Решение № 726 от 23.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Ямбол, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Таня Ст. Къркеланова като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330101636 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г. С. А. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*********/2024 г. на ЯРС – общата сума от 372, 15 лв. , състояща се от 51, 43 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги , 115, 48 лв. – неустойкa за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, 205, 24 лв. – разлика между действителна и преференциална цена на предоставено мобилно устройство, както и законна лихва и разноски в заповедното производство.

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, като предвид това и на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК за ищеца се пораждал правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва се, че между страните бил сключени – договор за мобилни услуги от 25.04.2022 год. , с предпочитан номер,за срок от 24 месеца с месечен абонамент 24, 99 лв. преди изтичане срока за договора и 34.99 лв. след това. Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени във фактури от 20.05.2022 год. и 20.06.2022 год., подробно описани. Като последица от неизпълнението била начислена и неустойки, за предсрочно прекратяване на договора– три стандартни месечни такси и в размер на 115, 48 лв. Към датата на сключване на договора мобилният оператор предоставил на ответницата устройство на преференциална цена, като в следствие неизпълнение на договора, същата дължала и сумата от 205, 24 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка и действителната цена на устройството, като е взет предвид периодът, през който длъжникът изпълнявал задълженията си.

1

Излагат се съображения за основателност на исковете, поради което и се иска се уважаването им, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В депозирания в срок отговор особения представител на ответника оспорва иска по основание и размер. Оспорва представените фактури. Твърди, че е налице неяснота както в договора, така и във фактурите, вкл. не било ясно как е изчислена цената на предоставеното устройство. Счита, че неустойка не се дължи , т.к. липсвали доказателства за предсрочно прекратяване на договора. Освен това клаузите за неустойка се оспорват като нищожни, за което се излагат подробни доводи.Твърди се и че противоречат на добрите нрави, вкл. се прави възражение за прекомерност.

Оспорват се и клаузите на договора и ОУ като неравноправни и нарушаващи правaта на потребителя. Не били налице и доказателства за реално предоставени мобилни услуги. Претендира се за отхвърляне на претенциите.

В съдебно ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№*********/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 25.04.2022 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 2 4 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него, които ответникът е декларирал, с декларация съгласие от 25.04.2022 год., че е получил и е съгласен с тях, както и Приложение ценова листа .

В договора е вписано, че на абоната се предоставя мобилен апарат, при стандартна цена на устройството 299, 90 лв. или отстъпка от стандартната цена в размер на 274, 91 лв.

В договора е уговорено, че в случай на прекратяване преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушени на задълженията му по договора, последният дължи неустойка , която не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и в случаите на предоставено устройство , потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

Представени са още - фактура от 20.05.2022 год. с получател ответника, на стойност 37,44 лв. с ДДС – месечен абонамент и ползвани услуги; фактура от 20.06.2022 год. с получател ответника на обща стойност 57,43 лв. –месечен абонамент и задължения от предходен период в размер на 37,44 лв.; фактура от 20.06.2022 год. с получател ответника за сумата от 372, 15 лв. –задължения от предходен период- 51, 43 лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги – 320, 72 лв.

Ищецът е представил и копие от ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.

2

Представена е още справка за детайлно потребление за клиентския номер на ответницата за периода 25.04-19.05.2022 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от 25.04.2022 год. Същият е валиден и поражда правни последици, като се има предвид и, че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника, ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени вида на ползваните услуги, стойността на избраните месечни абонаментни планове и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените далекосъобщителни услуги и абонаментни такси в размер на общо 51, 43 лв. е основателен и следва да се уважи.

Останалата част от претенцията на ищеца касае сумата от общо 320, 72 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, по вина на ответника в размер на три месечни абонаментни вноски, както и неустойка за предоставено мобилно устройство с отстъпка от редовната цена, по договора от 25.04.2022 год.

Искът за неустойка се основава на клаузи в индивидуалния договор за дължима се неустойка от абонати на дружеството при предсрочно прекратяване на договори, както следва – неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и в случаите , в които е предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа , действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По иска за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал.

5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на 3 безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се в индивидуалния договор за мобилни услуги. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая съдът приема, че не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги и месечен абонамент/при липса на твърдения ответникът да е изправна страна/, водещо до правото на оператора едностранно да прекрати договора.

Прекратяването на услугите е безспорно установен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Не бе значение е , че и самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.).

Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не се явява нито прекомерна, нито противоречаща на добрите нрави, предвид изложеното по-горе, поради което и искът следва да бъде уважен до размера на 115, 48 лв.

По отношение искането за заплащане на сумата от 205, 24 лв. – разликата между заплатената от потребителя промоционална цена на предоставено с договор от 25.04.2022 год. мобилни устройства и стандартната му такава, съдът намира следното: Действително се установи по делото, че с подписване на посочения договор ответникът е декларирал получаване на устройството. От представените от ищеца доказателства се установи още каква е промоционалната и действителната му цена.В случая обаче, според съда по делото липсват доказателства, от които да се установи по какъв начин е формирана неустойката за ползване на устройството, с оглед разликата между посочената в договора отстъпка от 274, 91 лв. и размера на исковата претенция – 205, 25 лв . Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е ангажирал убедителни доказателства как е формирана тази сума и съответства ли начина на формирането й на клаузата в договора уреждаща правото на оператора на неустойка. Освен изложеното така, както е уговорена в договора неустойката има обезщетителен характер и по същността си представлява неустойка, независимо от начина по който е означена. Тази неустойка е уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и в случая се претендират кумулативно и двете. Това според настоящия състав накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и безспорно клаузата в договора се явява нищожна.