Решение № 12219 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12219 гр. С., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110108289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано e по предявени от Б. И. Г., ЕГН **********, срещу „M.K.“ ЕООД, ЕИК ******, евентуално съединени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12 от Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 296,01 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално като заобикаляща закона, евентуално като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 296,01 лв. (след допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание на 14.06.2023 г.) - недължимо платена по нищожна клауза – чл. 12 на Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., по силата на който й е предоставен заем в размер на 400 лв., който следва да бъде върнат на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 34,18 лв., размер на лихвения процент не е посочен, а ГПР е в размер на 41,63 %. Сочи, че в чл. 12 от договора е предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение за задълженията по договора чрез поръчителство. Страните са договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 296,01 лв., която е начислена още със сключването на договора и е включена в погасителния план, с което вноската е увеличена на 56,95 лв. Ищцата твърди, че клаузата на чл. 12 от договора противоречи на ЗПК, като с нея се цели да се заобиколи предвиденият 1 максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е недействителна на основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че неустойката е била начислена още със сключването на договора, като същата е следвало да се погасява на части заедно с погасителните вноски по кредита.

На същата дата е бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за кредит. Поддържа, че с договора е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 , вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен реалният ГПР. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи и на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като така уговорена излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, както и противоречи на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че е налице и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – а именно на чл. 33, ал.

1 ЗЗД и евентуално е неравноправна клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Счита, че са налице основания за прогласяване недействителността и на целия договор за паричен заем поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения моли за прогласяване недействителността на клаузата за неустойка, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., част от дължимата и заплатена неустойка, начислена въз основа на нищожна клауза. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава, че между страните е сключен договор за заем от 23.06.2021 г., въз основа на който на ищцата е предоставен заем в размер на 400 лв. Излага съображения, че в договора за заем е посочен правилно размерът на ГПР и същият е в рамките на допустимия максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно 41,63 %. Сочи, че договорът за заем е съобразен с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК. Счита, че предвидената неустойка не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Клаузата не противоречи и на добрите нрави, доколкото по всяко време ищцата би могла да осигури поръчител, с което да отпадне задължението за неустойка, а уговарянето й е проявление на принципа за свобода на договаряне – чл. 9 ЗЗД. Твърди също, че клаузите на договора за заем са индивидуално уговорени и не са неравноправни, тъй като кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Сочи, че не е приложим чл. 33 ЗПК, тъй като неустойката не се дължи на основание забава на длъжника, а на основание неизпълнение на договорно задължение, уговорено в чл. 12. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с ъдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., по силата на 2 който на ищцата са предоставени в собственост заемни средства в размер на 204,52 евро (400 лв.) или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 39,96 %, годишен процент на разходите – 41,63 % и срок за погасяване на заема 26 седмици, брой погасителни вноски – 13 и размер на погасителна вноска 17,48 евро (34,18 лв.) и общ размер на плащанията – 227,19 евро (444,34 лв.).

Съгласно чл. 12 от договора, заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице (поръчител, солидарен длъжник), изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на следните изисквания: дееспособно физическо лице; навършена възраст 25 години; с минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора, от 1500 лв. на месец, получавани по валидно трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор; стабилна кредитна история; който не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Съгласно ал. 4 на чл. 12, в случай, че заемателят не представи обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 151,35 евро (296,02 лв.), а в ал. 6 е предвидено, че ако неустойката бъде начислена, същата се дължи разсрочено съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. В чл. 12, ал. 7 от договора е предвидено, че заемополучателят може да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по договора по всяко време на неговото действие, като ще дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарното задължение от страна на третото лице - поръчител. В същото време, още при изготвянето на договора, в текста на ал. 6 от чл. 12 е обективиран втори погасителен план, според който погасителните вноски се състоят не само от съответните части на главницата и възнаградителната лихва, но и от процесната неустойка. Видно от инкорпорирания погасителен план неустойката не е разпределена на равни части към предвидените 13 погасителни двуседмични вноски, а е предвидено към първата вноска да е дължима част от неустойката в размер на сумата 35,55 лв., а към последната 13-а вноска - сума в размер на 4,60 лв. В чл. 12 А - Е страните са уговорили условия, при които неустойката може да бъде намалена със съответен размер на погасителната вноска. Не е спорно между страните, а и това се установява от приетата справка за платени суми по договора, че ищцата е усвоила сумата по кредита, както и че е заплатила всички дължими суми по договора за заем на ответника - общо 740,37 лв. – 400 лв. - главница, 44,35 лв. – договорна лихва, 296,04 лв. – неустойка по чл. 12.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ев. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 , ал. 2, т. 5 ЗЗП в тежест на 3 ищцата е да докаже, че неустоечната клауза по договора за паричен заем, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на неоснователното обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключване на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключване на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила претендираната сума на основание оспорената клауза от договора за паричен заем.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на клауза от нея, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката/клаузата от нея. С оглед основанията на всеки от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на неустоечната клауза, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 12 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят 4 свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.