Решение № 63 от 13.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503354 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205677435, със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез 'Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД - клон Варна, ЕИК 2056774350029, представлявано от управителя Д.М.Ст., срещу решение №260297/15.09.2020г., постановено по гр. Дело №14476/2019г., 24-ти състав на ВРС, в частта му, с която са уважени предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ и чл.225 ал.1 КТ, в частта му с която е уважен иска по чл.224 КТ, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати разноски.

Жалбоподателят счита решението в тези части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно тълкуване на доказателствата и в протИ.речие на приетия по делото доказателствен материал. Излага, че изводът на първоинстанционния съд, че уволнението е незаконно само на едно единствено основание, а именно - неполучаване на предварително съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на ищеца - синдикален член, е в протИ.речие на разясненията съдържащи се Тълкувателно решение №4 от 17.12.2013г. на ВКС по т.д. №4/2013г., ОСГК.

Освен това счита, че съдът неправилно е приел, че липсва предварително съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на ищеца. При липсата на нормативно уреден ред за провеждане на синдикалните събрания и вземане на решения в синдикалния устав, съдът е приравнил синдикалния комитет на синдикалната организация при ТСВ ЕАД - клон Варна на юридическо лице с нестопанска цел и е приложил по аналогия правилата в ЗЮЛНЦ, което се явява неправилно, поради специалния статут на синдикалните организации, нямащ общо с юридическите лица с нестопанска цел. На трето място твърди, че съдът не е съобразил приетите по делото доказателства, което е довело до изцяло погрешен извод на съда относно действителната фактическа 1 обстановка. Счита, че при изчисляване размера на БТВ, неправилно е включил в него пера, които нямат постоянен характер и изобщо нямат характер на възнаграждения, което е довело до неправилно изчисляване на присъденото обезщетение в полза на ищеца. Това неправилно изчисляване е довело и до неправилно изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ за един месец и половина (съгласно КТД), което е следвало да се изплати на ищеца при уволнение и от там е формулиран погрешен извод за размера на възражението за прихващане. Твърди, че в мотивите е налице объркване между обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и обезщетението за оставане без работа поради уволнението по чл.222 КТ.

Излага, че размерът на обезщетението по чл.224 КТ е неправилно изчислен.

Твърди, че необосновано и неправилно са изчислени и присъдените в полза на ищеца разноски. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемият, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно основателността на предявените от него искове. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от Ив.Ив. срещу „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 205677435, гр. София за отмяна като незаконно на уволнението, извършено със заповед № РД – 0991/15.07.2019г. на работодателя, за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт” в ДП „ТСВ“, Поделение - Варна, за заплащане на сумата от 12 868, 59 лв., претендирана като обезщетение за оставяне без работа за времето от 16.07.2019г., но за не повече от шест месеца и иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 250, 82 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2018г. и 14 дни за 2019г. след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и частично прекратяване, поради оттегляне със съгласието на ответника; в условие на евентуалност при отхвърляне на искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 т. 2, т. 3 КТ, са предявени искове с правно осн. чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2 410, 70 лв., претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение, иск по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 977, 65 лв., претендирано като обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата за срока по чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор. Ищецът излага, че заемал длъжността Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт” в ДП „ТСВ“, Поделение – Варна, като работодателят прекратил съществуващото между страните трудово правоотношение със заповед №РД–0991/15.07.2019г., поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ след преобразуване на предприятието в

„ТРАНСПОРТНО

СТРОИТЕЛСТВО

И

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, извършено с решение на Министерски съвет.

Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е извършил подбор, въпреки, че е бил длъжен. Твърди, че длъжността, заемана от ищеца „Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт” реално не е съкратена, като трудовите функции продължават да се изпълняват от лицето, заемащо новосъздадената длъжност „Експерт механизация и автотранспорт”.

