно разноските, като:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище гр. ...., адрес на управление гр. ...., р-н „...“, бул. „....“ № ..., ет...., представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., ет. ..., ап...., направените разноски по делото в размер на 1894,72 лв. /968,75 евро/.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3964/30.12.2025 г. по гр.д. № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5