Решение № 15 от 11.02.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Омуртаг, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243510100205 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на извършването й .

В съдебно заседание, ищецът С. Х. М., не се явява. Представлява се от адв. К. П. от АК – Търговище.

Ответницата Н. Х. И., се явява лично и с адв. А. Р. от АК Търговище.

Ответницата Ш. Х. А., се представлява се от адв. В. А. от АК – Търговище, назначена за особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Процесуалният представител на ищеца поддържа искането за извършване на делбата във втората й фаза, като моли съдът да постанови възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349 ГПК в полза на С. М.. Излага съображения, че са налице всички законови предпоставки за това, тъй като имотът представлява единствено жилище за ищеца и същият е живял в него към момента на откриване на наследството, като тези обстоятелства са били своевременно доказани още в първата фаза на делбеното производство. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представения списък. Заявява готовност в законоустановения шестмесечен срок да бъдат изплатени дяловете на останалите съделители съобразно определените от съда стойности.

Процесуалният представител на ответницата Ш. А., изразява становище за уважаване на иска за делба, без да се претендира възлагане на имота в полза на представляваната страна. Посочва, че поради обективна невъзможност същата не може да ползва и стопанисва имота, поради което настоява да й бъде присъдена паричната равностойност на дела, включително съответната част от стойността на извършените и признати подобрения, съобразно заключението на вещото лице. Изразява съгласие с претендираните от ищцовата страна разноски, доколкото същите са относими и законосъобразно направени.

Процесуалният представител на ответницата Н. И. също моли съдът да извърши делбата при квотите, определени с решението по първата фаза на производството, като й бъде присъдена паричната равностойност на дела съобразно приетата съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 17 от 24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 205 по описа на Районен съд – Омуртаг, между страните по делото С. Х. М., Н. Х. И., и Ш. Х. А., е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 131, с площ от 1 620 /хиляда шестстотин и двадесет квадратни метра/, за който е отреден УПИ VI- 131 /шест/, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 75 /седемдесет и пет квадратни метра/, находящ се в квартал 17 по плана за регулация и застрояване на с. Висок, община Омуртаг, област Търговище, с административен адрес на имота ***, при квоти за С. Х. М. – 1/8 ид.ч., за Н. Х. И. – 6/8 ид.ч. и за Ш. Х. А. – 1/8 ид.ч..

В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата съделителят С. Х.

М., чрез процесуалния си представител адв. К. П., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, е заявил искане процесният недвижим имот да бъде възложен в негов дял, като е навел твърдения, че към момента на откриване на наследството е живял в имота със семейството си, не притежава и никога не е притежавал друго жилище и е изразил готовност да уравни дяловете на останалите съделители в пари.

В същото първо открито съдебно заседание след допускане на делбата, на основание чл. 346 ГПК, съделителят С. М. е предявил искания за сметки срещу съделителя Н. И. за сумата от 69 000 лв. и за сумата от 11 500 лв. срещу съделителя Ш. А., свързани със заплащане на стойността на извършени от него подобрения и разноски за запазване и увеличаване стойността на делбения имот за периода 2019 г. – 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на молба за претенции по сметки, до окончателното изплащане на сумите.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и извърши анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

Относно способа за извършване на съдебната делба:

Предмет на подялба в настоящата втора фаза на развиващото се производство по съдебна делба е следният недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 131, с площ от 1 620 /хиляда шестстотин и двадесет квадратни метра/, за който е отреден УПИ VI- 131 /шест/, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 75 /седемдесет и пет квадратни метра/, находящ се в квартал 17 по плана за регулация и застрояване на с. Висок, община Омуртаг, област Търговище, с административен адрес на имота ***.

Съобразно влязлото в сила решение по първата фаза на делбата съделителите С. М., Н. И., и Ш. А., участват в съсобствеността при следните квоти: 1/8 идеална част за С. М., 6/8 идеални части за Н. И. и 1/8 идеална част за Ш. А..

С посоченото решение е признато, че съвместното притежание на правото на собственост е възникнало въз основа на наследствено правоприемство от общите наследодатели Х. М., починал на *** г., и А. М., починала през 2017 г., като за Н. И. е установено и придобиване на 5/8 идеални части въз основа на договор за издръжка и гледане, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение.

От заключението на назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем.

Основният принцип в производството по съдебна делба е всеки съделител да получи част от делбеното имущество в натура, като неравенството в дяловете се уравнява с пари (чл. 69, ал. 2 ЗН). Когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан (чл. 348, изр. 1 ГПК).

Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари (чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК). Искането за възлагане по този ред е обвързано от преклузивен срок, който изтича с приключване на първото по делото открито съдебно заседание, след влизането в сила на решението за допускане на делбата (чл. 349, ал. 4, изр. 1 ГПК).

