Решение № 1128 от 09.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 1128 гр. Пловдив, 09.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД, във вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД от „ОТП Факторинг България” ЕАД против М.К.Т. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 426,52 лв. – главница по вноски с падежи от 25.05.2014 г. до 13.11.2014 г., дължима по договор за кредит за текущо потребление от 13.12.2007 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 25.04.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.12.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответникът бил включен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 4000 лв. за текущо потребление със срок за издължаване 84 месеца, считано от датата на негово усвояване. Заемната сума се усвоявала по разплащателната сметка на ответника, като погасяването следвало да се извършва чрез разплащателна сметка № **** на месечни вноски, съгласно погасителния план. Последната вноска била с падеж на 13.11.2014 г. В чл.7 от договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 12,70 % годишно. Ищецът поддържа, че кредиторът е изпълнил задължението си по предоставяне на процесната сума на кредитополучателя, но последният не е изпълнявал задълженията си. Поради това било подадено заявление от банката по реда на чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22063 от 2011 г. на Районен съд Пловдив. С договор за цесия от 25.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, и ответното дружество, в качеството на цесионер, били прехвърлени вземанията по процесния договор. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, поради което ищецът изпратил писмо до длъжника, което било получено от него. Въпреки това, като приложение към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия и моли за неговото връчване. За принудително събиране на сумите по договора било образувано изпълнително дело № **** по описа за 2016 г. на ЧСИ ****. Впоследствие по повод подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК, с определение от 11.01.2018 г. издадените по ч.гр.д.

№ 22063 от 2011 г. на Районен съд Пловдив заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени. Изпълнителното дело било прекратено. С настоящия иск ищецът претендира заплащане на сумата от 426,52 лв., представляваща непогасена по давност главница по вноски с настъпили падежи за периода от 25.05.2014 г. до 13.11.2014 г. по процесния договор за кредит за текущо потребление. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника М.К.Т., чрез особения представител адв. Т.Д., със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия на вземането на договора за кредит, поради което и същата не би могло да произведе действие по отношение на него. Счита, че връчването следвало да бъде лично на длъжника, а не и на назначения по делото особен представител. Поддържа, че договорът за цесия не можело да породи правното си действие поради нарушение на разпоредбата на чл.26 ЗПК, а именно – в договора за кредит нямало уговорка, която да позволява прехвърляне на вземането. Затова намира, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречие на чл.26, ал.1 ЗПК. Прави възражение за погасителна давност на претенцията, като твърди, че ищецът не бил предприемал действия за прекъсване на давността. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявения осъдителен иск, като се обсъдят и релевираните от ответната страна възражения за нищожност на цесията.

Ищецът извлича правото си да претендира процесната сума от факта, че е придобил вземането по договора за кредит за текущо потребление от 13.12.2007 г. съгласно договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2012 г. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2012 г. (л.14 и сл. от делото), сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, продавачът продава и прехвърля на купувача вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупната цена. Купувачът от своя страна приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на прехвърлянето. Процесното вземане е индивидуализирано в приемо-предавателен протокол към договора за цесия – л. 22 от делото. Извършването на цесията е потвърдено от цедента с писмо, отправено до цесионера (л.24 от делото).

За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване.

Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД съгласно пълномощно (л.23 от делото), е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане.

По делото не са ангажирани доказателства ответникът – кредитополучател, да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда. Представеното копие от плик на л.27 към исковата молба е с отразяване, че пратката не е потърсена. Освен това не е ясно от това доказателства, че именно в този плик се е съдържало уведомлението до длъжника за прехвърлянето на процесното вземане.

Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай, да не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Затова и не се споделят доводите на особения представител, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да се връчи на него в рамките на висящия процес и да породи предвидените в закона правни последици. Дори обаче да не се възприеме така изложената теза, то уведомлението за цесията е връчено на ответника – длъжник и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция, видно от книжата по делото.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за нищожност на цесията поради противоречието й в с нормата на чл.26, ал. 1 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Съгласно чл.24 от ОУ към процесния договор кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по настоящия договор. Страните са се съгласили – чл.12 от договора за кредит, че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. От това следва, че са изпълнени законовите изисквания на чл.26, ал.1 ЗПК и кредитодателят е имал правото да прехвърли процесното вземане на трето лице, в случая – ищцовото дружество. Не е налице нарушение на закона, което да породи нищожност на договора за цесия. Ето защо, съдът приема, че вземането по процесния договор за кредит е надлежно прехвърлено на цесионера по силата на валидно сключен договор за цесия, който е произвел своето действие както по отношение на длъжника, така и по отношение на третите лица.

Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за кредит за текущо потребление по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на предявения осъдителен иск.

По основателността на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя на претендираната сума; 5. процесното вземане да не е погасено по давност, с оглед изричното възражение на ответника в този смисъл.