Решение № 31 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело № 20235200900077 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., община С., област П., ул. „Д.“ № **, чрез адв. Л. Г. от АК - П., съдебен адрес: гр. С., ж. к. Л. **, бл. **, ет. **, ап. **, против ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 400 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди (закупени 2 бр. семитобуларн и плаки), всички настъпили от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 06.12.2022 г. по вина на водача на л. а. „Я. модел **“, рег. № ***, а именно А. С. С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника – 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на главниците.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 4124 от 02.05.2023 г. се твърди, че на 06.12.2022 г. около 22:40 ч. е настъпило ПТП в гр. П., на ул.

„П.“, пред бензиностанция Л., по вина на водача на л. а. „Я. модел **“, рег. № ***, който не пропуска движещ се по път с предимство л. а. „М. **“, рег. № *** и го блъска, като вследствие на удара М.а се отклонява и навлиза в 1 насрещното движение и удря л. а. „А.“, рег. № ***, управляван от ищцата. От инцидента ищцата получава подробно описани телесни увреждания, като за извършената операция на ляв горен крайник с поставяне на 2 бр. метални плаки заплаща сумата от 2 400 лева с ДДС. Твърди се, че на 19.12.2022 г. е отправена претенция срещу застрахователя на делинквента и водач на л. а. Я., но до момента няма заплащане или определяне на обезщетение. Моли се за уважаване на исковете.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД е подал отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, като не се оспорва твърдението, че ответното дружество е уведомено от ищеца за процесното ПТП на 19.12.2022 г., както и че гражданската отговорност на водача на л. а. Я. е застрахована при ответника към датата на ПТП, като се цитира застрахователната полица. Оспорва се, че водачът А. С. С. е виновен за настъпилото ПТП, като се твърди, че същият не е нарушил ЗДвП, поради което липсва противоправно поведение. При условие, на евентуалност се твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на л. а. М. Р. Р., тъй като при визуализиране на маневрите на л. а. Я., същият е следвало да продължи напред, употребявайки спирачните механизми на автомобила. Позовава се и на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС. Релевира се прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с оглед нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП за поставен обезопасителен колан, като редукцията следва да е наполовина. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Няма подадена допълнителна искова молба, с което двойната размяна на книжа е преустановена.

С определението по чл. 374 от ГПК съдът е конституирал „З. Л. И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ № **, като трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 367, ал. 4 вр. чл. 219 от ГПК. Становището на третото лице – помагач е, че водачът на л. а. М. Р. Р., чиято гражданска отговорност е застрахована при дружеството - подпомагаща страна, няма вина за настъпване на ПТП, като същото е причинено по вина единствено на водача на л. а. Я. А. С..

Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно завишена и в противоречие на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Прави се идентично възражение за съпричиняване – поради непоставен от пострадалата предпазен колан.

2

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.

86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът твърди, а ответникът не възразява срещу това, че е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 19.12.2022 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна – на 19.03.2023 г. Искът е предявен на 03.04.2023 г.

Съдът е изискал справка на какъв етап е наказателното производство, образувано по досъдебно производство ЗМ № *** г., пр. преписка № *** г. на Районна прокуратура – П., както и спрямо кое лице, за какво деяние, като с писмо вх. № 8533 от 03.10.2023 г. Р П – П. уведомяват съда, че производството е прекратено по искане на пострадалата А. М., а на виновния водач е издадено наказателно постановление на 05.09.2023 г. от началника на Пътна полиция - П. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП (л. 104106 от делото).

На това основание, съдът приема, че не съществуват отрицателни пречки за разглеждане на делото. Производството е допустимо.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество и делинквента А. С. С. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от 06.12.2022 г., както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент н а 19.12.2022 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от последния.

3

По делото е приложено ДП № *** г. на РУ на МВР - П., пр. преписка № *** г. на РП – П., касаещи процесния инцидент, вкл. е приет и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.12.2022 г., съставен след посещение на място от дежурен служител на ОДМВР – П.. Приетата по делото медицинска документация е анализирана и коментирана в изготвеното от д-р П. М. заключение по допуснатата комплексна съдебна експертиза, с изключение на представения в последното открито съдебно заседание за продължен болничен лист поради временна неработоспособност.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят Ж. И. Н. дава показания, че заедно с ищцата са пътували в една кола при настъпване на произшествието, като тя е шофирала, а той седял на предната дясна седалка до нея. Ударът бил фронтално, по-скоро откъм страната на шофьора. Първите десетина секунди ищцата била в безсъзнание.

Поддържа, че и двамата са били с правилно поставени предпазни колани.

Опитал се да я извади от колата, но не успял и тогава повикал хора за помощ.