Към деня на уволнението не е било утвърдено ново щатно разписание. В случай, че такова е било утвърдено, това не е извършено от оправомощено лице и при спазване на предвидения в закона ред. Излага също, че преди уволнението работодателят не е поискал съгласие на синдикалната организация – СТСБ – Варна, чиито член е той, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 КТ. Твърди, че при издаване на уволнителната заповед, работодателят не е изпълнил вменените с колективния трудов договор /КТД/ от 05.07.2018г. задължения по чл. 11, ал. 1, а именно да разработи нова структура и програма за трудова заетост, предоставяйки ги на синдикатите, в случаите, в които е пристъпил към закриване на дейност, намаляване обема на работа или други структурни промени. Отделно счита, че е налице злоупотреба с право по чл. 8 КТ от работодателя, чиято цел е била прекратяване на трудовия договор с ищеца, а не действие, предприето в интерес на предприятието. Твърди, че ответникът не е изпълнил и задълженията си по чл. 11, ал. 2 и ал. 3 и чл. 13, ал. 1, т. 2 КТД, тъй като не е пристъпил към прекратяване на трудовите договори с работници и служители, след освобождаване на работещи пенсионери и не е взел мерки за устройване и пренасочване на освобождаващите се със 3 съответната квалификация на незаети работни места; не предложил на уволнения служител незаето място преди да предприеме съкращения.

Работодателят е прекратил и трудовото правоотношение както с ищеца, така и с лицето, с което същият живее на съпружески фактически начала, за да назначи своята съпруга, неправомерно променяйки и разпоредба от КТД, въвеждаща забрана за едновременно освобождаване на фактически съжителстващи лица. Това е довело до пререкания между управителя на клона и ищеца, имащо за последица прекратяване на трудовите правоотношения на Ив.Ив. и Ел.Кр.. Доколкото след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, моли на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да му бъде присъдено на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не повече от шест месеца. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, се настоява за присъждане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222 КТ.

Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, чрез „ТСВ” – клон Варна, оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне. Твърди, че уволнението е законосъобразно, извършено при спазване на всички императивни изисквания на закона и устава на предприятието. Излага, че преди уволнението от Съвета на директорите на дружеството, е утвърдено ново щатно разписание, с което единствената длъжност, която е заемал ищецът, е реално съкратена, поради което и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Твърди, че с новото щатно разписание реално са съкратени всички длъжности в Отдел „Механизация и автотранспорт”. Излага, че новосъздадената длъжност „Експерт механизация и автотранспорт” не е идентична на реално съкратената, тъй като обхваща трудови функции, които са различни от тези, изпълнявани от ищеца. Кодът по НКПД също е различен, както са различни и изискванията за заемане на всяка една от тях. Управителните функции на съкратената длъжност са преминали към управителя на клона на държавното предприятие. Твърди, че преди уволнението работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 11, както и чл. 333, ал. 4 КТ, снабдявайки се със съгласието от синдикалния орган и уведомявайки СО – Варна за новата 4 структура и програма за трудова заетост. Към деня на уволнението, в предприятието не са съществували незаети щатни бройки, нито са работили лица, които вече са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорва и твърденията в КТД да е извършена промяна, касаеща лицата живеещи на съпружески фактически начала в смисъла, посочен от ищеца. Дори и клаузите на договора да са били изменени, то това е станало също по предвидения в закона ред. Оспорва твърдението, че е злоупотребил с права. Излага, че съпругата на управителя на „ТСВ” ЕАД – клон Варна полага труд в предприятието, считано от месец февруари 2019г., заемайки длъжността „тарифьор” т.е. още от преди утвърждаване на длъжностното щатно разписание от 15.07.2019г. Жената, с която ищецът е съжителствал на съпружески фактически начала - Ел.Кр. е заемала длъжността „Експерт ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет”, която изисква друго образование и квалификация от тази, заета от съпругата на управителя на клона. Моли при определяне на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ да се съобрази брутното трудово възнаграждение за месец юни 2019г., тъй като „социалните разходи” и „допълнителни трудови възнаграждения за ангажирано време”, които са получени от ищеца през месец април 2019г. нямат постоянен характер. Релевирано е правопогасяващо възражение за плащане, както на трудовите възнаграждения, така и на дължимите обезщетения. В условията на евентуалност, а именно ако искането на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ в претендирания размер за времето от 16.07.2019г., но за не повече от шест месеца бъде уважено като основателно, то моли да бъде прихванато с платеното обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата за срока по чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор по чл. 222, ал. 1 КТ или за периода от 16.07.2019г. до 29.08.2019г. /вкл./.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: