Решение № 274 от 06.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000302 по описа за 2023 година

С решение № 18/7.4.23 г., постановено по т.д. № 8/22 г. на Смолянски окръжен съд, ГПК „Х.“ гр. Ч. ЕИК ********* е ОСЪДЕНА да заплати на ТД на ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. ЕИК ************* обезщетенията, представляващи суми за ползване на 431 99 дка горски територии - частна държавна собственост, приравнени на съответните идеални части от общо 36 поземлени имота, включени в ревир „Х.“ в размер на общо 45 358.95 лв. - главница и 4 362.29 лв. лихва за забава, от които за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница; за 2017 г. - 12 959.70 лв. главница; за 2018 г. - 12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв. законна лихва за периода 01.05.2019 г. - 04.02.2022 г.; за 2019 г. - 2 159.95 лв. главница и 387.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2020 г. - 04.02.2022 г. за 2020 г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2021 г. - 04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба -04.02.2022 г. до окончателното им изплащане.

ГПК „Х.“ е осъдена да заплати на ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ с.

Х. разноски за първа инстанция в размер на 3 138.85 лв.

1

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ГПК „Х.“ гр. Ч.. Решението се обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, неправилност, необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска същото да бъде изцяло обезсилено и делото бъде прекратено или същото да се отмени и вместо това се постанови решение, с което предявените искове против кооперацията бъдат отхвърлени изцяло. Съображения се излагат и в допълнителни становища и писмени защити, депозирани от процесуалните представители на страната адв. П. и адв. Кидиков.

Въззиваемата страна ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени подробно в отговора на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и възражения, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, предявени при условията на кумулативност от ТП на ДГС „Акад. Н. Х.“ с. Х. срещу ГПК „Х.“ гр. Ч. за присъждане на сумата в размер на 45 358.95 лв. главница и 4 362.29 лв. лихва, представляващи доход от право на ползване на 431.99 дка ид. части поземлени имоти в ревир „Х.“, горски територии - частна държавна собственост, както следва: 1/ за 2016 г. - 12 959.70 лв. главница; 2/ за 2017 г. 12 959.70 лв. главница; 3/ за 2018 г. - 12 959.70 лв. главница и 3 639.25 лв. законна лихва за периода 01.05.2019 г. - 04.02.2022 г.; 4/ за 2019 г. - 2 159.95 лв. главница и 387.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2020 г. - 04.02.2022 г. и 5/ за 2020 г. - 4 319.90 лв. главница и 336.02 лв. законна лихва за периода 01.05.2021 г. - 04.02.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Твърденията на ищеца са, че ответната ГПК „Х.“ ползва ревир „Х.“, целият с площ 7 146.97 дка, от които 431.99 дка – приравнени идеални части са частна държавна собственост, за което ищецът представя удостоверения по чл. 27, ал.5, т.3 от Закона за горите ведно със скици към тях. Сочи се, че тази държавна собственост, попадаща в територията на ревира, е ползвана от кооперацията през процесните години без правно основание, като многократните предложения на ищеца за подписването на договор за ползването й са били отхвърлени. Тъй като тази държавна

2 собственост е предоставена на ищцвото ТП на ДГС за стопанисване и управление, ищецът претендира присъждане на обезщетение за неоснователно обоготяване в размер на дохода, който кооперацията е изплащала по сключени с физически и юридически лица договори за предоставяне правото на ползване на частни горски имоти за периода 2016 г. 2020 г.: по 30 лв. за декар за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по 5 лв. за декар за 2019 г. и по 10 лв. за декар за 2020 г.

Оспорва се по делото активната процесуална легитимация на ищеца за водене на настоящето дело. Възраженията в тази насока на ответната кооперация, сега жалбоподател, са неоснователни.

Съгласно чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1 /ал.1/; тези предприятия са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон /ал.2/; съгласно ал. 3 районите на дейност на тези предприятия се определят със заповед на министъра а земеделието /съобразно актуалната редакция/, а съобразно предходни редакции – от М. з. х., респ. м. з. х. и г..

Със заповед **-**-***/******** г. на М. з. х. е създадено ЮцГП ЕИК ********* с район на дейност, обхващащ съществуващи държавни горски стопанства, сред които и ДГС „Х.“ и ДГС „Ч.“. На предприятието е предоставена държавна собственост, образувано от имуществата на образуващите го държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, на които същото се явява универсален правоприемник.

Безспорно процесният ревир „Х.“ попада в териториалния обхват на ДГС „Ч.“.

Със заповед № ****-***/******** г. на М. з. х. /л. 101 от първоинст. дело/ ТП „ДГС Ч.“ е закрито, като дейността му преминава към ТП „ДГС-Х.“; районът на ТП „ДГС-Х.“ е увеличен с площта на закритото ТП „ДГС Ч.“.

Със заповед № ****-***/****** г. на м. з. х. и г. /л. 103 от първоинст.дело/ наименованието на ДГС „Х. – териториално поделение на „ЮцГП“ е преименувано на ДГС „Акад. Н. Х.“.

Съгласно чл. 173, ал.1 от ЗГ държавните горски стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност.

Функциите и правомощията на териториалните поделения са регламентирани в чл. 174 от ЗГ, като съгласно чл. 174, ал.1,т.5 водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Т.е. държавните горски стопанства като териториални поделения на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 163 от ЗГ има изрично призната процесуална легитимация да води самостоятелно съдебни дела във връзка с осъществяване 3 на функциите, които са им възложени със закона във връзка с предмета им на дейност по управление на горските територии, включени в териториалния им обхват.

С оглед посоченото се налага извод, че ищцовото ТП ДГС „Акад. Н. Х.“ - с. Х. има активна процесуална легитимация да заведе исковете по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с ползването на горски територии, попадащи в териториалния му обхват, като същото не се нуждае от изрично оправомощаване от страна на министъра на земеделието. Касае се за упражнавяне на права по управление на държавна горска територия, а не за разпореждителни такива, като активната процесуална легитимация произтича от самия закон. В тази връзка следва да се отбележи, че няма основание в случая да се конституира като страна по делото министъра на земеделието.

Твърдението на ищцовата страна е, че в процесния ревир „Х.“ е с обща площ от 7146.97 дка, като собственост на държавата са 431.99 дка – приравнени идеални части от 36 поземлени имота, за всеки един от които се представя удостоверение по чл. 27, ал.5, т.3 вр. чл. 27, ал.4 от Закона за горите, удостоверяващи съответната площ на всеки един имот, вида на територията: за нуждите на горското стопанството, в „Х.“, възстановяване в съсобственост, и начин на възстановяване: в ревир, с приложени за всеки един от имотите скици, издадени от СГКК С..

ГПК – жалбоподател оспорва доказателствената стойност на тези удостоверения и скици, счита, че същите не легитимират държавата като собственик на имоти в процесния ревир, като такава не е придобита нито чрез реституция, нито чрез национализация, нито по някакъв друг способ, като доказателства за собственост всъщност не са били представени от ищцовата страна на кооперацията. Навеждат се доводи, че не е налице акт за държавна собственост, както и че няма доказателства държавата да е придобила по някакъв начин права на собственост върху части от ревира.

Съгласно чл. 27 и 28 от Закона горите държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на общините, а общинска собственост са горските територии, правото на собственост е възстановено на общините, както и тези, придобити чрез правна сделка или други придобивни способи и не са държавна или частна собственост. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или общинска собственост – чл. 25 от ЗГ.

Според чл. 27, ал.5 от ЗГ собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за придобиване право на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската служба по 4 земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

Удостоверенията по чл. 27, ал.5, т.3 от ЗГ не удостоверяват момента на придобиване собствеността от държавата. Съобразно изричното предвиждане на закона те представляват надлежно доказателство по отношение на правото на собственост на държавата. За да бъдат оборени от противната страна, оспорващо това право, следва да бъде доказано, че горските територии – предмет на представените удостоверения и скици към тях, са реституирани на физически лица, или са общинска собственост или че държавата се е разпоредила с тях. Обстоятелството, че за процесните територии не са представени актове за държавна собственост, е без значение, тъй като АДС е само един от способите за доказване на собствеността н държавата /чл.27, ал.5, т.1 от ЗГ/, като същата доказателствена стойност имат и удостоверенията по чл. 27, ал.5, т.3 от ЗГ съобразно изричното предвиждане на закона. Без правно значение в случая е и обстоятелството, че не са представени договори за придобиване право на собственост от държавата – това не е необходимо, тъй като според чл. 27, ал.1 от ЗГ обстоятелството, че определени горски територии не принадлежат на физически и юридически лица или на общините е достатъчно, за да обуслови правото на собственост на държавата върху тези територии.

В тази връзка са изцяло ирелевантни доводите на кооперацията – жалбоподател за това дали държавата е притежавала имоти в процесния ревир в исторически план, към посочени минали моменти. По силата на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Реституцията по същество е възстановяване на собственост върху горски територии, които по силата на посочените в чл. 2 от ЗВСГЗГФ са били одържавени; т.е. не може да се говори за провеждане на процедури по реституция в полза на държавата, тъй като това би било лишено от смисъл. Ето защо са изцяло неоснователни и доводите на жалбоподателя, че ищецът не бил представил решение за реституция, и едва ако бъдело представено такова кооперацията би имала основание да му изплаща съответни суми, както на останалите реституирани собственици.

Неоснователни са и доводите, че ищецът не бил завел предварително иск за собственост по отношение на процесните територии.

Нито ГПК, нито друг закон предвиждат подобна процесуална предпоставка за допустимост на иск по чл. 59 от ЗЗД.