Решение № 3052 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330112061 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу В. С. Н. е направено искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 329.45 лв., от които 228.16 лв. дължими за месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги от 20.08.2022г. за периода от 18.05.2020г. до 17.07.2020г., 1.61 лв. дължими за месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги от 13.08.2022г. за периода от 13.08.2022г. до 18.08.2022г., 89.70 лв. дължими вноски по договор за лизинг от 20.08.2022г. за базови аксесоари за периода от 05.08.2022г. до 04.01.2023г., 9.98 лв. вноски по застрахователна полица за периода от 05.09.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 20.08.2022г., както и договор за лизинг от същата дата. Бил сключен и договор за мобилни услуги от 13.08.2022г., като длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите и те били едностранно прекратени от ищцовото дружество от дати 15.08.2022г. и от 30.12.2022г. Към 05.01.2023г. длъжникът имал задължения и за предходни периоди в размер от 251.45 лв., и дължими вноски по договор за лизинг в размер на 78 лв. За задълженията за предходен период били издадени фактури от дати 05.09.2022г., 05.10.2022г., 05.11.2022г., 20.08.2022г., на обща стойност 255.89 лв. От тази сума била приспадната предплатената от длъжника сума в размер на 4.44 лв. при подписване на договорите, поради което дължимата сума възлизала на 251.45 лв. Посочено е в исковата молба в какъв размер са дължимите суми по клиентски номер *** и ***. Всички непогасени и изискуеми задължения в размер на 329.45 лв. били обединени във фактура № 7345497825 от 05.01.2023г. и фактура № 7339825334 от 20.08.2022г., със срок на плащане 15 дни от датата на издаване на фактурата. Твърди се, че към момента дължимата сума не е заплатена от длъжника, поради което е направено искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца посочената сума. Претендирани са разноските по заповедното и исковото 1 производство.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на искова молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Формулира възражение за изтекла давност както за главницата, така и за обезщетението за забава.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1153 по описа на ПРС за 2025г. е видно, че е издадена заповед № 549 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2025г., с която е разпоредено В. С. Н. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата в размер на 228,16 лева (двеста двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки), представляващи абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.08.2022 г., дължими за периода 18.05.2020 г. – 17.07.2020 г., 1,61 лева (един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.08.2022 г., 89,70 лева (осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща вноски по Договор за лизинг от 20.08.2022 г. за базови аксесоари за периода 05.06.2022 г. – 04.01.2023 г., и 9,98 лева (девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължими вноски по застрахователна полица № *** за периода 05.09.2022 г. – 04.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по съразмерност в настоящото производство, от които 12,38 лева (дванадесет лева и тридесет и осем стотинки) - държавна такса, и 237,65 лева (двеста тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение.

Представени са по делото договор за мобилни услуги, сключен между В. С. Н. и „Теленор България“ ЕАД от дата 20.08.2022г., заявление от дата 20.08.2022г. за активиране на услугата онлайн защита в мобилната мрежа за мобилен номер ***, декларация – съгласие от физическото лице, договор за лизинг на базови аксесоари от 20.08.2022г., застрахователна полица номер *** за застраховка за устройство „Смартфон протект“.

Представен е също договор за мобилни услуги от дата 13.08.2022г., заявление от дата 13.08.2022г. за активиране на услугата онлайн защита в мобилната мрежа за мобилен номер ***.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

Представени са фактура № 7339825334 от 20.08.2022г. на стойност 1.61 лв. за отчетен период 13.08.2022г. – 19.08.2022г., фактура № 7340473331 от 05.09.2022г. на стойност 111.14 лв. за отчетен период 05.08.2022г. – 04.09.2022г., детайлно потребление за мобилен номер ***, фактура № 7341615753 от 05.10.2022г. на стойност 205.41 лв. за отчетен период 05.09.2022г. – 04.10.2022г., фактура № 7342961830 от 05.11.2022г. на стойност 254.28 лв. за отчетен период 05.10.2022г. – 04.11.2022г., фактура № 7345597825 от 05.01.2023г. на стойност 663.80 лв. за отчетен период 05.12.2022г. – 04.01.2023г., както и покана за доброволно плащане до В. Н., с обща сума от 665.41 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1153 по описа на ПРС за 2025г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

2

С оглед на представените и цитирани по-горе договори за договори за мобилни услуги и договор за лизинг на базови аксесоари съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги по тези договори, както и по договор за лизинг.

Положените от В. С. Н. подписи в цитираните документи, в част от които е налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето не са оспорени, поради което и следва да се приеме, че за лицето е възникнало задължението за заплащане на потребените мобилни услуги, както и за заплащане на съответната лизингова цена. Или следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило поетите по договорите задължения по предоставяне на телекомуникационните услуги и предоставяне на съответните устройства по договор за лизинг на базови аксесоари. Съдът намира, че в договорите са посочени услугите, които ще следва да се предоставят от мобилния оператор, и срещу каква цена, платима от абоната, предвид представените приложения – ценови листи.

С отговора на исковата молба е наведено възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и обезщетение за забава. Най-старата фактура, която обективира вземанията на ищеца към ответника, е от дата 20.08.2022г. Според чл.27 от представените по делото Общи условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване. Посочената в тази фактура дата на плащане е 04.09.2022г., която дата е и падежът на задължението.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 22.01.2025г., поради което възражението за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми е изцяло неоснователно. С оглед на изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по цитираното ч.гр.дело в общ размер от 127.84 евро, както и общо направените в исковото производство разноски в размер на 520.30 евро, по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Н., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 следните суми – 116.66 евро /228,16 лева/, представляващи абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.08.2022 г., дължими за периода 18.05.2020 г. – 17.07.2020 г., 0.82 евро /1,61 лева/, представляваща месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.08.2022 г., 45.86 евро /89,70 лева/, представляваща вноски по Договор за лизинг от 20.08.2022 г. за базови аксесоари за периода 05.06.2022 г. – 04.01.2023 г. и 5.10 евро /9,98 лева/, представляваща дължими вноски по застрахователна полица № *** за периода 05.09.2022 г. – 04.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед № 549 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3 от 23.01.2025г. по ч.гр.дело № 1153 по описа на ПРС за 2025г.

ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 127.84 евро направени в заповедното производство разноски и 520.30 евро направени в исковото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4