В настоящия случай съделителят С. М. е отправил искането си за възлагане в законоустановения преклузивен срок, а именно в първото открито съдебно заседание след 2 допускане на делбата.

За да е основателна една възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо да се докажат и то при условията на кумулативност следните факти: процесният имот да е неподеляем и да е жилищен по предназначение; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на наследяването; съделителят да няма друго собствено жилище; съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството.

Следва да се подчертае, че наличието на предпоставката съделителят да няма друго собствено жилище се установява чрез представяне на писмени доказателства /например декларация за имотното си състояние, в която посочва, че няма друго жилище или чрез справка от Агенцията по вписванията, от която да е видно, че няма друго жилище/.

По отношение на предпоставката съделителят да е живял в неподеляемото жилище към момента на откриване на наследството е нужно да се установи, че наследник е живял в имота постоянно и продължително, т. е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя /т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).

В конкретния случай се установи по безспорен начин, че допуснатият до делба недвижим имот–урегулиран поземлен имот с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, е реално неподеляем и има жилищен характер. По делото е установено още в първата фаза на делбеното производство, че съсобствеността върху имота е възникнала за всички съделители в резултат на наследствено правоприемство от общите им наследодатели Х. М., починал на *** г., и А. М., починала през 2017 г., като за съделителя Н. И. е налице и придобиване от А. М. /приживе /, на 5/8 идеални части въз основа на договор за издръжка и гледане, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение.

За яснота следва да се отбележи, че с Решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ІІ г.о. ВКС е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един наследниците.

Ето защо, решаващият състав прие, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на възлагателната претенция на съделителя С. М. и процесният недвижим имот следва да бъде поставен в негов дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като се определят и сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители Н. И. и Ш. А., съобразно определената по съдебно-техническата и оценителна експертиза пазарна стойност на имота и квотите им в съсобствеността.

По делото са изготвени първоначална съдебно-техническа и оценителна експертиза, както и допълнителна експертиза, възложена с изрична задача вещото лице да определи пазарната стойност на процесния имот, като вземе предвид цените, по които реално се изповядват сделки с подобни жилищни имоти в региона.

От заключението по допълнителната експертиза се установява, че при проучване на действително осъществени сделки през есента на 2025 г. в района на община Омуртаг, аналогични имоти се прехвърлят на цени, значително по-ниски от офертните, като в преобладаващата част от случаите сделките се сключват по данъчната оценка или на стойности, близки до нея, а в отделни случаи и под данъчната оценка. Въз основа на тези реално реализирани сделки, вещото лице е определило пазарната стойност на процесния имот по метода на посредственото сравнение в размер на 54 630.00 лв.

Съдът обаче приема, че тази стойност не отразява действителната пазарна конюнктура в региона и, че самостоятелното й прилагане няма да доведе до справедлива оценка на конкретния имот, доколкото тя не отчита в достатъчна степен реалната му стойност.

От друга страна, определената по първоначалната експертиза стойност на имота по метода на амортизираната възстановителна стойност в размер на 137 177.43 лв. отчита подробно стойността на земята, сградите и подобренията, но изолирано от реално функциониращия пазар, поради което също не може да бъде възприета самостоятелно като пазарна стойност за целите на делбата.

Ето защо съдът намира за правилен и обоснован подхода, приложен в допълнителната експертиза, при който е извършено претегляне на двете стойности-тази по 3 метода на посредственото сравнение, основана на реално изповядани сделки (54 630.00 лв.), и тази по метода на амортизираната възстановителна стойност (137 177.43 лв.), при равни тегловни коефициенти от по 0.5, което води до определяне на пазарна стойност на процесния имот в размер на 95 903.71 лв.

По този начин определената стойност съчетaва пазарния реализъм с обективната стойност на имота, отчита както икономическите условия и нивата на реално постигнатите продажни цени в региона, така и действителното състояние, застрояване и функционалност на имота, поради което съдът приема, че стойността от 95 903.71 лв. представлява найблизката до справедливата пазарна стойност към момента на извършване на делбата.

Така съделителят С. Х. М. дължи уравнение на дяловете на останалите съделители, както следва:

На съделителя Н. Х. И., притежаваща 6/8 ид.ч., сумата в размер на 71 927.78 лв.

На съделителя Ш. Х. А., притежаваща 1/8 ид.ч., сумата в размер на 11 987.96 лв.

Дължимите суми за уравнение на дяловете следва да бъдат заплатени в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК, като при неизпълнение на това парично задължение решението се обезсилва по право.

Разпечатката съдържа 42 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89bffac7-3577-4e8b-9b15-fde7c0f8d7f4