Забелязал, че ръката й е счупена. Дошли полиция, пожарна и с помощта на машини шофьорската врата била отворена, след което пострадалата била откарана с линейка към болницата. Оказало се, че има счупена ключица и ръка. Направили й операция. Излага, че с ищцата живеят заедно на семейни начала от *** години. Първоначално тя не можела да ******** поради което той й помагал повече от два месеца при *******. Постоянно била на болкоуспокоителни, вече не пие. През нощта се събуждала, плачейки. Твърди, че ищцата все още не е преодоляла стреса, страхува се да шофира нощем на фарове. Лявата й ръка все още е слаба. На моменти я наболяват рамото и ръката. Почти не спи на лявата си страна. Има белези на ръката и ключицата.

Свидетелят Р. П. Р. дава показания, че е участвал в процесното ПТП, управлявал е л. а. М.. Излага, че е пътувал за с. Г. около 22:00 часа, когато при преминаване покрай бензиностанция „Л.“ в посока от гр. П. към гр. П. му излиза кола отдясно по посока на неговото движение, удря го, при което М.ът минава в насрещната лента и бива ударен от друга кола. Ударилата го кола е излязла от път без предимство на път с предимство. Не му е направило впечатление тази кола да се е опитвала да спре, няма и спирачни следи.

Свидетелят А. С. С. дава показания, че е участвал в процесния инцидент с л. а. Я. Х. Спомня си, че преди да излезе от бензиностанцията се огледал наляво – нямало никой, погледнал надясно и видял в далечината автомобила на ищцата. Тръгнал да потегля, навлизайки в платното за движение в посока надясно към гр. П. и тогава го удря л. а. М.. Поддържа, че 4 преди да потегли първо спрял на знака „Стоп“. Ударът настъпил в неговата дясна лента.

Съдът е изслушал заключението на вещите лица инж. М. и д-р М. по КСАвТМЕ, но предвид че експертизата в автотехническата част е неясна досежно направените изводи и оттам необоснована – обстоятелства, довели до допускането на повторна съдебноавтотехническа експертиза на основание чл. 201 от ГПК, съдът ще коментира единствено заключението на второто вещо лице инж. В. Ф. в автотехническата част и на д-р М. в медицинската.

Изводите на последните съдът е приел за пълни и обосновани, неоспорени от страните.

В медицинската част:

От настъпилото на 06.12.2022 г. ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на лява ключица, счупване на диафизата на улна (лакътна кост) и радиус (лъчевата кост) на лявата предмишница с увреда на мускул–лакетния разгъвач на китката; разкъсно-контузна рана на дясното бедро, кръвонасядания и травматични отоци по тялото и крайниците.

Проведено е комплексно медикаментозно лечение с обезболяващи, антибиотик и антитромботични средства, и оперативно лечение. Счупването на лявата ключица е лекувано с мека имобилизация за 1 месец. Счупването на диафизите на костите на лявата предмишница – лъчева и лакетна е лекувано оперативно чрез вътрешна репозиция и метална остеосинтеза с компресивни 1/3 тубуларни заключени плаки и гипсова имобилизация. Към момента на извършения за целите на заключението преглед се установява леко намален обем на движението в лявата раменна става при странично отвеждане на ръката и болезненост към края на движението, което с времето следва да отшуми, както и намалена флексия (сгъване/извиване) в лявата гривнена става. След сваляне на остеосинтезните средства е необходимо да се продължи с рехабилитацията до възстановяване на пълния обем на движенията. Към момента няма данни за усложнения.

Експертът обяснява, че счупването на ключицата се получава по два възможни механизма: директен – при удар, фронтално в ключицата и индиректен – при удар в областта на рамото. В случая при ищцата счупването е вследствие на индиректен механизъм. Счупването на костите на предмишницата има директен огъвачен механизъм. Тези две счупвания са получени от проникване в купето на части от автомобила при деформацията му при ПТП. Съобразно характера, вида и локализацията на получените 5 увреждания, пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан.

Оздравителният процес по отношение на счупената ключица е отнел около 2 – 2,5 месеца. Счупените кости на предмишницата са затруднили основната функция на крайника за период от около 4 – 5 месеца. Разкъсноконтузните рани и отоци са оздравяли за около 2 седмици.

В хода на процеса, а именно на 31.01.2024 г. до 02.02.2024 г. ищцата е била хоспитализирана за премахване на остеосинтезните средства, а именно заключващите плаки, с които е извършена операция на двете кости на лявата предмишница. При премахването се е получил дебриколаж (скъсване) на един от металните винтове, който крепи плаката на лъчевата кост, в резултат на което той не е могъл да бъде отстранен. При преминаване през летища например ищцата ще следва да носи документ със себе си, за да може да докаже останалото в ръката чуждо тяло. Това няма отношение към здравината на срастването. Експертът разяснява, че хипотетично би могло да се направи нова операция за премахването на винта, но това е медицинско неоправдано да се отвори костта по хода на винта, да се премахне същият и отново да се очаква срастване при условие, че ищцата не може да има усещане за наличие на чуждо тяло. Пояснява се, че при голям процент от лекувани по този начин пациенти остеосинтезата не се премахва. Установява се обаче, че при ищцата все още има леко ограничена рефлексия в китката, в гривнената става.